Въпрос
Какво казва Библията за църковната дисциплина / отлъчването?
Отговор
Отлъчването е официалното отстраняване на един човек от членство в църква и неформалното отделяне от този човек. Матей 18:15-20 излага процедурата и показва властта на църквата да направи това. Тези стихове ни учат, че един човек (обикновено засегнатата страна) трябва да отиде при човека, който престъпва добрите нрави. Ако той/тя не се покаят, тогава двама или трима отиват, за да потвърдят ситуацията и отказа за покаяние. Ако все още няма покаяние, тогава въпросът се повдига пред църквата. Този процес никога не е „желателен”, както един баща никога не се радва, когато трябва да дисциплинира своите деца. Но често това е необходимо. Целта не е хората да бъдат подлеци или да демонстрират нагласа „аз съм по-свят от теб”. По-скоро целта е възстановяването на човека в пълно общение с Бог и с другите вярващи. Това трябва да се прави с любов към човека, в покорство и с почит към Бога, и в богоугоден страх заради останалите в църквата.
Библията ни дава пример за необходимостта от отлъчване в една местна църква – тази в град Коринт (1 Коринтяни 5:1-13). В този пасаж апостол Павел също дава няколко цели, които осмислят библейската употреба на отлъчването. Едната причина (която не се открива директно в пасажа) е заради свидетелството на Исус Христос (и на Неговата църква) пред невярващите. Когато Давид съгреши с Витсавее, едно от последствията на неговия грях беше, че името на единия истински Бог беше похулено от враговете на Бога (2 Царе 12:14). Втора причина е, че грехът е като тумор; ако му се позволи да съществува, той се разпространява сред околните по същия начин, както „малко квас заквасва цялото тесто” (1 Коринтяни 5:6-7). Освен това Павел обяснява, че Исус ни спасява, за да можем да бъдем отделени от греха, за да бъдем „безквасни” или свободни от нещата, които причиняват духовна разруха (1 Коринтяни 5:7-8). Христовото желание е Неговата невяста, църквата, да бъде чиста и неопетнена (Ефесяни 5:25-27).
Отлъчването се прави също за дългосрочното добро на хората, които са дисциплинирани от църквата. В 1 Коринтяни 5:5 Павел казва, че отлъчването е начин да предадем непокаяния грешник „на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господ Исус.” Това означава, че отлъчването понякога може да означава, че Бог използва Сатана (или някой от неговите демони) като дисциплиниращо средство, за да работи физически в живота на грешника, с цел да се постигне истинско покаяние в неговото сърце.
Надеждата е, че дисциплиниращото действие на църквата е успешно, като причинява богоугодна скръб и истинско покаяние. Когато това се случи, индивидът може да бъде възстановен в общението на църквата. Човекът, за който се говори в пасажа от 1 Коринтяни 5 глава се покаял, и Павел насърчава църквата да възстанови общението си с него (2 Коринтяни 2:5-8). За нещастие дисциплиниращото действие, дори когато е направено с любов и по правилния начин, не винаги успява да постигне това възстановяване. Но дори когато дисциплината на църквата не успее да постигне своята цел да доведе до покаяние, тя въпреки това е необходима, за да изпълни останалите добри цели, които са споменати по-горе.
По всяка вероятност вече сме били свидетели на поведението на малко момче, на което му се разрешава да прави каквото иска, без да му се налага последователна дисциплина. Детето не е приятна гледка. Нито този тип родителско отношение е любящо, защото обрича детето на тъжно бъдеще. Това поведение ще му попречи да завърже смислени отношения и да се справя добре във всяка среда. По същия начин, дисциплината в църквата, макар да не е приятна или лесна, е не само необходима, но също и любяща. Нещо повече, тя е заповядана от Бога.
English
Какво казва Библията за църковната дисциплина / отлъчването?
