Въпрос
Какво трябва да прави една църква с даренията, които получава?
Отговор
Всяка църква получава някакъв вид дарения или десятък. Независимо дали дарението се събира чрез подаване на дискуса или кутия в края на залата, всяка църква има нужда от средства за да функционира. Важно е как църквата използва тези средства, тъй като църквата има отговорност към своите членове, по-широката общност и Бог.
Първо, една църква има отговорност към нейните членове. Първата църква, тази, която започна в Йерусалим на Петдесятница, положи извънредни усилия да посрещне практичните нужди на своите членове. “И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.” (Деяния 4:33–35). Виждаме, че средствата бяха донасяни на водачите на църквата, които са били отговорни за тяхното разпределение според нуждите. Също така и храна е била раздавана на вдовиците измежду тях (Деяния 6:1).
Апостолите в Йерусалим призовават ап. Павел „да помни сиромасите“ и по този начин утвърждават неговото служение сред езичниците (Гал. 2:10). Така, благотворителна работа в подкрепа на по-бедните в църквата трябва да бъде част от църковния бюджет. По-късно ап. Павел ще даде някои указания как да се получава помощ от църквата и кой може да зависи от такава подкрепа (1 Тим. 5:3-16).
Различни местни църкви през първи век също събират дарения за да помогнат на други църкви, които са в нужда. По-конкретно, църквата в Йерусалим страда от гонения и глад, а църквата в Антиохия осигурява средства като помощ (Деяния 11:29). По-късно ап. Павел взима дарения за църквата в Йерусалим като израз на братолюбие от църквите в Галатия (1 Кор. 16:1), Коринт (1 Кор. 16:3), и Македония и Ахая (Римл. 15:25-26). В тази задача той е бил придружен и от пратеници от Берия, Солун, Дервия и провинция Азия (Деяния 20:4).
Второ, една църква има отговорност пред по-широката общност. Достигането на външните е важно. „И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.” (Галатяни 6:10). Този стих определя приоритета – на първо място Божието семейство на вяра – но също така, трябва да се стремим да правим добро и на другите. Разбира се, това трябва да включва благовестието (Деяния 1:8). Една здрава църква трябва да изпраща мисионери (вижте Деяния 13:2-3) или поне да подкрепя мисионери в различни полета на служението.
Ако начина, по който една църква изразходва средствата си показва, че тя е изгубила фокуса към външните, това също е показател за духовна слабост. Църковният консултант и и автор Том Райнер пише в своята книга „Аутопсия на една мъртва църква“, че един от симптомите на умираща църква е увеличаването на процент от бюджета за нуждите на членовете на църквата, за сметка на средствата за мисия и благовестие.
Трето, една църква има отговорност пред Бога. Нашият Господ познава Своята Църква (Откр. 2:2,9,13,19) и Той заповядва Неговото Слово да бъде проповядвано (Римл. 10:14; 2 Тим. 4:2) и „тайната Христова“ да бъде прогласена (Колос. 4:3). Най-важно е разпространението на евангелието. Всичко, което допринася за тази задача трябва да има приоритет и в тази връзка осигуряване на възнаграждение за пастира е част от това. “Презвитерите, които управляват добре, нека бъдат удостоявани с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението, защото Писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“, и: „Работникът заслужава заплатата си.“” (1 Тим. 5:17–18). Тези, които вярно служат с Божието Слово трябва да получават достойно възнаграждение за техния труд. (Вижте също 1 Кор. 9:11).
Необходима е мъдрост за това как да се управляват финансите на една църква и трябва да се молим за тази мъдрост ( Яков 1:5). Няма нищо лошо в това една църква да има хубава сграда или добре поддържани зелени площи, но понякога се чудим дали средствата няма да бъдат използвани по-добре ако се подкрепи друг мисионер или да се подпомогнат по-бедни църкви другаде по света.
Целта на църквата е да върши Божието дело в света. И всичко трябва да се прави за Божия прослава (1 Кор. 10:31). Вярващите в Ранната църква бяха посветени да постоянстват „в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.” (Деяния 2:42). Може би тези действия, а именно – проповядването на Словото, общението един с друг, Господната трапеза и молитвата – трябва да бъдат ръководни принципи за това как една църква използва даренията.
English
Какво трябва да прави една църква с даренията, които получава?
