Въпрос
Какво е мерзостта, която докарва запустение?
Отговор
Изразът „мерзост, която докарва запустение” ни препраща към Матей 24:15: „Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира).” Този текст се отнася за Даниил 9:27: „И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.” През 167 г. пр. Хр. един гръцки владетел, Антиох Епифан, издигнал олтар на Зевс над олтара за всеизгаряне в юдейския храм в Ерусалим. Той също пожертвал прасе върху олтара на храма в Ерусалим. Това събитие е известно като мерзост, която докарва запустение.
В Матей 24:15 Исус говори около 200 години след извършването на гореописаната мерзост, която докарва запустение. Затова Исус трябва да пророкува, че по някое време в бъдещето друга мерзост, която докарва запустение ще се случи в юдейския храм в Ерусалим. Повечето тълкуватели на библейски пророчества вярват, че Исус говори за Антихриста, който ще направи нещо много подобно на стореното от Антиох Епифан. Това се потвърждава от факта, че част от пророчеството на Даниил 9:27 не се е изпълнило през 167 г. пр. Хр. с Антиох Епифан. Този владетел не е потвърдил завет с Израел за седем години. Антихристът е този, който в края на времената ще установи завет с Израел за седем години и след това ще го наруши, като направи нещо много подобно на мерзостта на запустението в юдейския храм в Ерусалим.
Каквато и да е бъдещата мерзост на запустението, никой не трябва да се съмнява, че човекът, който ще я извърши, е личността известна като Антихриста. Откровение 13:14 описва, че той прави някакъв образ, на който всички са принудени да се поклонят. Да се превърне храма на живия Бог в място за поклонение на Антихриста е истинска „мерзост”. Хората, които са живи и останат на земята през периода на скръбта, трябва да внимават и да разпознаят, че това събитие е началото на периода от три години и половина с най-голямата скръб, и че завръщането на Господ Исус е много близо. „Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син” (Лука 21:36).
English
Какво е мерзостта, която докарва запустение?
