Въпрос
Защо е толкова важна истината за телесното възкресение на Исус Христос?
Отговор
Телесното възкресение на Исус Христос е най-важното събитие в историята, което дава неопровержимо доказателство, че Исус е този, който Той твърди, че е – Божият Син. Възкресението не само било най-висшето потвърждение за Неговата божественост; то също потвърждава Писанието, което предсказало Неговото идване и възкресение. Нещо повече, то удостоверило Христовите твърдения, че Той ще възкръсне на третия ден (Йоан 2:19-21; Марк 8:31; 9:31; 10:34). Ако Христовото тяло не беше възкръснало, нямаше да имаме надежда, че нашите тела ще възкръснат (1 Коринтяни 15:13, 16). Всъщност отделно от Христовото телесно възкресение, нямаме Спасител, нито спасение, нито надежда за вечен живот. Както казва апостол Павел, нашата вяра ще бъде „празна" и животодаряващата сила на благовестието ще бъде изобщо елиминирана.
Тъй като нашата вечна съдба зависи от истината за това историческо събитие, възкресението е целта на най-големите атаки на Сатаната срещу църквата. Съответно историчността на Христовото телесно възкресение е била изследвана и проучвана от всеки ъгъл и изучавана безкрайно от безброй учени, богослови, професори и други през вековете. И въпреки че са били предлагани множество теории, които се опитват да оборят това значимо събитие, не съществува нито едно достоверно историческо доказателство, което да потвърди нещо друго освен Неговото буквално телесно възкресение. От друга страна ясното и убедително доказателство на телесното възкресение на Исус Христос е съкрушително.
Въпреки това, от християните в древен Коринт чак до днес мнозина трайно продължават погрешните разбирания за някои страни от възкресението на нашия Спасител. Някои питат защо е важно, че Христовото тяло е било възкресено. Не може ли Неговото възкресение да е било само духовно? Защо и как възкресението на Исус Христос гарантира телесното възкресение на вярващите? Ще бъдат ли нашите възкресени тела същите като нашите земни тела? Ако няма да бъдат, тогава какви ще бъдат? Отговорите на тези въпроси се намират в пета глава на първото послание на апостол Павел до църквата в Коринт, църква, която той основава няколко години преди своето второ мисионерско пътуване.
В допълнение към нарастващия разкол в младата коринтска църква имало мащабно ширещо се неправилно разбиране на някои ключови християнски учения, включително за възкресението. Въпреки че мнозина от коринтяните приемали, че Христос е възкръснал (1 Коринтяни 15:1, 11), те се затруднявали да повярват, че други биха могли или ще бъдат възкресени. Тяхното объркване относно тяхното собствено възкресение се дължало на продължителното влияние на философията на гностицизма, която поддържала, че всичко духовно било добро, докато всичко физическо като телата ни било вродено зло. Някои и особено тогавашните гръцки философи се противопоставяли на представата за отблъскващото тяло, което ще бъде възкресено вечно. (Деяния 17:32).
Въпреки това повечето коринтяни разбирали, че Христовото възкресение било телесно, а не духовно. Все пак „възкресение" означава „възкресение от мъртвите", нещо се възвръща към живот. Те разбирали, че всички души са безсмъртни и при смърт веднага отиват при Господ (2 Коринтяни 5:8). Затова „духовно" възкресение не би имало смисъл, тъй като духът не умира и следователно не може да бъде възкресен. В допълнение, те знаели, че Писанието, както и Самият Христос, заявява, че Неговото тяло ще възкръсне на третия ден. Писанието също ясно казва, че Христовото тяло няма да познае гниене (Псалом 16:10; Деяния 2:27), твърдение, което не би имало смисъл, ако тялото Му не беше възкресено. Накрая Христос категорично казал на учениците Си, че тялото Му е това, което е възкресено: „дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам" (Лука 24:39).
Отново, обаче, въпросът за коринтяните бил за тяхното лично възкресение. Съответно Павел се опитал да убеди коринтяните, че тъй като Христос е възкръснал от мъртвите, и те също ще възкръснат от мъртвите един ден, и че двете възкресения – Христовото и нашето – трябва да са в сила или да са оборени заедно, тъй като „ако няма възкресение за мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен" (1 Коринтяни 15:13).
„Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." (1 Коринтяни 15:20-22).
Когато Исус Христос е бил възкресен, Той станал „първият плод" на всички, които ще бъдат възкресени (вижте също Колосяни 1:18). Израилтяните не можели изцяло да ожънат реколтата си докато не принесат първите плодове на свещениците като жертва към Господа (Левит 23:10). Това е казаното от Павел в 1 Коринтяни 15:20-22; Христовото възкресение било „първият плод" на възкресенската „жетва" на вярващите мъртви. Езикът за „първият плод", който Павел използва, посочва нещо, което ще последва, и това нещо ще бъдат Неговите последователи – останалата част от „жетвата". Ето как Христовото възкресение гарантира нашето. Наистина Неговото възкресение изисква нашето възкресение.
И за да успокои загрижеността им относно свързването на духа с това, което било считано за нежелано тяло, Павел им обяснил природата на нашите възкресени тела и как те ще се различават от нашите земни тела. Павел оприличил нашите починали земни тела на „семе", а Бог ще ни снабди окончателно с друго тяло (1 Коринтяни 15:37-38), което ще бъде като Христовото славно възкресено тяло (1 Коринтяни 15:49; Филипяни 3:21). Наистина, точно както при нашия Господ, нашите тела, които са тленни, безчестни, слаби и одушевени, един ден ще бъдат възкресени в тела, които са нетленни, славни, духовни (1 Коринтяни 15:42-44). Нашите духовни тела ще бъдат съвършено снабдени за небесен, свръхестествен живот.
English
Защо е толкова важна истината за телесното възкресение на Исус Христос?
