Книгата Еклисиаст
Автор: Книгата Еклисиаст не назовава пряко своя автор. Има няколко стиха, които загатват, че е написана от Соломон. Други улики от контекста навеждат на мисълта, че книгата е написана от друг автор след смъртта на Соломон, вероятно няколко-стотин години по-късно. Все пак, обикновено се приема, че авторът е Соломон.Време на написване: Царуването на Соломон в Израил продължава приблизително между 970 и 930 г. пр. Хр. Вероятно книгата Еклисиаст е написана към края на неговото царуване, приблизително 935 г. пр. Хр.
Цел на написване: Еклисиаст е книга на перспективата. Разказът на „проповедника“ или „учителя“ разкрива депресията, която е неизменно следствие от търсене на щастие в светски неща. Тази книга дава възможност на християните да видят света през очите на човек, който макар и много мъдър, се опитва да намери смисъл във временни, човешки неща. Проповедникът е опитал от почти всяко светско удоволствие и никое не му е донесло усещане за смисъл.
Накрая проповедникът признава, че вярата в Бога е единственият начин човек да намери лична значимост. Той решава да приеме, че животът е кратък и в крайна сметка – безполезен без Бога. Проповедникът съветва читателя да обърне внимание на един вечен Бог вместо на временни удоволствия.
Ключови стихове: Еклисиаст 1:2, „Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета.“
Еклисиаст 1:18, „Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.“
Еклисиаст 2:11, „Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“
Еклисиаст 12:1, „Помни своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях.“
Еклисиаст 12:13, „Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека.“
Резюме: Има два израза, които се повтарят често в Еклисиаст. Думата, преведена като „суета“, се среща често и се използва като ударение върху временната природа на светските неща. В края на краищата, дори най-впечатляващите човешки постижения ще бъдат забравени. Изразът „под слънцето“ се среща 28 пъти и се отнася за тленния свят. Когато проповедникът говори за „всички неща под слънцето“, той има предвид земни, временни, човешки неща.
Първите седем глави на книгата Еклисиаст описват всичките светски неща, в които проповедникът се опитва да намери пълнота. Той опитва научни открития (1:10–11), мъдрост и философия (1:13–18), веселие (2:1), алкохол (2:3), строителство (2:4), поезия (2:7–8) и лукс (2:8). За да открие смисъл, проповедникът обръща поглед към различни философии като материализъм (2:19–20) и дори морални кодекси (ако включим и глави 8 и 9). Той открива, че всички тези неща са безцелни – временни занимания, които без Бога са лишени от смисъл и дълготрайност.
Глави 8–12 на Еклисиаст описват предложенията и коментарите на проповедника за това как трябва да бъде живян животът. Той стига до заключението, че без Бога в живота няма истина и смисъл. Видял е много злини и разбира, че дори най-добрите човешки постижения не струват нищо в дългосрочен план. Затова той съветва читателя да приеме Бога от младостта си (12:1) и да следва Неговата воля (12:13–14).
Предобрази: Отговорът на всички суетни неща в Еклисиаст е Христос. Според Еклисиаст 3:17, Бог съди праведния и нечестивия, а праведни са само тези, които са в Христос (2 Коринтяни 5:21). Бог е поставил копнеж към вечността в сърцата ни (Еклисиаст 3:11) и е подсигурил Път към вечен живот чрез Христос (Йоан 3:16). Напомнено ни е, че да се стремим към светски богатства е суета не само, защото не носи удовлетворение (Еклисиаст 5:10), но дори и да можехме да го получим, без Христос бихме изгубили душата си и тогава, каква полза от това? (Марк 8:36). В крайна сметка, всяко разочарование и суета, описани в Еклисиаст, намират своя лек в Христос – Божията мъдрост и единствения истински смисъл в живота.
Практическо приложение: Еклисиаст предлага на християните възможност да разберат празнотата и отчаянието, с които се борят онези, които не познават Бога. Хората, които нямат спасителна вяра в Христос са изправени пред живот, който в крайна сметка ще свърши и ще остане безпредметен. Ако няма спасение и ако няма Бог, тогава животът не просто няма никакъв смисъл, но също така няма и цел, и посока. Светът „под слънцето“ е обезсърчаващ, жесток, несправедлив, кратък, и „суета на суетите“. Но с Христос животът е просто една сянка на небесната слава, достъпна единствено чрез Него.
English
Книгата Еклисиаст
