Въпрос
Какво казва Библията за арогантността?
Отговор
На практика всеки път, когато Библията споменава за арогантност, гордост или надменност, това е поведение или отношение, което Бог не одобрява. Библията ни казва, че онези, които са високомерни и имат надменно сърце, са отвратителни за Него: "Мерзост пред Господа е всеки с горделиво сърце, но можеш да се обзаложиш , че той няма да остане ненаказан." (Притчи 16:5). От седемте неща, които Библията ни казва, че Бог мрази, "надменните очи" са първото изброено (Притчи 6:16-19). Самият Исус казва: "Което излиза от човека, то осквернява човека.", а след това изброява тринайсетте характеристики на онези, които са извън Божието благоволение, като гордостта е разгледана наред със сексуалната неморалност и убийството (Марк 7:20-23).
В Новия Завет се използват две гръцки форми на думата арогантност, които по същество означават едно и също. Huperogkos означава "раздут" или "екстравагантен",използва се и като "надуто празнословие" (2 Петрово 2:18; Юда 1:16). Другото е phusiosis, което означава "надуване на душата" или "високомерие, гордост" (2 Коринтяни 12:20). Задължение на вярващите е да осъзнаят, че да бъдеш арогантен или да имаш надуто отношение е противопоказно на благочестието (2 Петрово 1:5-7). Високомерието не е нищо друго освен открита демонстрация на чувството за собствена значимост (2 Тимотей 3:2). Тя прилича на онази нагласа "всичко е за мен", която казва: "Светът се върти около мен" (Притчи 21:24).
Вместо на високомерие, Библията ни учи на обратното. В Първо коринтяни 13:4 се казва: "Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее". Християните са призовани да демонстрират любов; арогантността е противоположна на тази любов. В Римляни 12:3 се казва: "Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас: Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил." Не можем да бъдем високомерни и в същото време да имаме богоугодно смирение.
Възгордяването и нагласата "аз съм по-добър от теб" приличат на сплашване и разрушават отношенията ни с другите. Исус обаче ни учи да поставяме другите пред себе си: "Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде слуга, който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина." (Марк 10:43-45). Ако отношението ни е високомерно, няма да служим добре на другите.
Апостол Павел подчертава тези идеи в посланието си до църквата във Филипи: "Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си." (Филипяни 2:3). Това е огромен контраст конкурентния характер на днешния свят и със сигурност не ни оставя място за арогантност. Светът ни подтиква да се стремим да достигнем върха, независимо от цената, и да се гордеем с това. От друга страна, Исус ни заповядва да бъдем различни: "Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (Лука 14:11; срв. Яков 4:6). Нашата основна цел, независимо от нивото на светския успех, който имаме, е да прославим Бога (Колосяни 3:17, 23).
Що се отнася до отношението ни към Бога и ближния, Бог ни дава две обещания. Първо, че високомерните ще бъдат наказани (Притчи 16:5; Исая 13:11), и второ, "Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно." (Матей 5:3). Защото в действителност "Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат" (1 Петрово 5:5; срв. Притчи 3:34).
English
Какво казва Библията за арогантността?
