Въпрос
Има ли доказателство за съществуването на Бог?
Отговор
Въпросът дали има убедително доказателство за съществуването на Бог е предизвиквал дебати през цялата история като изключително интелигентни хора са вземали двете страни на спора. В съвремието аргументите срещу възможността Бог да съществува са придобили войнствен дух, който обвинява всеки, осмелил се да вярва в Бог, за заблуден и ирационален. Карл Маркс твърди, че всеки вярващ в Бог трябва да има психично разстройство, причинило болно мислене. Зигмунд Фройд пише, че човек, който вярва в Бог Творец, е заблуден и поддържа тези илюзорни вярвания само поради фактора „задоволяване на желанията“, който създавал това, което Фройд смята неоправдано положение. Философът Фредерик Ницше направо казва, че вярата е равнозначна на нежеланието да знаеш какво е истинно. Гласовете на тези три исторически фигури (заедно с други) са просто папагалско повторени от ново поколение атеисти, които твърдят, че вярата в Бога е интелектуално незащитима.
Такъв ли е наистина случаят? Дали да поддържаш позицията на вярата в Бог е рационално неприемливо? Има ли логическо и разумно доказателство за съществуването на Бог? Може ли да се приведат убедителни аргументи извън препратките към Библията, които да оборят твърденията и на старите, и на новите атеисти, и да дадат достатъчно основание за вярата в един Създател? Отговорът е да, може. Нещо повече, при демонстрирането на истинността на доказателството за съществуването на Бог, се показва интелектуалната слабост на аргументите на атеизма.
За да приведем доводи за съществуването на Бог, трябва да започнем със задаването на правилните въпроси. Започваме с най-основния метафизически въпрос: „Защо имаме нещо вместо изобщо нищо?“. Това е основният екзистенциален въпрос – защо сме тук; защо земята е тук; защо вселената е тук вместо нищо? Коментирайки по този въпрос, един теолог казал: „В известен смисъл човек не задава въпроса за Бог, самото негово съществуване поражда въпроса за Бог“.
При разглеждане на въпроса има четири възможни отговора на защо имаме нещо вместо изобщо нищо:
1. Реалността е илюзия.
2. Реалността е/е била самосътворена.
3. Реалността е самосъществуваща (вечна).
4. Реалността е била сътворена от нещо, което е самосъществуващо.
И така, кое е най-достоверното решение? Нека започнем с реалността като просто една илюзия, което e вярването на редица източни религии. Тази възможност е изключена преди векове от философа Рене Декарт, който е известен с твърдението си „Мисля, следователно съществувам“. Математикът Декарт доказал, че ако той мисли, следователно той трябва да „съществува“. С други думи, „Мисля, следователно не съм илюзия“. Илюзиите изискват нещо, което изпитва илюзията, и нещо повече, не можеш да се съмняваш в съществуването си без да докажеш съществуването си; това е себеоборващо се доказателство. Така че възможността реалността да е илюзия отпада.
Следващата възможност е реалността да е самосътворена. Когато изучаваме философия, научаваме за „аналитично лъжливите“ съждения, което означава, че те са лъжливи по дефиниция. Възможността реалността да е самосътворена е едно от тези видове съждения поради простата причина, че нещо не може да съществува преди себе си. Ако си създал себе си, тогава трябва да си съществувал преди да си създал себе си, но това просто не може да бъде. В еволюцията това понякога се нарича „спонтанно зараждане“ – нещо идва от нищо – позиция, която малко, ако изобщо има такиви, разумни хора поддържат още, просто защото не можеш да получиш нещо от нищо. Дори атеистът Дейвид Хюм е казал: „Никога не съм поддържал толкова абсурдно твърдение като това, че нещо може да възникне без причина“. Тъй като нещо не може да дойде от нищо, се изключва алтернативата реалността да е самосътвворена.
Сега оставаме само с два избора – вечна реалност или реалност, сътворена от нещо, което е вечно: вечна вселена или вечен Творец. Теологът от 18 в. Джонатан Едуърдс обобщил тази главоблъсканица:
• Нещо съществува. • Нищо не може да сътвори нещо. • Следователно, съществува необходимо и вечно „нещо“.
Забележете, че трябва да се върнем към вечното „нещо“. Атеистът, който осмива вярващия в Бог за вярата във вечен Творец, трябва да се обърне и да прегърне вечната вселена; това е единствената отворена врата, която може да избере. Но въпросът сега е къде водят доказателствата? Насочват ли доказателствата вниманието към материята преди разума или към разума преди материята?
До днес всички ключови и философски доказателства се отблъскват от вечна вселена и се насочват към вечен Творец. От научна гледна точка честните учени признават, че вселената има начало и всичко, което има начало, не е вечно. С други думи, всичко, което има начало, има и причина, и ако вселената има начало, тя има и причина. Фактът, че вселената има начало, се подчертава от доказателства като втория закон на термодинамиката, радиационното ехо от Големия взрив, открити в ранните години на 20 в., факта, че вселената се разширява и може да бъде проследена обратно до сингуларно начало и Теорията на относителността на Айнщайн. Всичко това доказва, че вселената не е вечна.
Нещо повече, законите, които съпровождат причинността, говорят срещу това вселената да е крайната причина на всичко, което познаваме, поради простия факт: ефектът трябва да наподобява своята причина. При проложение, че това е вярно, никой атеист не може да обясни как безличната, безцелна, безсмислена и аморална вселена случайно е създала същества (нас), които сме пълни с личност и обзети от цел, смисъл и морални ценности. Такова нещо, от гледна точка на причинността, напълно оборва идеята за естествена вселена, коята ражда всичко, което съществува. Така че накрая, представата за вечната вселена е елиминирана.
Философът Дж. С. Мил (нехристиянин) обобщил дотам, докъдето сега сме стигнали: „От само себе си се разбира, че само Разумът може да сътвори разум“. Единственото рационално и разумно заключение е, че вечен Творец е единственият, който е отговоренза реалността, такава, каквато я познаваме. Или поставено в логически ред на съждения:
• Нещо съществува.
• Не получаваш нещо от нищо.
• Следователно съществува необходимо и вечно „нещо“.
• Единсвените две възможности са вечна вселена и вечен Творец.
• Науката и философията са оборили концепцията за вечна вселена.
• Следователно, съществува вечен Творец.
Бившият атеист Лий Стробъл, който стигнал до този краен резултат преди много години, коментирал : „По същество осъзнах, че да остана атеист, ще трябва да повярвам, че нищо създава всичко; неживот създава живот; произволност създава фина настройка; хаос създава информация; несъзнателност създава съзнателност; и неразум създава разум. Тези скокове на вяра са твърде големи за мен да ги направя, особено в светлината на положителните доводи за съществуването на Бог… С други думи, при моята оценка християнският светоглед отговаряше на целокупните доказателства много повече отколкото атеистичния светоглед“.
Но следващият въпрос, който трябва да засегнем, е следният: Ако съществува вечен творец (а ние показахме, че Той съществува), какъв Творец е Той? Можем ли да заключим за Негови качества от Неговото творение? С други думи, можем ли да разберем причината от нейните резултати? Отговорът на това е да, можем, с предположение за следните характеристики:
• Той трябва да има свръхестествена природа (тъй като е създал времето и пространството).
• Той трябва да е силен (изключително много).
• Той трябва да е вечен (самосъществуващ).
• Той трябва да е всеприсъстващ (Той е създал пространството и не е ограничен от него).
• Той трябва да е безвременен и непроменим (Той е създал времето).
• Той трябва да е нематериален, защото Той надминава пространството/физическото.
• Той трябва да е личностен (безличностният не може да сътвори личността).
• Той трябва да е безкраен и единствен, тъй като не можеш да имаш две безкрайности.
• Той трябва да е разнообразен като има единство, тъй като единството и разнообразието съществуват в природата.
• Той трябва да е интелигентен (върховно). Само познавателно същество може да създаде познавателно същество.
• Той трябва да е целенасочен, тъй като Той целенасочено е създал всичко.
• Той трябва да е морален (нито един морален закон не може да съществува без някой, който го е дал).
• Той трябва да е грижовен (или никакви морални закони нямаше да бъдат дадени).
С тези верни неща, сега питаме дали някоя световна религия описва такъв Творец. Отговорът е да: Богът от Библията пасва отлично на този профил. Той е свръхестествен (Битие 1:1), силен (Еремия 32:17), вечен (Псалом 90:2), всеприсъстващ (Псалом 139:7), безвременен/неизменчив (Малахия 3:6), нематериален (Йоан 5:24), личностен (Битие 3:9), необходим (Колосяни 1:17), безкраен/единствен (Еремия 23:24, Второзаконие 6:4), разнообразен и все пак единен (Матей 28:19), интелигентен (Псалом 147:4-5), целенасочен (Еремия 29:11), морален (Даниил 9:14) и грижовен (1 Петрово 5:6-7).
Един последен въпрос за разглеждане относно съществуването на Бог е този доколко всъщност е обосновима позицията на атеистите. Тъй като атеистът твърди, че позицията на вярващия е необоснована, единствено разумно е да се обърне въпроса и да се насочи точно обратно към него. Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че твърдението на атеиста „няма бог“, което е значението на „атеист“ , е незащитима позиция от философска гледна точка. Правният учен и философ Мортимър Адлер казва: „Може да бъде доказано положително екзистенциално твърдение, но отрицателно екзистенциално твърдение – такова, което отрича съществуването на нещо, не може да бъде доказано“. Например, някой може да твърди, че съществуват червени орли, а някой друг може да твърди, че не съществуват червени орли. Първият е достатъчно да намери един единствен червен орел, за да докаже твърдението си. Докато другият трябва да прерови цялата вселена и да бъде буквално на всяко място едновременно, за да се убеди, че не е пропуснал някой червен орел някъде и по някое време, което е невъзможно да се направи. Ето защо интелектуално честните атеисти ще признаят, че не могатда докажат, че Бог не съществува.
Като следваща стъпка е важно да се разбере въпросът, който обгръща сериозността на истинните твърдения, които се правят, и количеството доказателства, които се изискват за довеждане до определени заключения. Например, ако някой постави два съда с лимонада пред вас и каже, че едната може би е по-кисела от другата, няма да се нуждаете от голямо количество доказателства, за да направите избора си, тъй като последиците от взимането на по-киселата напитка няма да бъдат сериозни. Обаче, ако домакинът добави подсладител към една чаша, но към другата сложи отрова за плъхове, тогава вие ще искате доста повече доказателства преди да направите избора си.
Ето къде стои човек, когато решава между атеизма и вярата в Бог. Тъй като вярата в атеизма би могла вероятно да има за резулат непоправими и вечни последици, би трябвало атеистът да бъде накаран да приведе важни доказателства с необорима тежест за подкрепа на своята позиция, но той не може. Атизмът просто не може да издържи теста за доказателства за сериозността на промяната, която той прави. Вместо това, атеистът и онези, които той убеждава в своята позиция, се пързалят във вечността със стиснати палци и надежда, че няма да открият неприятната истина, че вечността наистина съществува. Както каза Мортимър Адлер: „Повече последици произтичат за живота и действията от потвърждението или отричането на Бог отколкото от всеки друг въпрос“.
И така, има ли интелектуално основание вярата в Бог? Има ли рационално, логично и разучно доказателсво за съществуването на Бог? Абсолютно. Докато атеистите като Фройд твърдят, че тези, които вярват в Бог, имат комплекс за задоволяване на желанията, може би Фройд и неговите последователи са онези, които всъщност страдат от незадоволеност на желанията: надеждата и желанието, че няма Бог, няма отговорност и следователно няма наказание. Но Фройд е оборен от Бога на Библията, който потвърждава съществуването си и факта, че наистина идва наказанието за онези, които знаят вътре в себе си истината, че Той съществува, но подтискат тази истина (Римляни 1:20). Но за онези, които откликнат на доказателствата, че наистина съществува Творец, Той предлага пътя на спасението, което е било постигвато чрез Неговия Син, Исус Христос: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога“ (Йоан 1:12-13). English
Има ли доказателство за съществуването на Бог?
