Въпрос
Защо е важно църковното членство?
Отговор
Вселенската Църква – Тялото Христово (Римл. 12:5) – се състои от всички истински вярващи в Христос и местните църкви се явяват като микрокосмос на Вселенската Църква. Като вярващи, нашите имена са написано в Книгата на живота на Агнето (Откр. 20:12) и това е, което е най-важно. Също така, обаче, е важно човек да се посвети на една местна църква, където можем да служим на другите, да даряваме от своите ресурси и да бъдем духовно отговорни.
Библията не говори директно за концепцията за църковно членство, но има някои пасажи, които силно подсказват нещо подобно в Ранната църква. „Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха." (Деяния 2:47). Този стих показва, че спасението е предпоставка за това да бъдеш „прибавен“ към църквата. Деяния 2:41 предполага, че някой е водил статистика на тези, които са се спасявали и присъединявали към църквата. Така и църквите днес, които изискват човек да е спасен преди да стане член просто следват библейския модел. Вижте също 2 Кор. 6:14-18.
Има и други места в Новия Завет, които показват, че местната църква е ясно дефинирана група: В Деяния 6:3, Църквата в Йерусалим организира избор на дякони: „И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име.“ Фразата „между вас“ предполага група хора, откроена от другите. Просто казано, дяконите е трябвало да бъдат църковни членове.
Църковното членство е важно, защото то помага да се определи пастирската отговорност. Евреи 13:17 ни учи: „Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души;” За кого ще отговаря пастирът ако не за членовете на неговата църква? Той не е отговорен за всички християни по света, само за тези, които са под неговата духовна грижа. По същия начин, той не е отговорен за хората в неговия квартал, само за вярващите, които са под неговото духовно ръководство – членовете на неговата църква. Членството в местна църква е начин човек доброволно да се постави под духовния авторитет на един пастор.
Църковното членство е важно, защото без него няма духовна отговорност или духовна дисциплина. 1 Кор. 5:1-13 учи как една църква да се справи с явен, неизповядан грях в своята общност. В стихове 12-13 думите „външните“ и „вътрешните“ се отнасят за църковното тяло. Ние можем да съдим само тези, които са „вътрешни“ – членовете на църквата. Как можем да знаем кой е „вътрешен“ и кой е „външен“ без списък на членовете? Вижте също Матей 18:17.
Въпреки, че няма изрична заповед в Св. Писание официално църковно членство, няма и указание, което да го забранява и изглежда, че Ранната църква е била така организирана, че се е знаело кои са „вътрешните“ и кои са „външните“ спрямо църквата. Църковното членство е начин да отъждествиш себе си с определена местна църква и да поставиш себе си в духовна отговорност от легитимно духовно ръководство. Църковното членство е израз на солидарност и единомислие (вижте Филип. 2:2). Църковното членство е също полезно за организационни цели. Това е добър начин да се определи кой има право да гласува при взимане на важни решения и кой може да заема официални църковни позиции. Църковното членство не е изрично изискване за християните. Просто то е начин да се каже „Аз съм християнин и аз вярвам, че тази църква е добра църква“.
English
Защо е важно църковното членство?
