Въпрос
Как можем да узнаем кои части на Библията са приложими за нас днес?
Отговор
Голямо недоразумение настъпва, когато или приписваме заповеди, които трябва да следваме, като „специфични за епохата“, само приложими към първоначалната аудитория, или погрешно разбираме заповеди, специфични за определена аудитория, като вечни истини. Как разбираме разликата? Първото нещо, което следва да отбележим, е, че канонът на Писанието бил завършен до края на първи век от новата ера. Това, което означава, е, че по-голямата част, ако не и цялата, Библия първоначално не била написана за нас. Авторите имали предвид слушателите от онези времена и вероятно не знаели, че техните думи ще се четат от хората от цял свят векове по-късно. Това трябва да ни накара да бъдем много внимателни, когато тълкуваме Бибията за днешния християнин. Изглежда, че голяма част от съвременното проповядване е толкова заето с практическото значение, че се отнасяме към Библията като езеро, от което да черпим приложение за днешните християни. Това се прави чрез правилно тълкуване и интерпретация.
Трите най-важни правила на херменевтиката (изкуството и науката за библейско тълкуване) са 1) контекст; 2) контекст и 3) контекст. Преди да можем да кажем на християнина от 21 век как е приложима Библията към него трябва първо да стигнем до най-доброто възможно разбиране какво е означавала Библията за своята първоначална аудитория. Ако намерим приложение, което би било чуждо за първоначалната публика, има много голяма вероятност да не интерпретираме правилно пасажа. След като сме уверени, че сме разбрали какво означава текстът за своите първоначални слушатели, тогава е необходимо да вземем предвид разликите между нас и тях. Какви са разликите в езика, времето, културата, географията, обстановката и ситуацията? Всички те трябва да бъдат взети предвид преди да се направи прилагането. След като сме разбрали разликите в нашите култури можем да намерим общи черти между оригиналната публика и нас. Накрая, можем да открием приложение за себе си в нашето време и ситуация.
Също важен е фактът, че всеки пасаж има само едно правилно тълкуване. Той може да има широк обхват на приложение, но само едно тълкуване. Това означава, че някои приложения са по-добри от други. Ако едно приложение е по-близко до правилното тълкуване от друго, то това е по-добро приложение на текста. Например, много служби са проповядвали върху 1 Царе 17 (историята за Давид и Голиат), които са включвали „побеждаването на гигантите в нашия живот“. Те лесно пропускат подробностите от разказа и отиват направо към приложението, което обикновено включва алегоризирането на Голиат като трудна, заплашителна ситуация, която може да бъде преодоляна чрез вярата. Има също опити да се алегоризират петте гладки камъка, които Давид взел. Тези служби обикновено завършват като ни призовават да бъдем верни като Давид.
Докато тези тълкувания създават привлекателни служби, е съмнително, че първоначалните слушатели са получавали това послание от историята. Преди да можем да приложим истината от 1 Царе 17 трябва да знаем как първоначалната публика я разбирала, а това означава определяне на цялостната цел на 1 Царе като книга. Без да навлизаме в подробно тълкуване, нека кажем само, че тя не е за побеждаването на гигантите във вашия живот. Това може да е далечно приложение на пасажа, но като тълкуване то е чуждо на текста. Бог е героят на историята и Давид е Неговият избран проводник да донесе спасение на Неговия народ. Историята противопоставя царя на народа (Саул) на Божия цар (Давид) и също предвещава какво ще направи Христос (синът на Давид) за осигуряването на спасението ни.
Друг обичаен пример за тълкуване без съобразяване с контекста е Йоан 14:13-14. Ако го четем извън контекста, би изглеждало, че означава, че ако поискаме от Бог всяко нещо, ще го получим, стига да използваме формулата „в името на Исус“. Като приложим правилата на правилната херменевтика към този пасаж виждаме, че Исус говори на учениците Си в горната стая в нощта на предаването Си. Непосредствената публика са учениците. Това е по същество обещание към учениците на Исус, че Бог ще осигури необходимите ресурси за тях да изпълнят задачата си. Това е пасаж на утеха, защото Исус скоро ще ги напусне. Има ли приложение за християните от 21 век? Разбира се! Ако се молим според Божията воля (в името на Исус), Бог ще ни даде каквото се нуждаем да изпълним Неговата воля в и чрез нас. Нещо повече, отговорът, който получамаве, винаги ще прослави Бог. Далеч от даването ни всичко, което искаме, този пасаж ни учи да се подчиняваме на Божията воля в молитва, и че Бог винаги ще осигури това, от което се нуждаем, да изпълним Неговата воля.
Правилното библейско тълкуване се основава на следните принципи:
1. Контекст. За да разберете напълно, започнете от малкото и вървете към голямото: стих, пасаж, глава, книга, автор и завет.
2. Опитайте се да разберете как би разбрала текста първоначалната публика.
3. Отчетете разликите между вашата култура и тази на първоначалните слушатели.
4. Ако заповед от Стария Завет е повторена и в Новия Завет, считайте я за „вечна истина“.
5. Помнете, че всеки пасаж има само едно правилно тълкуване, но може да има много приложения (някои по-добри от други).
6. Винаги бъдете смирени и не забравяйте ролята на Светия Дух в тълкуването. Той е обещал да ни води в цялата истина (Йоан 16:13).
Както споменахме по-рано, библейското тълкуване е толкова изкуство, колкото и наука. Има правила и принципи, а някои от по-трудните пасажи изискват повече усилие отколкото други. Ние трябва винаги да сме отворени да променим тълкуването, ако Духът ни осъжда и фактите го подкрепят.
English
Как можем да узнаем кои части на Библията са приложими за нас днес?
