Въпрос
Как мога да имам по-близко взаимоотношение с Бог?
Отговор
Развиването на по-близка връзка с Бог е цел, заслужаваща възхищение, и отразява сърце, което е истински новородено, тъй като само онези, които са в Христа, желаят по-близко взаимоотношение с Бог. Трябва също да разберем, че в този живот ние никога няма да бъдем толкова близо до Бог колкото трябва да бъдем или колкото искаме да бъдем. Причината за това е продължаващият грях в нашия живот. Това не е несъвършенство от Божия страна, а от наша; нашият грях остава бариера към пълното и цялостно общение с Бог, което ще бъде осъществено веднага след като сме в слава.
Дори апостол Павел, който е имал най-близко възможно взаимоотношение с Бог в този живот, все пак копнеел за по-близко взаимоотношение: „А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вярата в Христос - правдата, която е от Бога въз основа на вяра“ (Филипяни 3:8-9). Без значение къде сме в нашето пребъдване в Христос, ние винаги можем да имаме по-близко общуване, и дори осветени в небето, ще имаме цялата вечност да израстваме в нашето взаимоотношение с Господа.
Има пет основни неща, които можем да направим, за да имаме по-близко взаимотношение с Бог.
Първото нещо, което можем да направим, за да имаме по-близко взаимоотношение с Бог, е да си създадем ежедневен навик да изповядваме греха си пред Него. Ако грехът е бариерата в нашите взеимоотношения с Бог, тогава изповедта ще премахне тази бариера. Когато изповядваме греховете си пред Бог, Той обещава да ни прости (1 Йоаново 1:9) и прошката е това, което възстановява взаимоотношението, което е било обтегнато. Трябва да помним, че изповедта е повече от простото казване „Съжалявам за греха си, Боже“. Това е сърдечното разкаяние на онези, които разпознават, че техният грях е обида на святия Бог. Това е изповедта на човек, който осъзнава, че неговият грях е това, което е приковало Исус Христос на кръста. Това е викът на бирника в Лука 18, който казал: „Боже, бъди милостив към мен, грешника!“ Както написал цар Давид: „ Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалом 51:17).
Второто нещо, което можем да направим, за да имаме по-близко взаимоотношение с Бог, е да слушаме, когато Бог говори. Мнозина днес преследват свръхестествено преживяване на чуване на Божия глас, но апостол Павел ни казва, че ние „държим пророческото слово още по-твърдо и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви“ (2 Петрово 1:19). Това „по-твърдо пророческо слово“ е Библията. В Библията ние „чуваме“ Божия глас към нас. Чрез „боговдъхновените“ Писания ставаме „съвършенно приготвени за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17). Затова, ако искаме да се приближаваме към Бог, трябва да четем Словото Му редовно. При четенето на Словото Му ние „слушаме“ Бог да ни говори чрез него с Духа си, който ни обяснява Словото.
Третото нещо, което можем да направим, за да имаме по-близко взаимооттношение с Бог, е да Му говорим чрез молитва. Ако четенето на Библията е слушане на Божието говорене към нас, говоренето на Бог се осъществява чрез молитва. Евангелията често записват как Исус се усамотява, за да общува с Отца Си в молитва. Молитвата е много повече от само начин да помолиш Бог за нещата, от които се нуждаеш или искаш. Разгледайте образеца на молитва, който Исус дава на Своите ученици в Матей 6:9-13. Първите три молби в молитвата са насочени към Бог (да се свети името Му, да дойде царството Му, да бъде волята Му). Последните три молби са искания, които отправяме към Бог, след като сме се погрижили за първите три (дай ни насъщния хляб, прости нам дълговете ни, не въведи ни в изкушение). Друго нещо, което можем да направим да съживим нашия молитвен живот, е да четем псалмите. Много от псалмите са сърдечни призиви към Бог за различни неща. В псалмите виждаме преклонение, разкаяние, изразяване на благодарност и смирена молитва, оформени по божествено вдъхновен начин.
Четвъртото нещо, което можем да направим, за да имаме по-близко взаимоотношение с Бог, е да намерим тяло от вярващи, с които можем редовно да се покланяме. Това е толкова жизненоважен компонент от духовния растеж. Твърде често подхождаме към църквата с нагласата „какво можем да получим от това?“ Рядко отделяме време да подготвим сърцата и умовете си за поклонение. Отново псалмите ни показват много призиви на Бог към Неговия народ да дойде и да се поклони на Господ (например Псалом 95:1-2). Бог ни приканва, заповядва ни да дойдем в неговото присъствие за поклонение. Как можем ние, Неговият народ да не откликнем? Редовното посещаване на църква не само ни дава възможност да дойдем пред Господното присъствие в поклонение, но също ни дава възможност за общение с Господните хора. Като идваме в дома на Господа в поклонение и общение с Неговите хора не може в резултат да не се приближим към Господа.
Накрая, по-близко взаимоотношение с Бог се изгражда върху живот на покорство. Исус е казал на учениците Си в горната стая: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми“ (Йоан 14:23). Яков ни казва, че като се подчиняваме на Бог с покорство, противопоставяме се на дявола и се приближаваме към Бог, Той ще се приближава към нас (Яков 4:7-8). Павел ни казва в Римляни, че нашето покорство е нашата „жива жертва“ на изразяване на благодарност към Бог (Римляни 12:1). Трябва да помним, че всички библейски призиви към покорство са представени като нашия отклик на благодатта на Бог, която получаваме при спасението. Ние спечелваме спасение чрез покорство; по-скоро това е начинът, по който изразяваме любовта и благодарността си към Бог. Така чрез изповед, библейско изучаване, молитва, редовно посещаване на църква и покорствоможем да изградим по-близко взаимоотношение с Бог. Това изглежда доста просто, ако не опростено. Но разгледайте това: как развиваме по-близко взаимоотношение с други човешки същества? Прекарвеме време с тях в разговор като откриваме сърцата си на тях и ги слушаме в това време. Признаваме, когато сме сгрешили и търсим прошка. Опитваме се да се отнасяме с тях добре и жертваме собствените си нужди, за да задоволим техните. Наистина не е толкова различно с нашето взаимоотношение с нашия Небесен Отец.
English
Как мога да имам по-близко взаимоотношение с Бог?
