Въпрос
Трябва ли християните да продължат да молят за опрощаване на греховете си?
Отговор
Чест въпрос е: „Какво се случва, ако съгреша, и след това умра преди да имам възможност да изповядам този грях пред Бога?” Друг често срещан въпрос е: „Какво се случва, ако извърша грях, но след това забравя за него и никога не си го спомня, за да го изповядам пред Бога?” И двата въпроса почиват на неправилна презумпция. Спасението не се основава на опитите на вярващия да се изповядва и да се покайва от всеки грях, който извърши преди да умре. Спасението не се основава върху това дали християнинът е изповядал и се е покаял за всеки един грях. Да, трябва да изповядваме греховете си на Бог още щом осъзнаем, че сме съгрешили. Но не винаги е нужно да молим Бог за опрощение. Когато положим вярата си в Исус Христос за спасение, всичките ни грехове са простени. Това включва миналите, настоящите и бъдещите грехове, големи или малки. Вярващите не е нужно да продължават да молят за опрощаване или да се покайват, за да им се простят греховете. Исус умря, за да плати наказанието за всичките ни грехове, и когато те са простени, това означава, че всичките са простени (Колосяни 1:14; Деяния 10:43).
Това, което трябва да правим, е да изповядваме греховете си. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоаново 1:9). Този стих ни казва да „изповядваме” своите грехове на Бога. Думата „изповядвам” означава „да се съглася с”. Когато изповядваме греховете си на Бог, ние се съгласяваме с Бог, че сме постъпили неправилно, че сме съгрешили. Бог ни прощава чрез изповедта, винаги, заради факта, че Той е „верен и справедлив.” По какъв начин Бог е „верен и справедлив”? Той е верен, като ни прощава греховете, което е обещал да направи за всички онези, които приемат Христос като Спасител. Той е справедлив, като прилага Христовото плащане за нашите грехове, като признава, че те наистина са били изкупени.
В същото време 1 Йоаново 1:9 показва, че някак си опрощаването зависи от това да изповядваме греховете си на Бога. Как става това, ако всичките ни грехове са били простени в момента, в който приемаме Христос като Спасител? Изглежда, че това, което апостол Йоан описва тук е опрощаване „във взаимоотношенията”. Всичките ни грехове са опростени „позиционно” в момента, в който приемаме Христос като Спасител. Това опрощаване ни гарантира нашето спасение и ни обещава вечен дом в небесата. Когато застанем пред Бог след смъртта, Той няма да ни откаже достъп до небесата заради греховете ни. Това означава „позиционно” опрощаване. Концепцията за опрощаване във взаимоотношенията се основава на факта, че когато съгрешаваме, ние оскърбяваме Бог и натъжаваме Святия Дух (Ефесяни 4:30). Макар Бог да ни е простил в крайна сметка греховете, които извършваме, те все още водят до блокиране или спъване на нашите взаимоотношения с Бога. Едно момче, което съгрешава срещу баща си няма да бъде изхвърлено от семейството. Един благочестив баща ще прости на децата си безусловно. В същото време добрите отношения между бащата и сина няма да бъдат постигнати, докато не бъдат възстановени. Това може да се случи само когато детето изповяда своите грешки на баща си и се извини. Ето защо ние изповядваме греховете си на Бог – не да запазим своето спасение, но да се върнем към близки взаимоотношения с Бога, който ни обича е вече ни е простил.
English
Трябва ли християните да продължат да молят за опрощаване на греховете си?
