Книга Яков
Автор: Авторът на това послание (писмо) е Яков, наречен също Праведния Яков, който се смята, че е братът на Исус Христос (Матей 13:55; Марк 6:3). Яков не бил вярващ (Йоан 7:3-5) и повярвал едва след възкресението (Деяния 1:14; 1 Коринтяни 15:7; Галатяни 1:19). Той станал главата на Ерусалимската църква и се споменава първоначално като стълб на църквата (Галатяни 2:9).Време на написване: Книгата Яков е вероятно най-старата книга от Новия Завет, написана вероятно още през 45 г.н.е., преди първия Ерусалимски събор през 50 г.н.е. Яков бил убит мъченически приблизително през 62 г.н.е., според историка Йосиф.
Цел на написване: Някои мислят, че това послание било написано в отговор на фанатизирано интерпретиране на Павловото учение за вярата. Това крайно гледище, наречено антиномианизъм, прокарвало разбирането, че чрез вярата в Христос човек е напълно свободен от целия старозаветен закон, целия легализъм, целия светски закон и целия морал на обществото. Книгата Яков е насочена към евреите християни, разпръснати сред всички народи (Яков 1:1). Мартин Лутер, който мразел това писмо и го наричал „посланието на сламата“, не приемал, че Яковото учение за делата допълвало, а не противоречало на Павловото учение за вярата. Докато поученията на Павел се фокусирали върху опрощаването на греховете ни от Бог, поученията на Яков се концентрирали върху делата, които служели като пример за това оправдаване. Яков пишел на евреите, за да ги насърчи да продължат да израстват в новата християнска вяра. Яков набляга, че добрите действия естествено ще извират от онези, които са изпълнени с Духа, и пита дали някой може или не може да има спасителна вяра, ако плодовете на духа не могат да се видят, както Павел описва в Галатяни 5:22-23.
Ключови стихове: Яков 1:2-3:
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
Яков 1:19:
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Яков 2:17-18:
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Яков 3:5:
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
Яков 5:16b:
Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
Кратко резюме: Книгата Яков очертава хода на вярата през автентичната религия (1:1-27), искрената вяра (2:1-3:12) и истинската мъдрост (3:13-5:20). Тази книга съдържа забалежителн паралел с Исусовата Проповед на Планината в Матей 5-7. Яков започва в първата глава с описание на цялостните черти на вървенето във вярата. В глава втора и в началота на трета глава той обсъжда социалната справедливост и беседва за вярата в действие. После той сравнява и подчертава разликата между светската и божествената мъдрост и ни моли да се отвърнем от злото и да се прикрепим близо до Бога. Яков особено сурово порицава богатите, които трупат съкровища и онези, които са си самодостатъчни. Накрая той завършва с насърчение на вярващите да бъдат търпеливи в страданието, молитвата и грижата един за друг и в укрепването на нашата вяра чрез взаимна подкрепа.
Препратки: Книгата Яков е най-доброто описание на връзката между вяра и дела. Евреите християни, до които писал Яков, били дотолкова пропити с Мойсеевия закон и неговата система на дела, че той посветил значително време на обясняването на трудната истина, че никой не се оправдава чрез делата на закона (Галатяни 2:16). Той им заявява, че дори ако те направят всичко възможно да спазват всичките различни закони и ритуали, това е невъзможно, и престъпването и на най-дребната част от закона ги прави виновни във всичко (Яков 2:10), защото законът е едно цяло и нарушаването на една част от него е нарушение на целия.
Практическо приложение: В книгата Яков виждаме предизвикателство към верните последователи на Исус Христос, не просто да „говорят Словото“, а да „извървят Пътя“. По време на нашето ходене във вярата ние със сигурност се нуждаем от израстване в познанието за Словото, като Яков ни призовава да не спираме там. Много християни ще сметнат това послание за предизвикателно, тъй като Яков представя 60 задължения в само 108 стиха. Той се фокусира върху истините на думите на Исус в Проповедта на Планината и ни мотивира да действаме върху това, което Той учеше.
Посланието също поднася идеята, че човек може да стане християнин и още да продължава да живее в грях като не показва плодовете на праведността. Такава „вяра“ Яков заявява, че е споделяна от демоните, които „вярват и треперят“ (Яков 2:19). При все това такава „вяра“ не може да спасява, защото не е подкрепена от делата, които винаги придружават истинската спасяваща вяра (Ефесяни 2:10). Добрите дела не са причината за спасението, а са резултатът от него.
English
Книга Яков
