Въпрос
Какъв е ключът за това да прилагам Библията в живота си?
Отговор
Всички християни имат отговорност да прилагат Библията. Ако не я прилагаме, Библията не е нищо повече от една обикновена книга, безполезен сборник от стари и ръкописи. Затова и ап. Павел казва: That’s why Paul says, “Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.” (Филипяни 4:9). Когато прилагаме Библията, сам Бог ще бъде с нас.
Първата стъпка към това да прилагаме Библията в живота си е да я четем. Целта на нашето четене е да познаем Бог, да научим Неговите пътища, да разберем Неговата цел за този свят и лично за нашия живот. Когато четем Библията, ние научаваме за взаимоотношенията на Бог с хората през историята, Неговият план за изкуплението на човечеството, Неговите обещания, Неговия характер. Разбираме как изглежда християнският живот. Познанието, което Библията ни дава за Бог ни служи като безценна основа за това как да прилагаме библейските принципи в живота си.
Следващата цел е това, което псалмистът нарича „да опазиш Божието слово в сърцето си“, „В сърцето си опазих Твоето Слово за да не съгрешавам пред Тебе“ (Псалм 119:11). Начинът, по който „пазим Божието слово в сърцето си“ е като го изучаваме, запаметяваме и като размишляваме върху това, което сме прочели. Тези четири стъпки – четене, изучаване, запаметяване и размишляване – ни помагат успешно да прилагаме Писанието в живота си.
Изучаване: Въпреки, че изучаването включва четене, четенето не е същото като изучаването. Да изучаваме Божието слово означава да отделяме време с молитва и внимание за да придобиваме знание за определена личност, тема, предмет или книга от Библията. Има най-различни пособия за изучаване като библейски коментари и публикувани изследвания, които ни дават възможност да се насладим на „месото“ на Божието слово (Евреи 5:12-14). Ние трябва да се запознаем с тези пособия и да избере тема, пасаж или книга, които предизвикват интереса ни и да им се посветим.
Запаметяване: Не е възможно да прилагаме това, което не можем да запомним. Ако ще „пазим“ Словото в сърцата ни, първо трябва да го „сложим“ там чрез запаметяване. Това създава в нас един духовен кладенец, от който можем да пием особено в моменти, в които не можем да четем Библията. По същия начин, по който прибираме пари или други земни притежания за бъдеща употреба, така трябва да „вложите тези мои думи в сърцето и душата си“ (Второз. 11:18). Създайте си седмичен план за запаметяване на библейски стихове.
Размишляване: Едмонт Бърк, писател и философ, веднъж е казал: „Да четеш без да размишляваш е като да ядеш без да смилаш храната“. Не можем да си позволим да „ядем“ Божията храна, без да я „смиламе“. В притчата за 4-те почви (Матей 13:3-9; 18-23), Исус разказва за един сеяч, който излиза да сее на своята нива и вижда, че някои семена – Словото Божие (Мат. 13:19) – пада на „скалисти места“:, А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха…а посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.“ (Матей 13:5,6,20-21).
Псалм 1:2 казва, че човек, който размишлява върху Божието Слово е блажен. Авторът Доналд Уитни, в своята книга „Spiritual Disciplines for the Christian Life“ („Духовни дисциплини за християнския живот“), пише: “Дървото на вашия духовен живот расте най-добре с размишляване, защото това подпомага абсорбирането на водата, която е Божието Слово (Ефесяни 5:26). Само слушане или четене на Библията, например, може да бъде като краткотраен валеж на твърда земя. Независимо от количеството или силата на дъжда, по-голямата част се оттича и малко попива. Размишляването напоява почвата на душата и позволява на водата на Божието Слово да навлезе дълбоко. Резултатът е голяма плодотворност и духовен просперитет.“ (стр. 49-50).
Ако желаем Словото да „пусне корени“ в нашия живот, така, че да произведем духовен плод, угоден на Бога (Матей 13:23), ние трябва да размишляваме, мислим и разсъждаваме върху това, което четем и изучаваме от Библията. Когато размишляваме, можем да си зададем следните въпроси:
1. Какво научавам от този текст за Бог?
2. Какво научавам от този текст за църквата?
3. Какво научавам от този текст за света?
4. Какво научавам от този текст за себе си? За моите желания и мотиви?
5. Този текст предизвиква ли ме към действие? Ако да, какво трябва да направя?
6. За какво трябва да се покая или какво трябва да изповядам?
7. Какво научих от този текст, което ми помага да се фокусирам върху Бог и Неговата слава?
Приложение: Степента, до която изучаваме, запаметяваме и размишляваме върху Божието слово е степента, до която разбираме как да прилагаме Словото в живота си. Да разбираме как да прилагаме Словото не е достатъчно. Ние реално трябва да го прилагаме (Яков 1:22). „Прилагане“ предполага действие и действие в покорство е последната стъпка към това, да видим Божието слово да оживява в живота ни. Приложението на Писанието подсилва и просветлява нашето изучаване, служи да изостри духовното ни разбиране и ни помага да разграничаваме между добро и зло (Евреи 5:14).
В заключение, важно е да отбележим, че не сме сами в тълкуването и прилагането на Божието слово в нашия живот. Бог ни е изпълнил със Святия Дух (Йоан 14:16-17), който ни води и насочва в истината (Йоан 16:13). В тази връзка и ап. Павел ни съветва да „ходим по Духа“ (Гал. 5:16), защото Той е нашата помощ във време на нужда (Псалм 46:1). Святият Дух вярно направлява в Божията воля и винаги ни помага да правим това, което е правилно (Йезек.36:26-28; Филип. 2:13). Кой може най-добре да ни научи как да живеем според това, което е написано в Библията ако не Този, който е вдъхновил Библията – именно Святия Дух? Затова, нека да извършим нашата част, да пазим в сърцата си Словото, в покорство на Святия Дух, който да изявява това Слово в живота ни.
English
Какъв е ключът за това да прилагам Библията в живота си?
