Въпрос
Какво учи Библията за кръщение на вярващ човек или кредобаптизъм?
Отговор
Кръщението е обект на дебат в християнските среди от много години. Всъщност, то е било спорен въпрос и в Ранната църква. Ап. Павел пише за това в 1 Кор. 1:13-16. Коринтяните са се хвалели с това, кой апостол ги е кръстил и са спорели кое кръщение е по-добро. Ап. Павел ги обвинява в сектантство и заключава, че „Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието“ (1 Кор. 1:17). От това изявление е ясно, има ясна разлика между това човек да приеме благовестието и актът на кръщението. Те са свързани, но не са с една и съща важност.
Според Свещеното Писание, водното кръщение е важна първа стъпка в следването на Исус като Господ. Исус се кръщава (Мат. 3:16; Лука 3:21) и казва на тези, които изповядват Неговото име да последват Неговия пример като доказателство за промяна в сърцето (Деяния 8:16; 19:5). Кръщението на вярващ човек е действие, при което вярващият в Исус Христос избира да бъде кръстен за да даде публично свидетелство на своята вяра. Кръщението на вярващ човек се нарича също и „кредобаптизъм“, термин, който идва от латинската дума „кредо“ (символ на вярата или вероизповедна формула – бел. прев.), която показва, че кръщението е външен израз на това, че човекът е възприел определена доктрина или кредо.
В Деяния 2 гл. ясно пише за кръщението на вярващи хора. В тази глава ап. Петър проповядва евангелската вест в Деня на Петдесятница в Йерусалим. В силата на Святия Дух, ап. Петър смело прокламира смъртта и възкресението на Исус и призовава събралите се хора да се покаят и да повярват в Христос (Деяния 2:36,38). Откликът на благовестническата проповед на ап. Петър е записан в стих 41: „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха;.” Обърнете внимание на последователността на събитията - те приемат посланието (Христовото благовестие) и тогава се кръщават. Само тези, които са повярвали са приели и кръщение. Виждаме същата последователност в Деяния 16 гл., когато се спасява тъмничният началник и неговото семейство. Те повярват и тогава се кръщават (Деяния 16:29–34). Практиката на апостолите е да кръщават вярващи хора, не невярващи.
Кръщението на вярващ човек се различава от кръщение на малко дете (или бебе – бел. прев.) по това, че малкото дете няма разбиране за евангелската вест и затова не може да бъде „вярващ“ в Христос. Кръщението на вярващ означава човек да чуе Евангелието, да приеме Христос за свой Спасител и да избере да бъде кръстен. Това е негов или неин личен избор. При кръщението на малко дете решението го взима някой друг, а не детето, което се кръщава. Тези, които поучават кръщение на малки деца често учат, че водното кръщение е средството, чрез което Святият Дух се приема от човека. Те базират тази идея главно върху думите на ап. Петър в Деяния 2:38: „ Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.” Тези, които поддържат тази доктрина вярват, че водното кръщение отделя детето и му осигурява спасение. В Свещеното Писание дори не се намеква за практиката на кръщение на малки деца. Някои посочват няколко случая, в които апостолите кръщават цели „домове“ (Деяния 11:14; 16:15,33), с предположението, че в домовете се включват и малки деца, но това означава да се отиде отвъд това, което текстът казва.
В Новия Завет кръщението с вода е естественият резултат от спасителната вяра и посвещение към Исус като Спасител и Господ (Деяния 2:42; 8:35-37). Тъй като бебетата и малките деца не могат да вземат информирано решение за изповядване на Исус като Господ, тяхното кръщение няма духовно значение. Ако кръщението на малки деца ги прави праведни пред Бога, то тогава ще се „спасяват“ само тези, за които техните родители решат да ги кръстят. Така излиза, че тези, които нямат вярващи родители ще бъдат осъдени още като малки деца, но това е идея, която няма никакво библейско основание. Свещеното Писание е пределно ясно за това, че Бог изпитва сърцето на всеки човек и осъжда или възнаграждава всеки в зависимост от решенията, направени от този човек, не от неговите или нейните родители (Римл. 2:5-6; Йеремия 17:10; Матей 16:27; 2 Кор. 5:10).
Други учат, че водното кръщение е необходимо изискване за спасението, равно на покаянието и изповедта на Исус като Господ (Римл. 10:8-9). Въпреки, че библейските примери показват, че кръщението обикновено следва обръщението, Исус никъде не поучава, че кръщението спасява човека. По време на Тайната вечеря, Той казва, „“Защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете” (Матей 26:28). Единственото, което се изисква за това грешните хора да оправят отношенията си с Бога е вяра в силата на пролятата кръв на кръста. Римляни 5:8-9 казва, „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“
Ако кръщението се изисква за влизане във вечния живот, то тогава Исус греши като казва на разбойника на кръста, „Днес ще бъдеш с мен в рая“ (Лука 23:43). Разбойникът не е имал възможност да се кръсти преди да застане пред Бога. Той е обявен за праведен, защото е положил вярата си в това, което Божият Син е извършил вместо него (Йоан 3:16; Римл. 5:1; Гал. 5:4). Галатяни 2:16 изяснява фактът, нищо не можем да направим за да добавим или отнемем от завършеното дело на Христос за нас, което включва и кръщението: “ като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.”
Водното кръщение е важна първа стъпка в покорство в следването на Христос. Вярващите хора трябва да се кръщават, но кръщението е резултат от спасението, а не го предизвиква.
English
Какво учи Библията за кръщение на вярващ човек или кредобаптизъм?
