Въпрос
Кога е позволено гражданското неподчинение за християнина?
Отговор
Император на Рим от 54 до 68 г. от н.е. е Нерон Клавдий Цезар Август Германик, известен също като Нерон. Императорът не е известен като благочестив човек и се занимава с различни неморални действия, сред които и хомосексуален брак. През 64 г. от н.е. възниква големият римски пожар като самият Нерон е заподозрян в подпалването му. В своите трудове римският сенатор и историк Тацит записва: "Нерон, за да опровергае слуховете, изнамери виновни и предаде на жестоки мъчения онези, които си навлякоха всеобща ненавист и които тълпата наричаше християни … " („Хроники“, XV).
По време на управлението на Нерон апостол Павел пише своето Послание до римляните. Въпреки че човек може да очаква той да насърчи християните в Рим да се опълчат срещу техния деспотичния владетел, в 13 глава вместо това намираме следното:
“Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло. Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.” (Римляни 13:1–7). Дори по време на управлението на такъв безмилостен и безбожен император като Нерон, Павел, който пише под вдъхновението на Светия Дух, казва на своите читатели да се подчиняват на властта. Нещо повече, той заявява, че не съществува друга власт освен тази, установена от Бога, и че управниците служат на Бога като заемат своята държавна длъжност.
Ап. Петър пише почти същото нещо в едно от своите две послания, които са част от Новия Завет. “Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел,
било на управителите като пратеници от него, за да наказват злотворците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затваряте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.” (1 Петрово 2:13–17). Ученията на Павел и Петър са довели до доста въпроси от страна на християните по отношение на гражданското неподчинение. Искат ли Павел и Петър да кажат, че християните винаги трябва да се подчиняват на всичко, което им заповядва правителството, без значение какво се иска от тях?
Бърз преглед на различни гледни точки относно гражданското неподчинение Съществуват поне три основни позиции по въпроса за гражданското неподчинение. Според анархистката гледна точка човек може да избере да не се подчинява на правителството, когато пожелае и когато сметне, че има лична причина да го направи. Подобна позиция няма никаква библейска подкрепа, както е видно от указанията на ап. Павел в Римляни 13.
Крайният родолюбец казва, че човек винаги трябва да следва и да се подчинява на властите в страната си, независимо от това какво заповядват. Както ще бъде показано след малко, този възглед също няма библейска подкрепа. Нещо повече, той не намира подкрепа и в историята на народите. Например по време на Нюрнбергския процес адвокатите на нацистките военнопрестъпници се опитват да използват като защита това, че техните клиенти само са изпълнявали преките заповеди на властта и следователно не могат да бъдат държани отговорни за действията си. Един от съдиите обаче отхвърлил аргументите им с простия въпрос: "Но господа, нима няма закон над нашите закони?"
Позицията, която Свещеното Писание поддържа, е позиция на библейско подчинение. На християнина е позволено да прояви гражданско неподчинение на властта ако тя заповядва зло, т.е. изисква от християнина да действа по начин, противоречащ на ясните учения и норми на Божието Слово.
Гражданско неподчинение – примери в Свещеното Писание В Изход 1 египетският фараон дава ясна заповед на две еврейски акушерки да убият всички еврейски бебета от мъжки пол. Един краен патриот би изпълнил заповедта на правителството, но Библията казва, че акушерките не се подчиняват на фараона и " … се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца" (Изход 1:17). В Библията се казва, че акушерките са излъгали фараона защо оставят децата живи. Те излъгали и не се подчинили на властта „Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства” (Изход 1:20–21). В Исус Навин 2 Раав директно не се подчинява на заповедта на царя на Йерихон да предаде евреите шпиони, които са влезли в града, за да съберат информация за предстоящата битка. Вместо това, тя ги спуска по въже за да могат да избягат. Въпреки че Раав е получила ясна заповед от държавния началник, тя се противопоставя на заповедта и е спасена от разрушаването на града, когато Исус Навин и израилската армия го разрушават.
В книгата 1 Царе се разказва за заповедта, издадена от цар Саул по време на военна кампания, а именно, никой да не може да яде, докато Саул не спечели битката с филистимците. Въпреки това синът на Саул - Йонатан, който не е бил чул заповедта, ял мед, за да се освежи от тежката битка, която армията е водила. Когато Саул разбрал за това, той заповядал синът му да умре. Народът обаче се противопоставя на Саул и на заповедта му и спасява Йонатан от смърт (1 Царе 14:45).
Друг пример за гражданско неподчинение в съответствие с библейското подчинение се намира в 3 Царе 18. В тази глава накратко е представен човек на име Авдий, който "много се боял от Господа". Когато царица Езавел убива Божиите пророци, Авдий взема сто от тях и ги скрива от нея, за да останат живи. Подобна постъпка е явно противопоставяне на волята на управляващата власт.
Във 4 Царе е регистриран единственият очевидно одобрен бунт срещу управляващ държавен служител. Готолия майката на Охозия, започва да избива царското потомство на Юдовия дом. Йоас, синът на Охозия, обаче е взет от царската дъщеря и скрит от Готолия, за да бъде запазена кръвната линия. Шест години по-късно Йодай събрал около себе си хора, обявил Йоас за цар и убил Готолия.
Пророк Даниил посочва редица примери за гражданско неподчинение. Първият от тях се намира в 3-та глава, където Седрах, Мисах и Авденаго отказват да се поклонят на златния идол в знак на неподчинение на заповедта на цар Навуходоносор. Вторият е в 6-та глава, където Даниил се противопоставя на заповедта на цар Дарий да не се моли на никой друг, освен на царя. И в двата случая Бог спасява Своя народ от наложеното смъртно наказание.
В Новия завет, в книгата Деяния на апостолите, е описано гражданското неподчинение на апостолите Петър и Йоан спрямо началниците, които са били на власт по онова време. След като ап. Петър изцелява човек, куц по рождение, и двамата с Йоан са арестувани и хвърлени в затвора за проповядване на вестта за Господ Исус. Религиозните власти са твърдо решени да ги спрат да проповядват за Исус; тогава ап. Петър казва: „А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“ По-късно началниците отново се изправят срещу апостолите и им напомнят за заповедта да не проповядват за Исус, но Петър отговаря: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците." (Деяния 5:29).
Последният пример за гражданско неподчинение се намира в книгата Откровение, където Антихристът заповядва на всички живи в последните времена да се поклонят на неговия образ. Но апостол Йоан, който пише Откровението, заявява, че онези, които станат християни по това време, няма да се подчинят на Антихриста и неговата власт и ще откажат да се поклонят на образа (Откровение 13:15), точно както спътниците на Даниил не се подчиняват на заповедта на Навуходоносор да се поклонят на неговия идол.
Гражданско неподчинение — Изводи Какви изводи могат да се направят от горните библейски примери? Библейските насоки за гражданско неподчинение на християните могат да се обобщят по следния начин:
- Християните трябва да се противопоставят на власт, която заповядва или налага зло, и да работят ненасилствено в рамките на законите на страната, за да сменят тази власт, която позволява зло.
- Гражданското неподчинение е позволено, когато държавните закони или заповеди са в пряко нарушение на Божиите закони и заповеди.
- Ако християнинът не се подчинява на зла власт, освен ако не може да избяга от него, той трябва да приеме наказанието на тази власт за своите действия.
- На християните със сигурност е позволено да работят за поставянето на нови държавни ръководители в рамките на установените закони.
И накрая, на християните е заповядано да се молят за своите лидери и за това, Бог да се намеси на Своето време, за да промени нечестивия път, по който те вървят: “И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.” (1 Тимотей 2:1–2).
English
Кога е позволено гражданското неподчинение за християнина?
