Въпрос
Какво представлява вероотстъпничеството и как можем да го разпознаем?
Отговор
Вероотстъпничество, от гръцката apostasia, означава „незачитане на установеена система или власт; бунт; отказ от или скъсване с вяра“. В света на първи век отстъпничеството било технически термин за политически бунт или дезертиране. И също както в първи век, вероотстъпничеството застрашава Тялото Христово днес.
Библията предупреждава за хора като Арий (около 250-336 г.н.е.), християнски свещеник от Александрия, Египет, който бил обучен в Антиохия в началото на четвърти век. Около 318 г.н.е. Арий обвинил епископ Александър Александрийски в подкрепянето на Сабелианизма, лъжеучение, което твърди, че Отец, Син и Светият Дух са само роли или аспекта, приемани от Бог по различно време. Арий бил решен да наблегне на единството на Бог; обаче, той отишъл твърде далеч в учението си за Божията природа. Арий отрекъл Троицата и въвел това, което на повърхността изглеждало като маловажна разлика между Отца и Сина.
Арий твърдял, че Исус не бил homoousios (единосъщен) с Отца, а вместо това бил homoiousios (подобосъщен). Само гръцката буква – йота (i) – разделяла двете твърдения. Арий описал позицията си по този начин: „Отца съществувал преди Сина. Имало време, когато Синът не е съществувал. Следователно Синът бил създаден от Отца. Затова, въпреки че Синът бил най-висшето от всички създания, той не бил единосъщен с Бог.“
Арий бил много умен и направил всичко възможно да привлече хората на своя страна като дори отишъл дотам, че съчинил песнички, които съдържали неговото учение, което той се опитвал да проповядва на всеки, който би го слушал. Неговата обаятелна природа и почитано положение като проповедник и човек, който живеел в себеотрицание, също допринасяли за неговата кауза.
С оглед вероотстъпничеството е съществено важно всички християни да разберат две важни неща: (1) как да разпознават вероотстъничеството и неговите проповедници и (2)защо проповядването на вероотстъпничество е толкова смъртоносно.
Формите на вероотстъпничество
Важно е християните да разбират различните форми и черти на вероотстъпничеството, които характеризират неговите доктрини и учители, за да го идентифицират напълно и да се борят с него. По отношение на формите на вероотстъпничеството има два основни вида: (1) отпадане от ключови и истински библейски доктрини и залитане в еретически учения, които се провъзгласяват за „истинското“ християнско учение, (2) пълно отричане на християнската вяра, което има за резултат пълен отказ от Христос.
Арий представлява първата форма на вероотстъпничеството – отричане на ключови християнски истини (като божествеността на Христос), което започва плъзгането надолу към пълно отказване от вярата, което е втората форма на вероотстъпничеството. Важно е да разберем, че втората форма почти винаги започва с първата. Еретическото вярване става еретическо учение, което разбива и нараства докато замърси всички страни на човешката вяра и тогава крайната цел на Сатана е осъществена, която е пълно отпадане от християнството.
Скорошен пример за този процес е изследване от 2010 г. от изтъкнатия атеист Даниел Денет и Линда Ла Скола, наречено „Проповедниците, които не са вярващи“. Проучватето на Денет и Ла Скола проследява хронологически пет различни проповедници, които с течение на времето се срещнали с и приели еретически учения за християнството и сега напълно са отпаднали от вярата и са или пантеисти или скрити атеисти. Една от най-тревожните истини, подчертани в изследването, е че тези проповедници запазват положението си на пастори в християнски църкви като тяхното паство не подозира за истинското духовно състояние на своите водачи.
За опасностите от вероотстъпничеството се предупреждава в книгата Юда, която служи за наръчник за разбиране на характеристиките на вероотстъпниците като тези, описани в изследването на Денет и Ла Скола. Думите на Юда са напълно съотносима за нас днес, както са били, когато ги е написал през първи век и затова е толкова важно да ги прочетем внимателно и да ги разберем.
Характеристиките на вероотстъпничеството и вероотстъпниците
Юда бил полубрат на Исус и водач в ранната църква. В своето новозаветно писмо той очертава как да разпознаваме вероотстъпничеството и силно подтиква тези в тялото Христово да се борят усърдно за вярата (стих 3). Гръцката дума, преведена „боря се усърдно“ е съставен глагол, от който получаваме думата „измъчвам се“. Тя е в сегашна инфинитивна форма, което означава, че борбата ще бъде продължителна. С други думи Юда ни казва, че ще има постоянна борба против лъжеученията и че християните трябва да я приемат толкова сериозно, че да „се измъчваме“ над борбата, в която сме въвлечени. Нещо повече, Юда изяснява, че всеки хриситянин е призован към тази борба, не само църковните водачи, затова е твърде съществено всички вярващи да изострят уменията си за проникновение, така че да разпознават и предотвратяват вероотстъпничеството измежду тях.
След подтикването на читателите си да се борят усърдно за вярата Юда подчертава причината: „Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос“ (стих 4). В този един стих Юда дава на християните три черти на вероотстъпничеството и неговите проповедници.
Първо, Юда казва, че вероотстъпничеството може да бъде коварно. Юда използва думата „вмъкнали“, (която не се намира в никоя друга книга на Библията), да опише влизането на вероотстъпника в църквата. В извънбиблейския гръцки терминът описва хитрото умение на адвокат, който чрез умна аргументация, прониква в умовете на съдебните заседатели и изопачава тяхното мислене. Думата буквално означава „хлъзвам се отстрани; навлизам крадешком; промъквам се; труден за откриване“. С други думи Юда казва, че рядко вероотстъпничеството започва по открит и разпознаваем начин. Вместо това явлението много прилича на проповядването на Арий, при което небрежно една единствена буква различава неговата доктрина от истинското учение на християнската вяра.
Като описва тази страна от вероотстъпничеството и неговата скрита опасност А.У. Тозър написал: „Толкова умело е заблуждението при имитирането на истината, че двете непрекъснато са вземани една за друга. Тези дни с изисква остро око да разпознаеш кой брат е Каин и кой е Авел.“ Апостол Павел също говори за външно приятното поведение на вероотстъпниците и тяхното учение, когато казва: „Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел“ (2 Коринтяни 11:13-14). С други думи, не очаквайте вероотстъпниците да изглеждат зле външно или да говорят драматични еретични слова в началото на тяхното проповядване. Вместо открито отричане на истината, вероотсъпниците ще я извъртят така, че да пасне на тяхната програма, но както отбелязва пастор Р.К.Ленски: „Най-лошите форми на порочност се състоят от изкривяване на истината.“
Второ, Юда описва вероотстъпниците като „безбожници“ и като такива, които използват Божията благодат като разрешително да вършат неправедни дела. Като започва с „безбожници“ Юда описва осемнадесет неласкателни черти на вероотстъпниците, така че неговите читатели да могат по-лесно да ги различават. Юда казва, че вероотстъпниците са безбожници (стих 4), морално извратени (стих 4), отричат Христос (стих 4), оскверняват плътта (стих 8), бунтовници (стих 8), хора, които хулят ангелите (стих 8), които нехаят за Бога (стих 8), онези, които провъзгласяват лъжливи видения (стих 10), саморазрушителни (стих 10), роптатели (стих 16), които се оплакват от съдбата си (стих 16), ходят по съдбата си (стих 16), хора, които говорят надуто и ласкаят хората (стих 16), присмивачи (стих 18), тези, които правят разцепления (стих 19), душевни хора (стих 19) и накрая (и неизненадващо) лишени от Духа/неспасени (стих 19).
Трето, Юда казва, че вероотстъпниците „отричат единствения Владетел, Бог , и нашия Господ Исус Христос“. Как правят това вероотсътпниците? Павел ни казва в своето писмо до Тит: „За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но умът им съвестта им са осквернени. Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело“ (Тит 1:15-16, подчертаването е добавено). Чрез своето неправедно поведение вероотстъпниците показват исинската си същност. За разлика от вероотстъпника истинският вярващ е някой, който е бил спасен от греха и му е дадена праведност в Христос. С Павел те питат вероотстъпниците, които насърчават безнравственото поведение: „Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?“ (Римляни 6:1-2)
Но вероотстъпническото лъжеучение също показва своята истинска природа. Петър казва: „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел“ (2 Петрово 2:1). Друга страна на истинските вярващи е, че те са били освободени от духовнта тъмнина и доведени до светлината (Ефесяни 5:8) и следователно няма да отричат ключови истини от Писанието както направил Арий с божествеността на Исус.
Накрая, знакът на вероотстъпника е, че той окончателно отпада и се отклонява от истината на Божието Слово и Неговата праведност. Апостол Йоан определя това като знак за лъжевярващ: „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас, но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас“ (1 Йоаново 2:19).
Идеите имат последици
Бог възприема сериозно вероотстъпничеството и лъжеученията и свидетелство за това е фактът, че всяка новозаветна книга освен Филемон съдържа предупреждения за лъжеученията. Защо е това? Просто, защото идеите имат последици. Правилното мислене и неговите плодове произвеждат добородетелност, докато неправилното мислене и неговото придружаващо действие има за резултат нежелани наказания. Като пример камбоджанските убийствени полета през 70-те години на 20 в. бяха продукт на нихилистичния светоглед на Жан Пол Сартр и неговото учение. Водъчът на Червените Кхмери Пол Пот изявил към хората философията на Сартр по ясен и застрашителен начин, който звучал по този начин: „Да ви запазя не е полза. Да ви разруша не е загуба.“
Трябва да се помни, че Сатана не е дошъл при първата двойка в Градината с външно въоръжение или свръхестествено оръжие; вместо това той дошъл при тях с идея. И това била идеята, която осъдила тях и останалата част от човечеството като единственият лек била саможертвената смърт на Божия Син.
Голямата трагедия е, че независимо дали съзнателно или несъзнателно вероотстъпническият учител обрича своите неподозиращи последователи. Един от най-страшните стихове в цялото Писание идва от устните на Исус. Като говорел на Своите ученици за религиозните водачи от Неговия ден, Той казал: „Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14, подчертаването добавено). Този стих е тревожен, защото Исус потвърждава, че не само лъжеучителите отиват към разрушение, но и техните ученици също ще ги последват. Християнският философ Сьорен Киркегор го изказал по оследния начин: „Не е известно някога да не е успявял някой глупак, когато тръгне настрани, да не повлече няколко други със себе си.“
Заключение
През 325 г.н.е. Никейският събор се събрал с основната задача да се заеме с въпроса на Арий и неговото учение. За голямо смайване на Арий крайният резултат бил неговото отлъчване от църквата и твърдение в Никейския Символ на вярата, което утвърждава божествеността на Христос: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца.“
Арий може да е умрял преди векове, но неговите духовни деца са все още с нас до ден днешен под формата на култове като Свидетелите на Йехова и други, които отричат Христовата истинска същност и личност. За съжаление докато Исус не се върне и не бъде премахнат всеки последен духовен враг, нежелани плевели като тези ще присъстват сред житото (Матей 13:24-30). Всъщност Писанието казва, че вероотстъпничеството ще става все по-лошо с приближаването на Христовото завръщане. „И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят“ (Матей 24:10). Павел също приглася на Исус в своите вдъхновени писания. Апостолът казал на солунците, че голямо отстъпление ще предшества Христовото второ идване (2 Солунци 2:3) и че последните времена ще се характеризират със скръб и празни религиозни шарлатани: „А това да знаеш, че в последните времена ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат …. имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни (2 Тимотей 3:1-2,5).
Изключително важно е, сега повече отколкото всякога, всеки вярващ да се моли за проникновение, да се бори срещу вероотстъпничеството и да се бори усърдно за вярата, която веднъж за винаги е била предадена на светиите.
English
Какво представлява вероотстъпничеството и как можем да го разпознаем?
