Въпрос
Важно ли е даването на християнско образование на детето?
Отговор
За вярващите в Исус Христос въпросът дали е важно или не християнското образование изглежда очевиден. Отговорът ще бъда подчертано „Да!" Тогава защо да задаваме въпроса? Защото въпросът идва от неизброимите перспрективи в християнската вяра. Може би въпросът трябва да бъде „кой е отговорен за въвеждането на моето дете в християнството?" или „трябва ли образованието на моето дете да бъде извършвано в държавна, частна или основана на дома система?" Има много мнения по тази тема, някои много силно поддържани и безкрайно и емоционално разисквани.
Като почнем да търсим библейска перспректива, стигаме до категоричния старозаветен пасаж за възпитаването на децата, който се намира във Второзаконие 6:5-8: „и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкото си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седнеш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти." Юдейската история разкрива, че бащата трябвало да бъде усърден в поучаването на децата за пътищата и думите Господни за тяхното собствено духовно развитие и добруване. Посланието в този пасаж се повтаря в Новия Завет, където Павел призовава родителите да отглеждат децата в „учение и наставление Господне" (Ефесяни 6:4). Притчи 22:6 също ни казва „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее." Учението включва не само формалното образование, но също и първите наставления, които родителите дават на детето, тоест неговото ранно възпитание. Това учение е предназначено да установи детето здраво на основата, върху която е базиран животът.
След като минем на въпроса за формалното образование, обаче, има недоразумения, които е необходимо да бъдат разгледани. Първо, Бог не казва, че само родителите трябва да образоват децата, както мнозина биха заключили, и второ, Той не казва, че държавното образование е лошо и ние трябва да образоваме децата си само в християнски училища или домашни училища. Принципът, който се открива в цялото Писание, е този на върховната отговорност. Бог никога не насочва родителите да избягват образованието извън дома. Така че, да се казва, че едиственият „библейски" начин на формално образование са домашните училища или християнските училища би било добавяне към Божието Слово, а ние искаме да избегнем използването на Библията за доказване на нашето собствено мнение. Точно обратното е вярно: ние искаме да основаваме мнението си на Библията. Искаме също да избегнем спора, че само „обучени" учители са способни да образоват децата ни. Отново, въпросът е този за крайната отговорност, която принадлежи на родителите.
Въпросът в Библията е не какъв вид общо образование получават децата ни, а чрез каква парадигма трябва да бъде филтрирана информацията. Например, домашният ученик може да получи „християнско" образование, но да се провали в него, защото той или тя не познават истински Бога на Писанието и не разбират истински библейските принципи. Също така, дете, образовано в държавно училище, може да порасне, разбиращо заблудите на светската мъдрост като вижда нейния провал чрез Божието Слово, което му е преподадено прилежно у дома. И в двата случая информацията се пресява чрез библейските лещи, но истинско духовно разбиране има само в последния. Подобно, ученик може да посещава християнско училище, но никога да не порасне да разбира Бог в интимно, лично взаимоотношение. Накрая, родителите са тези, които са отговорни за оформянето на детето по начин, който ще постигне истинско духовно възпитание.
В Евреи 10:25 Бог дава на християните заповедта: „като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава." Тялото Христово е неделима част от възпитаването на децата, подпомагайки родителите в учението и наставлението на децата по духовните въпроси. Излагането на нещо извън семейната структура – в този случай, здравото библейско изучаване от църквата и неделното училище – е добро и необходимо.
Така, без значение какъв вид институция за обучение изберем, родителите носят крайната отговорност за духовното възпитание на своите деца. Учителят в християнското училище може да греши, пасторът и учителят в неделното училище могат да грешат и родителите могат да грешат по някой конкретен богословски въпрос. Затова, като учим децата си духовни неща, те трябва да разберат, че единственият източник на абсолютната истина е Писанието (2 Тимотей 3:16). Следователно, вероятно най-важният урок, който можем да преподадем на децата си, е да следват примера на беряните, които „всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно" (Деяния 17:11), и да проверяват всички неща, на които са учени, независимо от техния източник, съгласно Божието Слово (1 Солунци 5:21).
English
Важно ли е даването на християнско образование на детето?
