Въпрос
Защо е толкова важен библейският креационизъм?
Отговор
Ясното виждане за произхода е важно по същата причина както основата е важна за сграда. Християнството е основано в книгата Битие глава 1 с „в началото Бог създаде…". Това единствено твърдение утвърждава креационизма и се противопоставя на всяко виждане, което обхваща натурализма (вярването, че вселената е започналабез намесата на Бог и/или продължава без Неговата намеса).
Вижданията ни относно сътворението отразяват дали вярваме на Божието Слово или поставяме под въпрос неговата истинност. Като християни трябва да различаваме креационизма от натурализма; тоет, по какъв начин се различават? Кое е вярно? Възможно ли е да вярваме както в креационизма, така и в някаква форма на еволюция? На въпроса може да се отговори като се определи какво е библейският креационизъм и по какъв начин засяга основите на нашата система на вяра.
Значението на библейския креационизъм е, че той отговаря на фундаменталните въпроси за човешкото съществуване:
1. Как сме стигнали тук? Откъде идваме?
2. Защо сме тук? Имаме ли цел и каква е причината за всички или за нашите проблеми? Важни ли са въпросите за греха и спасението?
3. Какво ни се случва, когато умрем? Има ли живот след смъртта? Възгледът на човек за произхода е важен, защото Битие е основата за останалото Писание, в което тези въпроси получават отговор. Битие бива оприличавано на корена на дърво, в което Писанието е закотвено. Ако отрежете корена от дървото, дървото умира. Ако се съмнявате в Битие, отстранявате авторитетната ценност на цялото Писание.
Битие 1:1 казва: „В началото Бог създаде небесата и земята". Това дава три големи истини, основополагащи за библейския креационизъм и християнската вяра. Първо,Бог е един. Това застава в контраст с политеизма на езичниците и дуализма на съвременната хуманистична философия. Второ, Бог е личен и съществува извън творението. Това контрастира с пантеизма, който вижда Бог като иманентен, но не трансцендентен. Последно, Бог е всемогъщ и вечен. Това контрастира с идолите, които хората боготворят. Бог е бил преди, е сега и винаги ще бъде – Той е сътворил всичко от нищото чрез изговореното Си Слово.
Това отговаря на нашия креационистки въпрос за началото, но какво става с нашия втори въпрос: защо сме тук?
Библиейският креационизъм отговаря на въпроса за състоянието на човешката раса. Битие 3 се занимава с грехопадението на човека, но също ни дава надеждата за изкупление. Важно е да разберем, че сме обединени в един човек, Адам – буквален, истински човек. Ако Адам не е буквален човек, тогава нямаме достоверно обяснение как грехът е влязъл в света. Ако човечеството в Адам не е отпаднало от благодатта, тогава човечеството не може да бъде спасено по благодат чрез Исус Христос. 1 Коринтяни 15:22 казва: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." Този паралел – Адам е главата на падналата раса, а Христос е главата на изкупената раса – е важен за нашето разбиране на спасението. „И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни" (Римляни 5:18–19).
Трябва да гледаме на библейския креационизъм като на основа за нашата ценностна система. Разказът за сътворението трябва да бъде фактически, а не просто мит, тъй като ако е измислен, тогава ценностите, които внася, са по човешки аргументирани, подложени на промяна, тъй като човек „еволюира" и следователно са невалидни. Основата на съвременния конфликт между науката и религията (особено християнството) е приемането, че (атеистическата) наука е факт и религията е просто суеверие и мит. Ако това беше вярно, тогава християнските ценности са точно това – ценности за християните без значение в светския свят.
Последният основен въпрос за човечеството е какво ни се случва, когато умрем? ако човек е само част от непроектирана и случайна вселена и просто се променя от един вид материя в друга, когато умре, това означава, че нямаме душа или дух и този живот е всичко, което съществува. Тази вяра ни оставя само с една цел в живота: да следваме плана на еволюцията, който е оцеляване на най-пригодните.
Християнството, от друга страна, ни подарява морално добро, създадено от трансцендетно, свръхестествено Същество. Моралната природа на Бог ни налага непроменлив стандарт, който не само ни насърчава за по-добър живот за нас лично, но също ни учи как да обичаме другите и накрая донася слава на нашия Създател. Този стандарт е илюстриран от Христос. Чрез Неговия живот, смърт и възкресение намираме цел за този живот и надежда за бъдещ живот с Бог на небето.
Библейският креационизъм е важен, защото е единствената система, която отговаря на основните въпроси за живота и ни дава значение, по-голямо от нас. Трябва да бъде ясно за всички християни, че креационизмът и натурализмът са взаимно изключващи се и стоят в опозиция един на друг.
English
Защо е толкова важен библейският креационизъм?
