Въпрос
Какво представлява колективното спасение?
Отговор
„Колективно спасение" означава основно „докато всички ние не бъдем спасени, никой от нас няма да бъде спасен" или „ние като индивиди трябва да си сътрудничим и да се жертваме за доброто на цялото". Друг начин да заявим какво означава колективното спасение е „аз не мога да бъда спасен сам. Трябва да извърша своята част от сътрудничество с групата, дори да се жертвам, за да осигуря спасението на всеки друг. Тогава ние ще бъдем спасени заедно". Писанието, обаче, е ясно, че спасението е процес, чрез който Бог спасява индивидите чрез жертвата на Христос на кръста. Всеки човек трябва да дойде при Христос самостоятелно, а не колективно.
Колективното спасение е също аналогично на икуменическото движение в това, че много уважавани протестантски църкви желаят да прегърнат католицизма, исляма, будизма, източни мистични религии и култовете, за да постигнат социални и морални цели. Тяхното мислене е, че ако се обединят достатъчно благочестиви хора, те могат да спечелят войната срещу безбожното езичество и злото в обществата, които са изоставили всяко чувство за нравственост. Вярата е, че ще бъдат изкоренени всички обществени злини благодарение на всички индивиди, които си сътрудничат и се жертват за общото добро. Застъпниците на икуменизма твърдят, че църквата е в свещена война да запази християнските ценности, които са тясно вплетени в тъканта на библейското учение, и че трябва да прекратим несъгласията си върху доктрината и да се обединим заедно да водим тази война срещу разлагащия се свят.
Поддръжниците на икуменизма или колективното спасение често използват Йоан 17 като техен доказателствен текст. Тяхното твърдение е, че Исус се е молил всички да се подпомагат, а не да се карат помежду си. Но всъщност Неговата молитва е била само за Неговите ученици – че те да имат обща връзка, единство в Божия Дух, което накрая било осъществено в деня на Петдесетница (вижте Деяния глава 2). Бог създал тази обща връзка сред християните, когато Неговият Дух дошъл върху тях и те били кръстени с Духа в Христовото тяло. Павел обобощил това тка в 1 Коринтяни 6:17, когато казал: „Но, който се съединява с Господа е един дух с Него".
Проблемът с понятието за колективното спасение е, че то никъде не се намира в Писанието. Един от ключовите компоненти на колективното спасение е свързан с лъжливото мислене, че църквата трябва да се обедини в съгласувано усилие да избави света от цялата неморалност, която се е просмукала в обществото ни днес. Обаче, в Новия Завет няма пример Исус или някой от апостолите някога да са се опитвали да определят проблемите на своето общество, включително управляващите. Това, което те учели, е че спасението на човек е чрез благовестието на Христос на индивидуално равнище, а не колективно. Христос идва до сърцето на човека, почуква, за да влезе и чрез силата и движението на Светия Дух отваряме вратата на сърцата си за Него (1 Коринтяни 2:12-16; Откровение 3:20).
Един от най-тревожните аспекти на идеята за колективното спасение или икуменизма е неговото твърдение, че нашата цел е да водим културна война, че ние сме някакъв вид човешка силова база, който може да повлияе правителствата като гласува на огромни блокове или като лобира или като създава институции, които могат да защитават и утвърждават морала в обществото ни. Но Павел ясно е казал, че това не е ролята на християнина: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени" (2 Тимотей 3:12-13). Нашият християнски библейски мандат няма нищо общо с никакъв колективен морал политически, организационно или религиозно. Нашият мандат се отнася изцяло до Великото Поръчение – да призоваваме другите към индивидуално спасение чрез Христос.
English
Какво представлява колективното спасение?
