Въпрос
Проповядва ли 1 Петрово 3:21, че кръщението е необходимо за спасението?
Отговор
Както и с всеки един стих или пасаж, ние разбираме какво проповядва той като го филтрираме през призмата на онова, което знаем, че учи Библията по въпроса. В случая с кръщението и спасението Библията е ясна, че спасението е по благодат чрез вярата в Исус Христос, а не чрез каквито и да е дела, включително кръщение (Ефесяни 2:8-9). Следователно всяка интерпретация, която идва до заключението, че кръщението или някакъв друг акт е необходимо за спасението, е погрешна интерпретация. За повече информация, моля прочетете нашата интернет страница за „Дали спасението е единствено по вяра или по вяра плюс дела?“
Онези, които вярват, че се изисква кръщение за спасението, бързат да използват 1 Петрово 3:21 като „доказателствен текст“, защото той заявява, че „кръщението сега ви спасява“. Наистина ли Петър казва, че актът на кръщаването е това, което ни спасява? Ако той го казваше, той щеше да противоречи на много други пасажи на Писанието, които ясно показват, че хората се спасяват (засвидетелствано от тяхното приемане на Светия Дух) преди кръщаването им или без изобщо да бъдат кръстени (като разбойника на кръста в Лука 23:39-43). Добър пример за някой, който бил спасен преди да бъде кръстен е Корнилий и неговия дом в Деяния 10. Знаем, че те били спасени преди да бъдат кръстени, защото били приели Светия Дух като свидетелство за спасение (Римляни 8:9; Ефесяни 1:13; 1 Йоан 3:24). Доказателството за тяхното спасение била причината, поради която Петър им разрешил да бъдат кръстени. Безброй пасажи в Писанието ясно учат, че спасението идва, когато някой вярва в благовестието, по което време той или тя биват запечатани „в Христа със Светия Дух на обещанието“ (Ефесяни 1:13).
Благодарни сме, обаче, че не трябва да гадаем какво има предвид Петър с този стих, тъй като той ни го изяснява с фразата „не измиването на плътската нечистота , а молбата към Бога за чиста съвест.“ Докато Петър свързва кръщението със спасението, това не е актът на кръщаването, което той има предвид (не отмиването на плътската мръсотия). Да се потопиш във вода не служи за нищо друго освен да се отмие мръсотията. Според Петър стихът се отнася за същността на кръщението, която е това, което ни спасява (молба към Бог за чиста съвест чрез възкресението на Исус Христос). С други думи, Петър просто свързва кръщението с вярата. Не частта с намокрянето е която ни спасява, а „молбата към Бога за чиста съвест“, която се обозначава от кръщението, е тази, която ни спасява. Молбата към Бога винаги идва първа. Първо идва вярата и покаянието, а после кръщението, за да се идентифицираме публично с Христос.
Д-р Кенет Вюст, автор на „Изследване на думите в гръцкия Нов завет“, дава отлично обяснение на този пасаж. „Водното кръщение ясно се намира в ума на апостола, а не кръщението със Светия Дух, тъй като той говори за водите на потопа като спасяващи обитателите на ковчега и в този стих за кръщението, спасяващо вярващите. Но той казва, че то ги спасява само като съответствие. Тоест водното кръщение е съответствието на реалността, спасението. То може само да спасява като съответствие, не действително. Старозаветните жертвоприношения били съответствия на реалността, Господа Исус. Те в действителност не спасявали вярващия, само символично. Тук не се спори, че тези жертвоприношения са аналогични на християнското водно кръщение. Авторът само ги използва като илюстрация на употребата на думата „съответствие“.
„Така водното кръщение спасява вярващия само символично. Старозаветният юдеин бил спасен преди да принесе приношението. Това приношение било само неговото външно доказателство, че той полагал вяра в Божия Агнец, на който тези жертвоприношения били символ….Водното кръщение е външното свидетелство на вътрешната вяра на вярващия. Човекът е спасен в момента, в който той вложи вярата си в Господ Исус. Водното кръщение е видимото свидетелство на неговата вяра и спасението, което му е дадено в отговор на неговата вяра. Петър внимателно информира читателите си, че той не проповядва духовно обновление чрез кръщение, именно, че човек, който се подложи на кръщение, е следователно духовно обновен, тъй като той казва „не измиването на плътската нечистота“. Петър обяснява, че кръщението не измива телесната нечистота, нито в буквален смисъл като баня, нито метафорично като очистване на душата. В действителност никакви церемонии не се отразяват на съвестта. Но той дефинира какво има предвид под спасение с думите „отговорът с чиста съвест пред Бог“ и обяснява как се постига това, а именно „с възкресението на Исус Христос“ по начин, че вярващият грешник се идентифицира с Него при това възкресение.“
Част от объркването с този пасаж идва от факта, че много често целта на кръщението като публично деклариране на нечия вяра в Христос и идентификацията с Него е била подменена от „взимането на решение за Христос“ или „моленето с молитвата на грешника“. Кръщението било сведено до нещо, което се извършва по-късно. Обаче за Петър или някой от християните от първи век идеята, че човек би изповядал Христос като свой Спасител и да не се кръсти възможно най-скоро би била нечувана. Затова не е изненадващо, че Петър гледал на кръщението като на тясно свързано със спасението. Все пак Петър изяснява в този стих, че не е е самият ритуал, който спасява, а фактът, че ние сме свързани с Христос в Неговото възкресение чрез вярата „молбата към Бога за чиста съвест чрез възкресението на Исус Христос“ (1 Петрово 3:21).
Следователно кръщението, което Петър казва, че ни спасява, е това, което е предшествано от вяра в умилостивяващата саможертва на Христос, която оправдава неправедния грешник (Римляни 3:25-26; 4:5). Кръщението е външният знак на направеното от Бог „чрез окъпването на новорождението и обновяването на Светия Дух“ (Тит 3:5).
English
Проповядва ли 1 Петрово 3:21, че кръщението е необходимо за спасението?
