Въпрос
Какво би трябвало да е по-различно при християнския брак?
Отговор
Главната разлика между християнския брак и нехристиянския брак е, че Христос е центърът на брака. Когато двама човека са обединени в Христос, тяхната цел е да израстват в христоподобност през целия брачен живот. Нехристияните могат да имат много цели за своя брак, но христоподобността не е една от тях. Това не е да се каже, че всички християни, когато се женят, незабавно започват да работят към тази цел. Мнозина млади християни дори не осъзнават, че това всъщност е целта, но присъствието на Светия Дух във всеки от тях работи с тях за тяхното съзряване, така че христоподобността да стане нарастващо ясна за тях. Когато и двамата партньори направят ставането христоподобни своя индивидуална цел, тогава започва да се оформя силен, жизнен брак.
Християнският брак започва с разбирането, че Библията дава ясно описание на ролите на съпруга и съпругата – намиращо се основно в Ефесяни 5- и посвещаване за изпълняването на тези роли. Съпругът трябва да приеме водителството в дома (Ефесяни 5:23-26). Това водителствоне трябва да бъде диктаторско, снизходителско или покровителствено към съпругата, а трябва да бъде според примера на Христос, който води църквата. Христос обичал църквата (Неговите хора) със състрадание, милост, прошка, уважение и себеотрицание. По този начин съпрузите трябва да обичат своите съпруги.
Съпругите трябва да се подчиняват на своите съпрузи „като длъжност към Господа" (Ефесяни 5:22), не защото тя трябва да бъде подвластна на него, а защото и съпругът, и съпругата трябва да „се подчинявате един на друг в страх от Христа" (Ефесяни 5:21), и защото трябва да има структура на авторитета в дома с Христос начело (Ефесяни 5:23-24). Уважението е ключов елемент от желанието да се подчиняваш; съпругите трябва да уважават съпрузите си както съпрузите трябва да обичат своите съпруги (Ефесяни 5:33). Взаимните любов, уважение и подчинение са крайъгълните камъни на християнския брак. Като се уповават на тези три принципа, и съпругът, и съпругата ще израстват в христоподобност, ще израстват заедно, а не поотделно, като всеки ще израства в благочестивост.
Друг ключов компонент на християнския брак е себеотрицанието, както е описано във Филипяни 2:3-4. Принципът на смирението, очертан в тези стихове, е съществен за силен християнски брак. Както съпругът, така и съпругата трябва да зачитат нуждите на своя партньор преди своите собствени, изискващо себеотрицание, което е възможно само чрез силата на Светия Дух, който обитава в тях. Смирението и себеотрицанието не идват естествено при греховната човешка природа. Те са черти, които само Божият Дух може да създаде, подхранва и да усъвършенства в нас. Ето защо силните християнски бракове се характеризират с духовните дисциплини – библейско изучаване, помнене на Писанието, молитва и размишление върху Божиите неща. Когато и двамата партньори практикуват тези дисциплини, всеки укрепва и узрява, което естествено укрепва и прави зрял брака.
English
Какво би трябвало да е по-различно при християнския брак?
