Въпрос
Има ли доказателство, че Бог отговаря на молитвата?
Отговор
Могат да бъдат цитирани безброй истории за изцелени болести, взети изпити, покаяние и дадена прошка, възстановени отношения, нахранени гладни деца, платени сметки и спасени животи и души чрез ефективността на молитвата. Така че, да, има много доказателства, че Бог отговаря на молитви. Повечето от доказателствата, обаче, са лични и почиват на истории и това безспокои мнозина, които смятат за „доказателство" само това, което е наблюдаемо, измеримо и възпроизводимо.
Писанието ясно учи, че молитвите получават отговор. Яков 5:16 заявява, че: „голяма сила има усърдната молитва на праведния". Исус учел учениците си, че „ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде" (Йоан 15:7). 1 Йоаново 3:22 повтаря тази истина като казва, че ние „и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него".
Нещо повече, Писанието изобилства от истории за отговорена молитва. Молитвата на Илия за огън от небето (4 Царе 1:12), молитвата на Езекия за избавление (4 Царе 19:19) и молитвата на апостолите за храброст (Деяния 4:29) са само три примера. Тъй като тези разкази са били написани от очевидци на събитията, те представляват ясно доказателство за отговорена молитва. Някои могат, разбира се, да считат, че Писанието не представя наблюдаемо доказателство в „научен" смисъл. Обаче, никое твърдение на Писанието не е било никога окончателно опровергано, така че няма причина да се съмняваме в неговото свидетелство. Всъщност, слагането на етикети на някои видове доказателства като „научни", а на други видове „ненаучни" е размито и, в най-добрия случай, изкуствено разграничение. Такова разграничение може да бъде направено само априори, т.е. преди оценяването на данните. С други думи изборът да оценяваме ефикасността на молитвата само в светлината на наблюдаеми доказателства не е избор, мотивиран от данните, а от предходни философски нагласи. Когато това произволно ограничение е отменено, библейските данни говорят ясно за себе си.
При случай че група изследователи проведат научно изследване върху ефикасността на молитвата, техните открития ще са обикновено, че молитвата няма ефект (или може би дори отрицателен ефект) върху например, средното време за възстановяване на хора под медицинска грижа. Как трябва да разбираме резултати от изследвания като тези? Има ли някакви библейски причини за неотговорена молитва?
Псалом 66:18 казва: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал". Подобно, 1 Йоаново 5:15 квалифицира нашето приемане „всичко, което поискаме", с подчиняването ни на Божиите заповеди. Яков отбелязва, че „просите и не получавате, защото зле просите". Така че две причини за неотговорена молитва са неизповяданият грях и погрешните мотиви.
Друга причина за неотговорена молитва е липсата на вяра: „Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа" (Яков 1:6-7). Евреи 11:6 също идентифицира вярята като необходимо условие за взаимоотношение с Бог, нещо, за което винаги се посредничи чрез молитва в името на Христос: „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят". Следователно е необходимо вяра за отговорена молитва.
Накрая, някои критици на християнството привеждат аргументи, че тъй като Исус напътствал учениците Си „искайте каквото и да желаете", всички молитви трябва да бъдат отговорени. Обаче, такава критика напълно пренебрегва условията на обещанието в първата част на стиха: „ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Това е ясно предписание да се молим в рамките на Божията воля; с други думи истинската молитва, на която Бог винаги отговаря, е всъщност такъв вид, който иска явно или неявно Божията воля да бъде изпълнена. Волята на молителя е вторична. Самият Исус се молел по този начин в Гетсиманската градина (Лука 22:42). Смирената молитва на вяра позволява молитвата да получи отговор „не"; всеки, който не предложи такава молитва – всеки, който изисква отговор – няма право да очаква отговор.
Друга причина защо толковамного изследвания съобщават за нефективността на молитвата е, че е невъзможно да елиминираме променливите величини, свързани с духовното състояние на молещите се (дали молителят е изобщо вярващ?), мотивацията, с която те предлагат молитвата (дали да осигурят доказателство или защото Светият Дух ги е мотивирал да се молят?), начинът, по който те предлагат молитвата си (дали те се молят с формулирани изрази или целенасочено принасят искания на Бог) ит.н.
Дори ако всички такива скрити променливи величини могат да бъдат елиминирани, би останал един най-важен проблем: ако молитвата можеше да бъде тествана емпирично и накарана да постигне убедителни резултати, тя щеше да премахне нуждата от вяра. Не можем да „открием" Бог чрез емпирични наблюдения; идваме при Него чрез вяра. Бог не е толокова непохватен, че да Се открива по начини, по които не е възнамерявал. „Този, който идва при Бог, трябва да вярва, че Той е" (т.е., че Той съществува). Вярата е предпоставката и приоритетът.
Отговаря ли Бог на молитвата? Попитайте всеки вярващ и ще узнаете отговора. Всеки променен живот на всеки вярващ е положително доказателство, че Бог отговаря на молитвата.
English
Има ли доказателство, че Бог отговаря на молитвата?
