Въпрос
Проповядва ли Йоан 3:5, че кръщението е необходимо за спасението?
Отговор
Както и с всеки един стих или пасаж, ние разбираме какво проповядва той като го филтрираме през призмата на онова, което знаем, че учи Библията по въпроса. В случая с кръщението и спасението Библията е ясна, че спасението е по благодат чрез вярата в Исус Христос, а не чрез каквито и да е дела, включително кръщение (Ефесяни 2:8-9). Следователно всяка интерпретация, която идва до заключението, че кръщението или някакъв друг акт е необходимо за спасението, е погрешна интерпретация. За повече информация, моля прочетете нашата интернет страница за „Дали спасението е единствено по вяра или по вяра плюс дела?“
Йоан 3:3-7: „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре (или изново), не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре.“
Когато разглеждаме този пасаж, важно е първо да отбележим, че никъде в контекста изобщо не се споменава кръщението. Докато кръщението е споменато по-късно в тази глава (Йоан 3:22-30), това е в напълно различна обстановка (Юдея вместо Ерусалим) и в различно време от разговора с Никодим. Това не го казваме в смисъл, че Никодим бил незапознат с кръщението, както с кръщаването на езичниците в юдаизма, така и от служението на Йоан Кръстител. Обаче, четенето на тези стихове в контекста не би дало повод на никого да допусне, че Исус говори за кръщението, освен ако човек не търси да прочете в пасажа предубедена представа или теология. Автоматически да се чете кръщение в стиха, само защото се споменава „вода“, е неоправдано.
Тези, които поддържат тезата, че за спасението се изисква кръщение, посочват израза „роден от водата“ като доказателство. Както го е изразил един човек: „Исус го описва и му казва просто как – чрез раждането от вода и Духа. Това е съвършено описание на кръщението! Исус не би могъл да даде по-подробно и точно обяснение на кръщението“. Обаче, ако Исус действително е искал да каже, че човек трябва да се кръсти, за да бъде спасен, Той ясно би могъл да каже просто: „Истина, истина ти казвам, ако не се кръсти и роди от Духа някой, не може да влезе в Божието царство“. Нещо повече, ако Исус заявеше това, Той щеше да противоречи на многобройни други библейски пасажи, които изясняват, че спасението е чрез вяра (Йоан 3:16; 3:36; Ефесяни 2:8-9; Тит 3:5).
Трябва също да не изпускаме от поглед факта, че когато Исус говори на Никодим, обредът на християнското кръщение все още не е действал. Тази непоследователност в тълкуването на Писанието е видна, когато някой попита онези, които вярват, че за спасението се изисква кръщение, защо не било необходимо разбойника на кръста да се кръсти, за да бъде спасен. Обичайният отговор на този въпрос е: „Разбойникът на кръста бил все още под Стария Завет и следователно не подлежал на това кръщение. Той бил спасен като всеки друг под Стария Завет.“ Затова, по същество същите хора, които казват, че разбойникът нямало нужда да бъде кръстен, защото бил „под Стария Завет“, ще използват Йоан 3:5 като „доказателство“, че кръщението е необходимо за спасението. Те настояват, че Исус казва на Никодим, че той трябва да се кръсти, за да бъде спасен, въпреки, че той също бил все още под Стария Завет. Ако разбойникът на кръста бил спасен без да бъде кръстен, (защото бил още под Стария Завет), защо Исус би казал на Никодим, (който бил също под Стария Завет), че е необходимо той да се кръсти?
Ако „раждането от вода и Духа“ не се отнася до кръщението, тогава какво означава? Традиционно има две тълкувания на тази фраза. Първото е, че използваното от Исус „раждане от вода“ се отнася до естественото раждане (с вода, отнасяща се към амниотичната течност, която заобикаля бебето в утробата) и че раждането от Духа обозначава духовното раждане. Макар това е, разбира се, възможно тълкуване на термина „роден от вода“ и изглежда пасва на въпроса на Никодим как човек би могъл да се роди, „когато е стар“, това не е най-доброто тълкуване при този контекст на пасажа. Въпреки всичко Исус не говори за разликата мужду естествено раждане и духовно раждане. Това, което Той прави, е да обясни на Никодим неговата нужда „да се роди отгоре“ или „да се роди повторно“.
Второто обичайно тълкуване на пасажа и това, което най-добре съответства на цялостния контекст, не само на този пасаж, но и на Библията като цяло, е това, което вижда фразата „роден от вода и Дух“ като описваща както различните аспекти на същото духовно раждане или това, което означава „да се родиш повторно“ или „да се родиш отгоре“. Затова, когато Исус казал на Никодим, че той трябва „да се роди от вода и Дух“, Той няма предвид буквално вода (т.е. кръщение или амниотичната течност в утробата), а засягал нуждата от духовно очистване или обновление. Навсякъде в Стария Завет (Псалом 51:2,7; Езекил 36:25) и Новия Завет ( Йоан 13:10; 15:3; 1 Коринтяни 6:11; Евреи 10:22) водата често се използва преносно като духовно очистване или обновление, донесено от Светия Дух, чрез Божието Слово в момента на спасението (Ефесяни 5:26; Тит 3:5).
„Библията на Баркли за ежедневно изучаване“ описва тази идея по този начин: „Тук има две мисли. Водата е символът на пречистването. Когато Исус поема собствеността над живота ни, когато Го обичаме с цялото си сърце, греховете на миналото се прощават и забравят. Духът е символът на сила. Когато Исус поеме владението над живота ни, не само се забравя миналото и се прощава; ако беше само това, ние можехме да продължим да вършим същата бъркотия в живота си отново и отново; но в живота ни влиза нова сила, която ни позволява да бъдем това, което сами не бихме могли и да правим това, което сами никога не бихме могли. Водата и Духът означават очистването и укрепващата сила на Христос, която изтрива миналото и дава победа в бъдещето“.
Следователно споменатата в този стих „вода“ не е буквално физическа вода, а „живата вода“, обещана от Исус на жената при кладенеца в Йоан 4:10 и на хората в Ерусалим в Йоан 7:37-39. Вътрешното очистване и обновление, плод на Светия Дух, са това, което донася духовен живот на мъртвия грешник (Езекил 36:25-27; Тит 3:5). Исус набляга на тази истина в Йоан 3:7, когато Той преповтаря, че човек може да се роди повторно, и че този нов живот може да бъде породен само от Светия Дух (Йоан 3:8).
Има няколко причини, поради които това е правилното тълкуване на фразата „роден от вода и Дух“. Първо, трябва да отбележим, че гръцката дума, преведена „отново“, има две възможни значения. Първото е „отново“, а второто е „отгоре“. Никодим очевидно приема първото значение „отново“ и сметнал тази идея за неразбираема. Ето защо той не можел да разбере как стар човек може да влезе отново в утробата на майка си и да бъде роден отново физически. Затова Исус преповтаря това, което е казал на Никодим по различен начин, така че да бъде ясно, че Той е имал предвид „да се родиш отгоре“. С други думи и „роден отгоре“, и „роден от вода и Дух“ са два начина за казване на едно и също нещо.
Второ, важно е да се отбележи, че гръцката граматика в този стих изглежда означава „роден от вода“ и „роден от Духа“ като мислени като едно цяло, а не като две отделни. Следователно не се говори за две отделни раждания както неправилно счита Никодим, а за едно раждане, това на „раждането отгоре“ или духовното раждане, което е необходимо за всеки, за да „види Божието царство“. Тази необходимост човек „да се роди отново“ или да преживее духовно раждане е толкова важна, че Исус казва на Никодим за тази необходимост три различни пъти в този пасаж от Писанието (Йоан 3:3, 5, 7).
Трето, водата често се използва символично в Библията, за да насочи вниманието към работата на Светия Дух при освещаването на вярващия, докато Бог очиства и пречиства сърцето или душата на вярващия. На много места и в Стария, и в Новия Завет работата на Светия Дух е сравнена с водата (Исая 44:3; Йоан 7:38-39).
Исус упреква Никодим в Йоан 3:10 като го пита: „Ти си израилев учител и не знаеш това?“. Това означава, че Исус му е казал нещо, което Никодим би трябвало да знае и разбира от Стария Завет. Какво е това, което Никодим като учител по Стария Завет би трябвало да знае и разбира? Това е, че Бог е обещал в Стария Завет, че ще дойде време, когато „тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистоти и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате“ (Езикил 36:25-27). Исус упрекнал Никодим, защото той не успял да си спомни и да разбере един от ключовите старозаветни пасажи, отнасящ се до Новия Завет (Еремия 31:33). Никодим трябвало да очаква това. Защо Исус би упреквал Никодим за неразбиране на кръщението като се вземе предвид факта, че кръщението никъде не е споменато в Стария Завет?
Макар че този стих не проповядва, че кръщението е необходимо за спасението, трябва да бъдем внимателни да не пренебрегваме значението на кръщението. Кръщението е знакът или символът за това, което се случва, когато някой се роди отново. Важността на кръщението не трябва да бъде омаловажено или минимизирано. Кръщението, обаче, не ни спасява. Това, което ни спасява, е очистващата работа на Светия Дух, когато сме новородени и обновени от Него (Тит 3:5).
English
Проповядва ли Йоан 3:5, че кръщението е необходимо за спасението?
