Въпрос
Ако нашето спасение е вечно подсигурено, защо Библията предупреждава толкова силно срещу отстъпничеството?
Отговор
Причината Библията да ни предупреждава толкова силно срещу отстъпничеството е, че истинското обръщане се измерва чрез видимия плод. Когато Йоан Кръстител кръщаваше хората в реката Йордан, той предупреди онези, които мислеха, че са праведни, да принасят „плодове достойни за покаяние” (Матей 3:8). Исус предупреди хората, които Го слушаха, докато той изнасяше Проповедта на планината, че всяко дърво се познава по своя плод (Матей 7:16), и че всяко дърво, което не принася добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня (Матей 7:19).
Тези предупреждения са дадени, за да се противопоставят на това явление, което някои хора наричат „лесно вярване”. С други думи, да следваш Исус означава повече, отколкото да казваш, че си християнин. Всеки може да твърди, че Христос е Спасител, но хората, които наистина са спасени ще принасят видим плод. Някой може да попита: „Какво се има предвид под „плод”? Най-ясният пример за християнски плод може да се открие в Галатяни 5:22-23, където Павел описва плода на Святия Дух: любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, милосърдие и себевладение. Има друг вид християнски плодове (като хваление, спечелване на души за Христос), но този списък ни дава едно добро обобщение на християнския характер. Колкото повече истинските вярващи напредват в своя християнски живот, толкова повече ще проявяват тези нагласи в своя живот (2 Петрово 1:5-8).
Така точно тези истински, плодородни ученици имат гаранцията за вечна сигурност, и те ще устоят до края. Има много стихове, които потвърждават това. Римляни 8:29-30 очертават „златната верига” на спасението, като изтъкват, че тези, които са предузнати от Бог, са предопределени, призвани, оправдани и прославени – няма загуба по пътя. Филипяни 1:6 ни казва, Бог ще завърши в нас делото, което е започнал. Ефесяни 1:13-14 ни учи, че Бог ни е запечатал със Святия Дух като гарант на нашето наследство, докато влезем в неговото притежание. Йоан 10:29 потвърждава, че никой не може да вземе овцете на Бог от ръката Му. Има много други стихове, които казват същото – истинските вярващи са вечно уверени в своето спасение.
Откъсите, които ни предупреждават срещу отстъпничеството служат за две основни цели. Първо, те увещават истинските вярващи да се уверят в своето „призвание и избиране.” Павел ни казва във 2 Коринтяни 13:5 да изпитваме себе си, за да видим дали сме във вярата. Ако истинските вярващи са последователи на Исус Христос, които дават плод, тогава трябва да можем да видим доказателствата за спасението. Християните дават плод в различна степен, в зависимост от тяхното ниво на покорство и духовните си дарби, но всички християни дават плод; и ние трябва да видим доказателствата за това, когато изпитваме себе си.
Ще има периоди в живота на един християнин, когато няма да има видим плод. Това ще са времена на грях и непокорство. Това, което се случва по време на продължителното непокорство е, че Бог премахва от нас сигурността на нашето спасение. Ето защо Давид се молеше в Псалм 51 Бог да му възвърне „радостта от спасението” (Псалм 51:12). Ние изгубваме радостта от спасението, когато живеем в грях. Ето защо Библията ни казва да изпитваме себе си, за да видим дали сме във вярата; да опитваме себе си (2 Коринтяни 13:5). Когато един истински християнин изпитва себе си и не вижда нови плодове, това трябва да доведе до сериозно покаяние и връщане към Бог.
Втората причина за пасажите за отстъпничеството е да посочат отстъпниците, за да можем да ги разпознаем. Отстъпник е някой, който изоставя своята религиозна вяра. Ясно е от Библията, че отстъпниците са хора, които са направили изповед на вяра в Исус Христос, но никога не са Го приемали истински като Спасител. Матей 13:1-9 (Притчата за сеяча) илюстрира много добре тази идея. В тази притча един сеяч сее семе, което символизира Словото на Бога, в четири вида почва: твърда почва, камениста почва, задушена от плевели почва и прясно обработена почва. Тези видове почва представляват четири вида откликване на евангелието. Първият е откровен отказ, докато останалите три представляват различно ниво на приемане. Каменистата почва и задушената от плевели почва представляват хора, които първоначално откликват положително на евангелието, но когато дойде гонението (каменистата почва) или налегнат грижите на този свят (задушената от плевели почва), тези хора се отвръщат. Исус ясно показва с тези два вида откликване, че макар хората първоначално да „приемат” евангелието, те никога не са дали някакъв плод, понеже семето (на евангелието), никога не е проникнало в почвата на сърцето. Само четвъртата почва, която е била „подготвена” от Бог, успяла да поеме семето и да принесе плод. Отново, в Проповедта на планината Исус казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи” ще влезе в небесното царство” (Матей 7:21).
Може да изглежда необичайно Библията да предупреждава срещу отстъпничество и в същото време да казва, че истинският вярващ никога няма да отстъпи, но Писанието казва точно това. Първо Йоаново 2:19 конкретно казва, че хората, които отстъпват, показват, че никога не са били истински вярващи. По тази причина библейските предупреждения срещу отстъпничеството трябва да бъдат предупредителен сигнал за хората, които са „във вярата” без някога да са я приемали истински. Стихове като Евреи 6:4-6 и Евреи 10:26-29 са предупреждения за „мними” вярващи, че те трябва да изпитат себе си и да осъзнаят, че ако мислят да отстъпват от вярата, това означава, че не са спасени наистина. Матей 7:22-23 показва, че хората, които се „преструват на вярващи”, и които Бог отхвърля, не са отхвърлени, защото са изгубили вярата си, но заради факта, че Бог никога не ги е познавал.
Има много хора, които искат да се идентифицират с Исус. Кой не иска вечен живот и благословение? Исус предупреждава, обаче, да пресметнем цената на ученичеството (Лука 9:23-26, 14:25-33). Истинските вярващи са пресметнали тази цена, докато отстъпниците не. Последните са хора, които, като напускат вярата, дават свидетелство, че на първо място те никога не са били спасени (1 Йоаново 2:19). Отстъпничеството не е загуба на спасението, а по-скоро демонстрация, че спасението никога не е било притежавано в действителност.
English
Ако нашето спасение е вечно подсигурено, защо Библията предупреждава толкова силно срещу отстъпничеството?
