Въпрос
Какво представлява харизматичното движение?
Отговор
Харизматичното движение е надденоминационно движение за обновление на християнството и е едно от най-популярните и бързо развиващи се сили в днешния християнски свят. Корените на движението могат да се проследят до 1906 г., до мисията на Азуса стрийт в Лос Анджелиз, Калифорния, спонсорирано от методистите възраждане. Там хората твърдели, че са „кръстени от Светия Дух“ по начина, записан в Деяния глава 2, по време на празнуването на Петдесетница. Хора, говорещи на езици, и чудеса на изцеление докарали хората до духовна полуда. Хората, които посещавали тези срещи, разпространили своя ентусиазъм навсякъде из Съединените щати и започнало Петдесятното/Харизматичното движение.
До ранните 70-те години на 20 в. движението се разпространило в Европа и през 80-те години движението се разраснало с множество нови деноминации, развиващи се от него. Не е необичайно да видим неговото влияние в много други деноминации като баптисти, епископалиани и лутерани, както и в неденоминационни църкви.
Движението възприема името си от гръцките думи „кариз“, която е английската транслитерация на гръцката дума за „благодат“, и „мата“, което e гръцката дума със значение „дарби“. Charismata, следователно означава „дарбите на благодатта“. Тя набляга на проявленията на дарбите на Светия Дух като знак на присъствието на Светия Дух. Тези дарби са също известни като библейските „харизми“ или духовните дарби, които по общо мнение дават индивидулно влияние или власт над множества от хора. Изявените дарби сред тези „харизми“ са говоренето на езици и пророкуването. Харизматиците поддържат тезата, че проявленията на Светия Дух, дадени на онези в църквата от първи век, може още да бъдат изпитани и практикувани днес.
Харизматичното движение е най-известно с приемането си на говоренето на езици (още известно като глосолалия), божествено изцеление и пророчества като свидетелства на Светия Дух. Повечето срещи са за молене и духовно пеене, танцуване, викане „в духа“ и вдигане на длани и ръце в молитва. Също, помазване на болните с масло е често част от службата на поклонение. Тези са първоначалните причини за разрастването и популярността на движението. Докато разрастването и популярността са със сигурност желателни, те не могат да бъдат използвани като тест за истина.
Остава въпросът: библейско ли е харизматичното движение? Най-добре можем да отговорим на този въпрос по този начин: знаем, че от сътворението на човечеството мащабният коварен план на Сатаната е просто да постави було между Божиите деца и Божието безпогрешно Слово. Това започнало в Райската градина, когато змията попитала Ева: „Истина ли каза Бог….?“ (Битие 3:1), като така повдига съмнение за авторитетността и истинността на казаното от Бог. Винаги от този ден той продължава да атакува безпогрешността и достатъчността на Библията. Несъмнено знаем, че Сатаната е ускорил тази стратегия (1 Петрово 5:8).
Днес сме свидетели на растящата заплаха на демоничната дейност в царството на чудотворното. Там, където Сатаната не успява да изтръгне Библията от нас, той работи активно да ни изтръгне от Библията. Той прави това просто като кара християните да съсредоточат вниманието си върху твърденията на мъже и жени за някакви свръхестествени преживявания. В резултат, тези, които търсят преживяванията на другите, нямат нито времето, нито интереса да изследват Писанията за Божията истина.
Няма отричане, че Бог извършва чудеса. Някои от тези, които се случват в харизматичното двежение, могат в голяма степен да са истинско дело на Светия Дух. Обаче, сърцевината на истината е тази: Тялото Христово не се нуждае от нови апостоли, нито от нови лечители на вярата, нито самозвани извършители на чудеса. Това, от което се нуждае Църквата, е да се върне към Божието Слово и да провъзгласява цялото Божие съветничество в силата и любовта на Светия Дух.
English
Какво представлява харизматичното движение?
