Книгата 1 Летописи
Автор: Авторът на книгата 1 Летописи не е посочен в нея. Традицията приема, че 1 и 2 Летописи са написани от Ездра.Време на написване: Книгата 1 Летописи вероятно е написана между 450 и 425 г. пр. Хр.
Цел на написване: Книгите 1 и 2 Летописи в по-голямата си част покриват същата информация както книгите 1–4 Царе, но 1 и 2 Летописи обръщат внимание повече на свещеническата страна на тези времена. Книгата 1 Летописи е написана след Вавилонския плен с цел да помогне на завърналите се израилтяни в тяхното поклонение на Бога. Историята е съсредоточена върху Южното царство – племената на Юда, Вениамин и Леви. Тези племена остават в по-голяма степен верни на Бога.
Ключови стихове: 1 Летописи 11:1–2, „Тогава всички израилтяни се събраха при Давид в Хеброн и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът. И по-рано, докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил, и на тебе Господ, твоят Бог, каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил, и ти ще бъдеш владетел над народа Ми Израил.“
1 Летописи 21:13, „Давид каза на Гад: Намирам се много на тясно; нека обаче да падна в ръката на Господа, защото Неговата милост е твърде голяма; но в ръката на човек да не попадна.“
1 Летописи 29:11, „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко, което е на небето и на земята е Твое; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко.“
Резюме: Първите 9 глави на 1 Летописи са посветени на списъци и родословия. Други списъци и родословия са разхвърляни в остатъка от книгата. Между тях, книгата 1 Летописи проследява Възкачването на Давид на престола и следващите му действия. Книгата завършва с това как Давидовия син Соломон става цар на Израил. Едно сбито съдържание на книгата 1 Летописи е: Глави 1:1–9:23 – Избрани родословия; Глави 9:24–12:40 – Възцаряването на Давид; Глави 13:1–20:30 – Царуването на Давид.
Предобрази: В благодарствената си песен към Бога в 1 Летописи 16:33, Давид пее за времето когато Бог „ще съди земята“. Това е предобраз на Матей 25, където Исус описва времето, когато Той ще дойде да съди земята. Чрез притчите за десетте девици и за талантите, Исус предупреждава, че онези, чиито грехове не са покрити от кръвта на Христос ще бъдат хвърлени във „външната тъмнина“. Той насърчава Своите хора да бъдат готови, защото когато той дойде за съд, ще отдели овцете от козите.
Част от завета с Давид, който Бог повтаря в глава 17, се отнася за бъдещия Месия, който ще се роди от Давидовия род. Стихове 13–14 описват Сина, който ще бъде закрепен в Божия дом и чийто престол ще бъде утвърден довека. Това може да се отнася само до Исус Христос.
Практическо приложение: Родословия като тези в 1 Летописи може да ни изглеждат сухи, но те ни напомнят, че Бог познава лично всяко едно Свое дете, дори до броя на космите на главата (Матей 10:30). Можем да намерим утеха във факта, че това, което сме и това, което правим е завинаги записано в Божия ум. Ако принадлежим на Христос, имената ни са записани за вечни времена в книгата на живота на Агнето (Откровение 13:8)
Бог е верен към Своите хора и Той пази обещанията Си. В книгата 1 Летописи виждаме изпълнение на Божието обещание към Давид когато той става цар на Израил (1 Летописи 11:1–3). Можем да сме сигурни, че Неговите обещания към нас също ще бъдат изпълнени. Той е обещал благословение на тези, които го следват, които идват при Христос с покаяние и които изпълняват Неговите думи.
Покорството носи благословение, непокорството – осъждане. Книгата 1 Летописи, също както 1–4 Царе, е повествование за модела на грях, покаяние, прошка и възстановяване на народа на Израил. По същия начин Бог е търпелив спрямо нас и ни прощава греховете когато идваме при Него с искрено покаяние (1 Йоан 1:9). Можем да сме спокойни в това, че Той чува молитвата в скръбта ни, прощава греха ни, възстановява ни в общение със Себе Си и ни поставя на пътя на радостта.
English
Книгата 1 Летописи
