Въпрос
Проповядва ли Марк 16:16, че кръщението е необходимо за спасението?
Отговор
Както и с всеки един стих или пасаж, ние разбираме какво проповядва той като го филтрираме през призмата на онова, което знаем, че учи Библията по въпроса. В случая с кръщението и спасението Библията е ясна, че спасението е по благодат чрез вярата в Исус Христос, а не чрез каквито и да е дела, включително кръщение (Ефесяни 2:8-9). Следователно всяка интерпретация, която идва до заключението, че кръщението или някакъв друг акт е необходимо за спасението, е погрешна интерпретация. За повече информация, моля прочетете нашата интернет страница за „Дали спасението е единствено по вяра или по вяра плюс дела?“
Както и с всеки един стих или пасаж, ние разбираме какво проповядва той като внимателно разгледаме езика и контекста на стиха. Ние също го филтрираме през това, което знаем, че учи Библията другаде по въпроса. В случая с кръщението и спасението Библията е ясна, че спасението е по благодат чрез вярата в Исус Христос, а не чрез каквито и да е дела, включително кръщение (Ефесяни 2:8-9). Следователно всяка интерпретация, която идва до заключението, че кръщението или някакъв друг акт е необходимо за спасението, е погрешна интерпретация. За повече информация, моля прочетете нашата интернет страница за „Дали спасението е единствено по вяра или по вяра плюс дела?“
Относно Марк 16:16 е важно да помним, че има някои текстови проблеми с глава 16 от Марк, стихове 9-20. Съществува въпросът дали тези стихове са били първоначално част от Евангелието на Марк или са били добавени по-късно от преписвач. В резултат най-добре е да не основаваме ключова доктрина върху нищо от Марк 16:9-20 като например хващане на змии, освен ако не е подкрепено също от други пасажи на Писанието.
Ако допуснем, че стих 16 е писан от Марк, дали той учи, че за спасението се изисква кръщение? Краткият отговор е не, не проповядва. За да смята, че стихът проповядва, че кръщението е необходимо за спасението, човек трябва да отиде по-далеч отвъд това, което стихът действително казва. Това, което стихът наистина учи, е, че вярата е необходима за спасението, което е в съответствие с безбройните стихове, където само вярата е спомената (напр. Йоан 3:18; Йоан 5:24; Йоан 12:44; Йоан 20:31; 1 Йоан 5:13).
„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк 16:16). Този стих е съставен от две основни твърдения. 1. Който повярва и се кръсти, ше бъде спасен. 2. Който не повярва, ще бъде осъден.
Макар този стих да ни казва нещо за вярващите, които са се кръстили (те са спасени), той не казва нищо за вярващите, които не са се кръстили. За да може този стих да учи, че кръщението е необходимо за спасението, ще бъде необходимо трето твърдение, а именно: „Който е повярвал и не се е кръстил, ще бъде осъден“ или „Който не се е кръстил, ще бъде осъден“. Но, разбира се, никое от тези твърдения не се открива в стиха.
Онези, които се опитват да използват Марк 16:16, за да учат, че кръщението е необходимо за спасението, допускат обичайна, но сериозна грешка, която понякога се нарича Заблудата на Отрицателния Извод. Тази грешка може да бъде формулирана така: „Ако едно твърдение е вярно, то не можем да приемем, че всички негови отрицания (или противоположни твърдения) са също верни“. Например твърдението „куче с кафяви петна е животно“ е вярно; обаче, отрицателното: „Ако куче няма кафяви петна, то не е животно“ е лъжливо. По същия начин: „който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ е вярно; обаче, твърдението „който повярва, но не се кръсти, няма да бъде спасен“ е неоправдано приемане. Обаче точно това е предположението, направено от тези, които подкрепят кръщелното обновление.
Разгледайте този пример: „Който повярва и живее в Канзас, ще бъде спасен, но онези, които не повярват, ще бъдат осъдени“. Това твърдение е строго истинно; жителите на Канзас, които повярват в Исус, ще бъдат спасени. Обаче, да се каже, че само онези вярващи, които живееят в Канзас, са спасени, е нелогично и лъжливо допускане. Твърдението не казва, че вярващият трябва да живее в Канзас, за да отиде на небето. Подобно, Марк 16:16 не казва, че вярващият трябва да се кръсти. Стихът казва факт за кръстените вярващи (те ще бъдат спасени), но не казва нищо точно за вярващите, които не са се кръстили. Може да има вярващи, които не живеят в Канзас, а все пак да са спасени; и може да има вярващи, които не са се кръстили, но все пак, те също да са спасени.
Едното специално условие, необходимо за спасението, е посочено във втората част на Марк 16:16: „Който не повярва, ще бъде осъден“. По същество Исус е дал както положителното условие за вярата (който повярва, ще бъде спасен) и отрицателното условие на невярване (който не повярва, ще бъде осъден). Следователно можем да кажем с абсолютна сигурност, че вярата е изискването за спасение. По-важно виждаме това условие преповторено положително и отрицателно навсякъде в Писанието (Йоан 3:16; Йоан 3:18; Йоан 3:36; Йоан 5:24; Йоан 6:53-54; Йоан 8:24; Деяния 16:31).
Исус споменава условие, свързано със спасението (кръщението) в Марк 16:16. Но свързаното условие не трябва да се бърка с изискване. Например, да имаш треска е свързано с това, че си болен, но треската не се изисква, за да е налице болестта. Никъде в Библията не откриваме такова твърдение като „който не се е кръстил, ще бъде осъден“. Следователно не можем да кажем, че кръщението е необходимо за спасението въз основа на Марк 16:16 или някой друг стих.
Проповядва ли Марк 16:16, че кръщението е или не е необходимо за спасението? Не. Стихът ясно постановява, че вярата е необходима за спасението, но не доказва или опровергава идеята, че кръщението е изискване. Как можем тогава да знаем дали човек трябва да се кръсти, за да бъде спасен? Трябва да погледнем целия замисъл на Божието Слово. Ето резюме на свидетелството:
1. Библията е ясна, че се спасяваме само чрез вяра. Авраам бил спасен чрез вяра и ние сме спасени чрез вяра (Римляни 4:1-25; Галатяни 3:6-22).
2. Навсякъде в Библията във всяка диспенсация хората са били спасявани без да са се кръстили. Всеки вярващ в Стария Завет (напр. Авраам, Яков, Давид, Соломон) бил спасен, но не бил кръстен. Разбойникът на кръста бил спасен, но не бил кръстен. Корнилий бил спасен преди да се кръсти (Деяния 10:44-46).
3. Кръщението е свидетелство за нашата вяра и публично деклариране, че сме повярвали в Исус Христос. Писанията ни казват, че имаме вечен живот от момента на повярването (Йоан 5:24), и че вярата винаги идва преди да сме се кръстили. Кръщението не ни спасява повече отколкото вървенето по църковната пътека или казването на молитва ни спасяват. Ние сме спасени, когато повярваме.
4. Библията никога не казва, че ако човек не се кръсти, тогава той не е спасен.
5. Ако за спасението се изискваше кръщение, тогава никой не би могъл да бъде спасен без да участва друг човек. Някой трябва да присъства, за да кръсти човека преди той да може да бъде спасен. Това в действителност ограничава кой може да бъде спасен и кога той може да бъде спасен. Последствията от това учение, когато бъде доведено до логично заключение, са опустошителни. Например, войник, който повярва на бойното поле, но бъде убит преди да може да бъде кръстен, би отишъл в ада.
6. Навсякъде в Библията виждаме, че на прага на вярата вярващият притежава всички обещания и благословения на спасението (Йоан 1:12; 3:16; 5:24; 6:47; 20:31; Деяния 10:43; 13:39; 16:31). Когато човек повярва, той има вечен живот, не попада под осъждане и е преминал от смърт към живот (Йоан 5:24) — всичко това преди той или тя да бъде кръстен.
Ако вярвате в кръщелното обновление, ще направите добре да обмислите сериозно в кого или в какво всъщност полагате вярата си. Дали вашата вяра е във физически акт (да се кръстиш) или в завършеното дело на Христос на кръста? На кого или в какво вярваш за спасение? Дали това е сянката (кръщението) или същността (Исус Христос)? Нашата вяра трябва да почива единствено в Христос. „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7).
English
Проповядва ли Марк 16:16, че кръщението е необходимо за спасението?
