Книга 1 Йоаново
Автор: 1, 2 и 3 Йоаново от най-ранни времена са били приписвани на апостол Йоан, който също написал Евангелието от Йоан. Съдържанието, стилът и речникът изглежда гарантират заключението, че тези три послания са адресирани до същите читатели както и Евангелието от Йоан.Време на написване: Книга 1 Йоаново вероятно била написана между 85-95 г.н.е.
Цел на написване: Книга 1 Йоаново изглежда е обобщение, което предполага познаването от читателите на евангелието, написано от Йоан, и предлага сигурност за тяхната вяра в Христа. Първото послание показва, че читателите се били сблъскали със заблудата на гностицизма, който се превърнал в по-сериозен проблем през втори век. Като философия на религията той предлагал разбирането, че материята е зло, а духът е добро. Разрешаването на напрежението между тези двете било познанието или гносис, чрез което човек се издигал от земното до духовното. В посланието на евангелието това водело до две лъжливи теории относно личността на Христос – доцетизъм – относно човешкия Исус като дух, и церинтианизъм – който прави Исус двойнствена личност, понякога човешка и понякога божествена.
Ключови стихове: 1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
1 Йоаново 3:6
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
1 Йоаново 4:4
4 Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е с вас от онзи, който е в света.
1 Йоаново 5:13
13 Това писах на вас, които вярват в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].
Ключовата дума е познаване; заедно със своите производни думи се среща най-малко 13 пъти в Книга 1 Йоаново.
Кратко резюме: Лъжливите духовни учители били голям проблем в ранната църква. Тъй като нямало пълен Нов завет, към който вярващите да могат да се обърнат, много църкви паднали плячка на претендентите, които проповядвали собствените си идеи и се изкарвали водачи. Йоан написал това писмо, за да документира точно някои важни въпроси, особено за идентичността на Исус Христос.
Понеже Йоановото писмо се отнасяло до основите на вярата в Христа, то помогнало на читателите му да разсъждават честно за своята вяра. То им помогнало да си отговорят на въпроса: Ние истински вярващи ли сме? Йоан им казал, че те могат да отговорят като се вгледат в действията си. Ако се обичат един друг, това било свидетелство за Божието присъствие в техния живот. Но ако те били в дразги и в борби през цялото време или били себелюбиви и не внимавали един за друг, те издавали, че всъщност не познавали Бог.
Това не означавало, че те трябвало да бъдат съвършени. Всъщност Йоан също признавал, че вярването включвало признаването на нашите грехове и търсенето на Божията прошка. Зависимостта от Бог за очистването от вина, заедно с признаването на нашите прегрешения против другите и поправянето им, било друга важна част от опознаването на Бог.
Препратки: Един от най-често цитираните пасажи за греха се намира в 1 Йоаново 2:16. В този пасаж Йоан описва трите аспекта на греха, който припомня първите и най-разтърсващи съблазни в цялото Писание. Първият грях – неподчинението на Ева – бил резултатът от нейното желание за същите три съблазни, които намираме в Битие 3:6: похотта на плътта „добро за ядене“; похотта на очите („приятно за окото“;) и тщеславието на живота („желанието за придобиване на мъдрост“).
Практическо приложение: Книга 1 Йоаново е книга на любовта и радостта. Тя обяснява другарството, което имаме с другите и с Исус Христос. Тя прави разграничение между щастието, което е временно и преходно, и истинската радост, която 1 Йоаново ни казва как да постигнем. Ако вземем думите, написани от Йоан, и ги приложим към ежедневния си живот, истинската любов, посвещаване, другарство и радост, за които копнеем, ще бъдат наши.
Апостол Йоан познавал Христос добре. Той ни разказва, че всички ние можем да имаме това близко интимно взаимоотношение с Исус Христос. Имаме свидетелството на хора, които са имали пряк и личен контакт с Него. Авторите на евангелията представят своето свидетелство, здраво базирано на историческата реалност. А сега, как е приложимо това към нашия живот? Евангелията ни обясняват, че Исус дошъл тук като Божи Син да създаде съюз с нас, основан на Неговата благодат, милост, любов и приемане. Толкова често хората си мислят, че Исус е някъде далеч на някакво друго място, и че Той не се занимава реално с нашите ежедневни борби, въпроси и грижи. Но Йоан ни казва, че Исус е точно тук с нас и в простите, рутинни части на живота ни, и в частите на сложните, предизвикани от раздяла болки на душата ни. Йоан свидетелства с лично свидетелство, че Бог е станал плът и е живял сред хората. Това означава, че Христос е дошъл тук да живее с нас, и че Той все още живее с нас. Както е вървял по земята до Йоан, така Той върви всеки ден и с нас. Трябва да приложим тази истина към живота си и да живеем сякаш Исус стои точно до нас всяка секунда от деня. Ако превърнем тази истина в практика, Христос ще прибави святост в живота ни като ни направи все повече и повече подобни на Него.
English
Книга 1 Йоаново
