Въпрос
Какво се случва с бебетата и малките деца, когато умират?
Отговор
В дискусиите относно възрастта, на която човек взема съзнателни решения, често се изгубва фактът, че децата, без значение колко са малки, не са „невинни” в смисъла на „безгрешни”. Библията ни казва, че дори едно бебе или дете да не е извършило личен грях, всички хора, включително бебетата и децата, са виновни пред Бог заради наследения и вменен грях. Наследен грях е този, който идва от нашите родители. В Псалм 51:1 Давид пише: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.” Давид признава, че дори при зачеването си е бил грешник. Самият факт, че понякога бебетата умират, показва, че дори те са повлияни от греха на Адам, защото физическата и духовната смърт са резултати от първородния грях на Адам.
Всеки човек, бебе или възрастен, е виновен пред Бог; всеки човек е прегрешил срещу святостта на Бога. Единственият начин, по който Бог може да бъде справедлив и същевременно да обяви един човек за праведен, е този човек да е получил прошка чрез вяра в Христос. Христос е единственият път. Йоан 14:6 предава думите на Исус: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не идва до Отец освен чрез Мен.” Също, в Деяния 4:12 Петър казва: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.” Спасението е индивидуален избор.
Какво да кажем за бебетата и малките деца, които никога не са достигнали до способността да направят този индивидуален избор? Възрастта, на която човек може да взема съзнателни решения е концепция, която учи, че хората, които умират преди тази възраст, се спасяват автоматично, по Божията благодат и милост. Възрастта на осъзнаване е вярата, че Бог спасява всички онези, които умират преди да достигнат способността да вземат решение за или против Христос. Тринадесет години е най-популярното число, което се представя като възраст на осъзнаване. Но обикновено тази граница е различна за всяко отделно дете. Едно дете е преминало възрастта на осъзнаване щом е способно да вземе решение да вярва или да не вярва в Христос.
Като вземете предвид нещата казани по-горе, помислете над това: Смъртта на Христос е показана като достатъчна за цялото човечество. Първо Йоаново 2:2 казва, че Исус е „умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” Този стих ясно казва, че смъртта на Исус е достатъчна за всички грехове, не само за греховете на онези, които изрично са дошли при Него с вяра. Фактът, че смъртта на Христос е достатъчна за всички грехове, позволява възможността Бог да прилага това заплащане за онези, които никога не са били способни да вярват.
Единственият пасаж, който има отношение най-вече към тази тема, е 2 Царе 12:21-23. Контекстът на тези стихове е, че цар Давид извърши прелюбодейство с Витсавее, което доведе до бременност. Пророк Натан бе изпратен от Господ, за да съобщи на Давид, че заради греха му Господ ще отнеме живота на детето. Давид реагира на това със скърбене, оплакване и молитва за детето. Но щом детето беше отнето, скръбта на Давид престана. Слугите на Давид се изненадаха, като чуха това. Те казаха на цар Давид: „Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!” Отговорът на Давид беше: „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.” Отговорът на Давид показва, че хората, които не могат да вярват, се намират на безопасно място при Господ. Давид каза, че по-скоро той ще отиде при детето, вместо да върне детето обратно. Също е важно, че Давид беше утешен от това. С други думи, Давид сякаш каза, че той вижда детето (в небесата), макар, че не може да го върне.
Макар да е възможно Бог да приложи Христовото плащане за греха за всички, които не могат да вярват, Библията не казва изрично, че Той прави това. По тази причина това е въпрос, по който ние не трябва да бъдем непоклатими или догматични. Ако Бог приложи Христовата смърт за онези, които не могат да повярват, това би изглеждало в съответствие с Неговата любов и милост. Нашата позиция е, че Бог прилага Христовото заплащане за греха към малките деца и хората, които са психически увредени, понеже те нямат умствената способност да разберат своето грешно положение и нуждата си от Спасител, но, отново казваме, че не можем да твърдим това догматично. Но за едно сме сигурни: Бог е любящ, свят, милостив, праведен и благ. Всичко, което Той прави, е винаги правилно и добро.
English
Какво се случва с бебетата и малките деца, когато умират? Къде виждам в Библията да пише за възраст, на която човек може да осъзнава решенията си?
