Книгата 3 Царе
Автор: Авторът на книгата 3 Царе не е посочен в нея. Традиционно се приема, че е написана от пророк Еремия.Време на написване: Книгата 3 Царе вероятно е написана между 560 и 540 г. пр. Хр.
Цел на написване: Тази книга е продължение на 1 и 2 Царе. Тя започва с проследяване на издигането на Соломон за цар след смъртта на Давид. Историята започва с едно обединено царство, а завършва с една нация, разделена на две царства, известни като Юда и Израил. 3 и 4 Царе са обединени в една книга в Еврейската Библия.
Ключови стихове: 3 Царе 1:30, „Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, и казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мен на престола ми, така ще направя днес.“
3 Царе 9:3, „Господ му каза: Чух молитвата ти и молбата, която отправи пред Мен. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си довека; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.“
3 Царе 12:16, „А като видя целият Израил, че царят не го послуша, народът в отговор на царя рече: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Върни се в шатрите си, Израилю! О, Давиде, погрижи се сега за дома си!“
3 Царе 12:28, „Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета и рече на народа: Трудно ви е да ходите в Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.“
3 Царе 17:1, „А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, каза на Ахав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, казвам ти, че през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез дума от мене.“
Резюме: Книгата 3 Царе започва със Соломон и завършва с Илия. Една съпоставка между двамата ни дава представа за това, което лежи помежду им. Соломон е роден след дворцов скандал между Давид и Витсавее. Подобно на баща си, той има слабост към жените, която ще го погуби. Соломон започва добре, молейки се за мъдрост и построявайки Божия храм, което му отнема 7 години. След това обаче той строи дворец за себе си в продължение на 13 години. Събирането на много жени го води до поклонение на техните идоли и го отдалечава от Бога. След смъртта на Соломон, Израил е управляван от редица царе, повечето от които са зли и идолопоклонни. Това, от своя страна, отдалечава нацията от Бога и дори проповядването на Илия не успява да я върне. Измежду най-злите царе е Ахав и неговата царица Езавел, които издигат поклонението на Ваал на нови висоти в Израил. Илия се опитва да обърне Израилтяните обратно към поклонението на Господа, стигайки дори дотам да предизвика езическите жреци на Ваал на решителен двубой на планината Кармил. Разбира се, Бог побеждава. Това (меко казано) разгневява царица Езавел. Тя нарежда Илия да бъде убит, затова той бяга и се укрива в пустинята. Отчаян и изтощен той пожелава да умре. Но Бог му изпраща храна и окуражава пророка като му нашепва с „тих и тънък глас“, и по този начин запазва живота му.
Предобрази: Храмът в Ерусалим, където обитава Божия Дух в Светая Светих е предобраз на вярващите в Христос, в които обитава Божият Дух от момента на нашето спасение. Както израилтяните е трябвало да оставят идолопоклонстото, така и ние трябва да оставим настрана всичко, което ни отделя от Бога. Ние сме Неговият народ, самият храм на Живия Бог. 2 Коринтяни 6:16 ни казва, „Mогат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място? Защото ние сме храмът на живия Бог, както Бог каза: Ще живея сред тях и ще ходя сред тях, ще бъда техният Бог и те ще бъдат моят народ.“
Пророк Илия е предвестник на Христос и апостолите на Новия завет. Бог дава на Илия способност да извършва чудотворни дела за да докаже, че той наистина е Божи човек. Той възкресява от мъртвите сина на вдовицата от Сарепта, при което тя възкликва, „Сега познавам, че си Божи човек и че Господнето слово, което говориш ,е истина.“ По същия начин Божиите хора, които говорят Неговите думи със силата дадена им от Него се отличаватв Новия завет. Исус не само възкресява Лазар, но възкресява също така и сина на вдовицата от Наин (Лука 7:14–15), и дъщерята на Яир (Лука 8:52–56). Апостол Петър възкресява Тавита (Деяния 9:40), а апостол Павел възкресява Евтих (Деяния 20:9–12).
Практическо приложение: В книгата 3 Царе има много уроци за вярващите. Виждаме предупреждение относно компанията, в която се движим, особено по отношение на близките приятелства и брака. Израилевите царе, които като Соломон вземат за жени чужденки обричат на зло себе си и хората, които управляват. Като вярващи в Христос, ние трябва много да внимаваме кои са нашите приятели, бизнес партньори и съпрузи. „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33).
Опитът на Илия в пустинята също е ценен урок за нас. След невероятната му победа на 450 жреци на Ваал на планината Кармил, радостта му се обръща в скръб когато той е преследван от Езавел и бяга за живота си. Подобни преживявания „на върха“ често са последвани от разочарования, водещидо депресия и обезсърчение. Трябва да сме нащрек за този тип опитност в християнския живот. Но Бог е верен и никога няма да ни изостави или да се отрече от нас. Тихият и тънък глас, който е окуражил Илия ще окуражи и нас.
English
Книгата 3 Царе
