Книга Филипяни
Автор: Филипяни 1:1 разкрива автора на книга Филипяни като апостол Павел, вероятно с помощта на Тимотей.Време на написване: Книга Филипяни била написана приблизително през 61 г.н.е.
Цел на написване: Посланието до Филипяните, едно от посланията на Павел от затвора, било написано в Рим. Случило се във Филипи, който апостолът посетил при второто си мисионерско пътуване (Деяния 16:12), когато Лидия и филипийския надзирател и семейството му били обърнати в Христа. Сега, няколко години по-късно, църквата била добре основана, както може да се съди от неговото обръщение, което включва „епископите (старейшини) и дяконите“ (Филипяни 1:1).
Поводът за посланието било изразяването на признателност към паричното дарение от църквата във Филипи, донесено на апостола от Епафродит, един от нейните членове (Филипяни 4:10-18). Това е нежно писмо до група християни, които са особено близки до сърцето на Павел (2 Коринтяни 8:1-6), и сравнително малко е казано за грешки в учението.
Ключови стихове: Филипяни 1:21:
21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.
Филипяни 3:7:
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
Филипяни 4:4:
4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.
Филипяни 4:6-7:
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
Филипяни 4:13:
13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Кратко резюме: Филипяни може да се нарече „Сили чрез страданието.“ Книгата е за Христос в нашия живот, Христос в ума ни, Христос като нашата цел, Христос като наша сила и радост чрез страдание. Посланието е написано по време на затворничеството на Павел в Рим, около тридесет години след възнесението на Христос и около десет години след като Павел за първи път проповядвал във Филипи.
Павел бил затворник на Нерон, като въпреки това Посланието изцяло прелива от ликуване, думите „радост“ и „ликувам“ се срещат често (Филипяни 1:4, 18, 25, 26; 2:2, 28; Филипяни 3:1, 4:1, 4, 10). Правилният християнски опит е изграждането, каквито и да са нашите житейски обстоятелства на живота, естеството и ума на Христос, живеещ в нас (Филипяни 1:6, 11; 2:5, 13). Филипяни достига апогея си в 2:5-11 с великолепното и дълбоко изявление за смирението и възвисяването на нашия Господ Исус Христос.
Филипяни може да се раздели както следва:
Въведение, 1:1-7
I. Христос Християнския живот: Ликуване въпреки страданието, 1:8-30
II. Христос християнския модел: Ликуване в нисшето служене, 2:1-30
III. Христос Обектът на Християнската вяра, желание и очакване, 3:1-21
IV. Христос Християнската сила: Ликуване при безпокойство, 4:1-9
Заключение, 4:10-23
Препратки: Както при много от другите си писма, Павел предупреждава новоповярвалите в църквата във Филипи да се пазят от склонността към легализъм, която непрекъснато изниквала в ранните църкви. До такава степен били привързани към старозаветния закон евреите, че юдеистите непрекъснато правели усилие да се върнат към учението за спасение чрез дела. Но Павел преповтарял, че спасението е едиствено чрез вяра единствено в Христос и заклеймявал юдеистите като „псета“ и „зли работници“. В частност, легалистите настоявали, че новоповярвалите трябва да продължат да се обрязват според старозаветните изисквания (Битие 17:10-12; Левити 12:3). По този начин те се опитвали да угодят на Бог със свои собствени усилия и да се извисят над езичниците християни, които не участвали в ритуала. Павел обяснявал, че тези, които са били умити от кръвта на Агнето, повече не трябвало да изпълняват ритуала, който символизирал нуждата от чисто сърце.
Практическо приложение: Филипяни е едно от най-личните писма на Павел и като такова има няколко лични приложения към вярващите. Написано по време на затворничеството му в Рим, Павел призовава филипяните да следват неговия пример и да станат „по-смели да говорят Божието слово без страх“ (Филипяни 1:14) във времена на преследване. Всички християни са изпитвали по едно или други време враждебността на невярващите срещу Христовото благовестие. Това трябва да се очаква. Исус е казал, че светът Го мрази и ще мрази също Неговите последователи (Йоан 5:18). Павел ни призовава да постоянстваме пред лицето на преследването, да „стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно във вярата на благовестието“ (Филипяни 1:27).
Друго приложение на Филипяни е необходимостта християните да бъдат обединени в смирението. Ние сме единни с Христос и трябва да се стремим да бъдем единни един с друг по същия начин. Павел ни напомня да „имаме един и същ ум, една и съща любов, един и същи дух и цел“ и да оставим настрани тщеславие и себелюбие, „но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си“, като се грижи за интереса на другите и се грижат един за друг (Филипяни 2:2-4). Би имало доста по-малко конфликти в днешните църкви, ако вземем присърце съвета на Павел.
Друго приложение на Филипяни е, че радостта и ликуването преизпълват писмото му. Той ликува, че Христос е провъзгласен (Филипяни 1:8); той ликува при преследването си (2:18); той увещава другите да ликуват в Господа (3:1); и той се обръща към филипийските братя като негова „радост и венец“ (4:1). Той обобщава с призоваването си към вярващите „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.“ (4:4-7). Като вярващи можем да ликуваме и да изпитваме мира на Бог като прехвърляме всичките си грижи на Него, ако „във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“(4:6). Радостта на Павел, въпреки преследването и затворничеството, извира блестейки от цялото послание, и на нас се обещава същата радост, който той изпитва, когато съсредоточим мислите си върху Господ (Филипяни 4:8).
English
Книга Филипяни
