Въпрос
Какво казва Библията за отношението?
Отговор
Ап. Павел пише от затвора в Рим какво трябва да бъде отношението на един християнин: “ Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие,…” (Филипяни 1:27). Става въпрос за това дали ап. Павел може да посети филипяните или не. " … така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието" (Филипяни 1:27). Независимо от това какви неочаквани смущения, разочарования или трудности се появяват на пътя ни, трябва да реагираме с отношение като към Христос. Трябва да устояваме и да се стремим към вярата. По-късно ап. Павел пише: “Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,” (Филипяни 2:5). Той говори за демонстриране на смирение и себеотрицание във взаимоотношенията. Той също така ни насърчава в Ефесяни 5:1 да бъдем "подражатели на Бога като възлюбени чада". Както децата обичат да подражават на това, което виждат, и да повтарят това, което чуват; ние също сме натоварени да подражаваме и да следваме поведението на Христос за да отразяваме ясно Господа в живота си (Матей 5:16).
Исус има съвършено отношение във всяка ситуация. Той се моли за всичко и не се тревожи за нищо. Ние също трябва да търсим Божието напътствие за всеки аспект от живота си и да Му позволим да извърши съвършената Си воля. Отношението на Исус никога не е било отбранително или обезкуражаващо. Неговата цел е да угоди на Отец, а не да постигне собствената си програма (Йоан 6:38). Посред изпитанията Той е търпелив. Сред страданията Той е изпълнен с надежда. Сред благословенията Той е смирен. Дори сред подигравки, обиди и враждебност, Той, „Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;" (1 Петрово 2:23).
Когато Павел пише, че нашето отношение „трябва да бъде същото, което беше у Христос Исус", той е обобщил в предишните два стиха какво е това отношение: безкористност, смирение и служене. “Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.” (Филипяни 2:3-4). С други думи, отношението, което християнините трябва да имат, е такова, което се фокусира върху нуждите и интересите на другите. Без съмнение това не е естествено за нас. Когато Христос идва на света, Той установява съвсем ново отношение към взаимоотношенията с другите. Един ден, когато учениците Му спорели помежду си за това кой ще бъде най-голям в Неговото царство, Исус казва: “Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.” (Матей 20:25-28). Исус ни учи, че когато сме заети със собствените си неща, това може да доведе до конфликти и други проблеми с хората, които познаваме. Вместо това Бог иска от нас да имаме отношение на сериозна грижа към проблемите на другите.
Апостол Павел говори повече за това отношение на Христос в посланието до църквата в Ефес: “ да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.” (Ефесяни 4:22-24). Много днешни религии, включително философиите на Новата епоха, насърчават старата лъжа, че сме божествени или че можем да станем богове. Истината обаче е, че никога няма да станем Бог или дори бог. Най-старата лъжа на Сатана е, че обещава на Адам и Ева, че ако следват съветите му, ще станат като Бог (Битие 3:5)
Всеки път, когато се опитваме да контролираме обстоятелствата, бъдещето и хората около нас, показваме само, че искаме да бъдем богове. Но трябва да разберем, че като творения ние никога няма да бъдем Творец. Бог не иска от нас да се опитваме да станем богове. Вместо това Той иска да станем като Него, като възприемем Неговите ценности, нагласи и характер.
Зтатова трябва “да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината” (Ефесяни 4:23-24).
И накрая, винаги трябва да помним, че крайната цел на Бога за Неговите деца не е нашето удобство, а преобразяването на нашите умове по отношение на благочестието. Той иска да растем духовно, да станем като Христос. Това не означава да изгубим своята индивидуалност или да се превърнем в безмозъчни клонинги. Уподобяването на Христос е свързано с преобразяване на умовете ни. Отново, ап. Павел ни казва: „И недейте се съобразява с този век[a], но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.” (Римляни 12:2).
Божията воля е да развием начин на мислене, описан в блаженствата на Исус (Матей 5:1-12), да проявяваме плода на Духа (Галатяни 5:22-23), да подражаваме на принципите в известната глава на ап. Павел за любовта (1 Коринтяни 13) и да се стремим да изградим живота си според характеристиките на ап. Петър за ефективен и продуктивен живот (2 Петрово 1:5-8).
English
Какво казва Библията за отношението?
