Въпрос
Какво представлява компатибилизмът?
Отговор
Компатибилизмът е опит за съвместяване на богословското твърдение, че всяко събитие е причинно определено, предопределено и/или наредено от Бог (т.е. детерминизъм, да не се бърка с фатализъм), и свободната воля на човека. Провъзгласено първоначално от философска гледна точка от гръцките стоици и по-късно от многобройните философи като Томас Хобс и Дейвид Хюм и от богословска гледна точка от богослови като Августин Хипонски и Жан Калвин, компатибилисткото понятие за свободната воля твърди, че въпреки че свободната воля на човека изглежда несъвместима с твърдението на детерминизма, те и двете действително съществуват и са „съвместими“ едно с друго.
Основата на компатибилисткото понятие за свободната воля е средството, чрез което се дефинира „волята“. От богословска гледна точка определението на волята се разглежда в светлината на откритите, библейски истини за първоначалнния грях и духовната греховност на човека. Тези две истини дават определението на „воля“ по отношение на падналия човек като „вързан в неправда“ (Деяния 8:23), „роб на греха“ (Йоан 8:34; Римляни 6:16-17) и подчинен само на своя „господар“, който е грехът (Римляни 6:14). Като такава, въпреки че волята на човека е „свободна“ да върши каквото пожелае, тя желае да действа според своята природа, и тъй като природата на падналата воля е греховна, всяко намерение на мислите на падналото човешко сърце е „само зло цял ден“ (Битие 6:5, сравнете Битие 8:21). Той като естествено бунтуващ се на това, което е духовно добро (Римляни 8:7-8; 1 Коринтяни 2:14), „търси само бунтове“ (Притчи 17:11). По същество човекът е „свободен“ да действа както желае и той прави точно това, но човек просто не може да прави това, което е противно на неговата природа. Това, което човек „желае“ да върши, е подчинено на и определено единствено от неговата природа.
Ето къде компатибилизмът прави разграничението между притежаването от човека на свободна воля и това да бъде „свободна действаща сила“. Човек е „свободен“ да избира това, което е определено от неговата природа или от законите на природата. За да илюстрираме, природните закони забраняват на човека способността да лети, но това не означава, че човек не е свободен. Действащата сила, човекът, е само свободен да върши това, което неговата природа или природните закони му позволяват да върши. Богословски казано, въпреки че естественият човек е неспособен да се подложи на Божия закон (Римляни 8:7-8) и неспособен да дойде при Христос, освен ако Отца не го привлече към Него (Йоан 6:44), естественият човек все още действа свободно с оглед на своята природа. Той свободно и активно подтиска истината в неправда (Римляни 1:18), защото неговата природа не му позволява да направи другояче (Йов 15:14-16; Псалом 14:1-3; 53:1-3; Еремия 13:23; Римляни 3:10-11). Два добри примера за потвърждението от Исус на тази идея могат да се открият в Матей 7:16-27 и Матей 12:34-37.
След дефинирането на разграничението между свободната действаща сила и свободната воля компатибилизмът след това се обръща към природата на свободната действаща сила на човека с оглед на богословското твърдение, извесно като детерминизъм и/или библейската истина за всезнаещата природа на Бог. Основният въпрос е как човек може да бъде държан отговорен за неговите действия, ако те винаги са щели да се случат (т.е. бъдещето не подлежи на промяна) и не би могло да бъде нищо друго освен това, което се е случило. Въпреки че има многобройни пасажи от Писанието, които разглеждат този въпрос, има три основни пасажа за изследване.
Историята за Йосиф и неговите братя
Първата е историята за Йосиф и неговите братя (Битие 37). Йосиф бил мразен от своите братя, защото техният баща Яков обичал Йосиф повече от всеки от неговите други синове (Битие 37:3) и поради сънищата на Йосиф и тяхното тълкуване (Битие 37:5-11). При благоприятно време братята на Йосиф го продали като роб на пътуващи мидийски търговци. После те натопили дрехата му в кръвта на заклана коза, за да измамят баща си да помисли, че Йосиф е бил разкъсан от звяр (Битие 37:18-33). След мното години, през които Йосиф бил благословен от Бог, братята на Йосиф го срещнали в Египет и Йосиф им се открил (Битие 45:3-4). Разговорът на Йосиф с неговите брата е най-уместният към въпроса:
„И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя“ (Битие 45:8).
Това, което прави това твърдение изумително, е , че Йосиф преди е казал, че неговите братя всъщност са го продали в Египет (Битие 45:4-5). Няколко глави по-късно е представено понятието за компатибилизма:
„Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес“ (Битие 50:20).
Историята в Битие ни разказва, че всъщност братята били тези, които продали Йосф в Египет. Обаче, Йосиф пояснява, че Бог е направил така. Тези, които отричат идеята за компатибилизма биха казали, че този стих просто казва, че Бог е „използвал“ действията на братята на Йосиф за добро. Обаче, не това ни казва текстът. От Битие 45-50 ни се казва, че (1) братята на Йосиф изпратили Йосиф в Египет, (2) Бог изпратил Йосиф в Египет, (3) братята на Йосиф имали зли намерения като изпратили Йосиф в Египет и (4) Бог имал добри намерения като изпратил Йосиф в Египет. Така въпросът е кой е изпратил Йосиф в Египет? Озадачаващият отговор е, че и братята на Йосиф, и Бог са го направили. Това било едно действие, осъществено от два субекта – братята и Бог, които го извършвали едновременно.
Поръчението на Асирия
Вторият пасаж, който разкрива компатибилизма, се намира в Исая 10, пророческо предупреждение за Божия народ. Както било божествено обещано във Второзаконие 28-29, Бог изпраща народ да накаже неговия народ за неговите грехове. Исая 10:6 казва, че Асирия е жезъла на Божия гняв, „заръчан“ срещу Божия народ, „за да плячкоса плячка и и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал“. Забележете, обаче, какво Бог казва за Асирия:
„Обаче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи“ (Исая 10:7).
Божието намерение при асирийското нашествие е да наложи Своята праведна присъда срещу греха, а намерението на асирийците е да „съсипе и да изтребе не малко народи“. Две различни цели, два различни субекта, действащи за изпълнение на тази цел с едно единствено действие. Както четем по-нататък, Бог разкрива, че въпреки че това разрушение е определено и решено от Него (Исая 10:23), Той все пак ще накаже асирийците поради „надменното сърце на асирийския цар, и славенето на надигнатите му погледи“ (Исая 10:12, сравнете Исая 10:15). Въпреки че Самият Бог непогрешимо определил наказанието на непокорния народ, Той държи отговорни тези, които донасят наказанието, за техните собствени действия.
Разпъването на кръста на Исус Христос
Третият пасаж от Писанието, който говори за компатибилизма, се намира в Деяния 4:23-28. Както е разкрито в Деяния 2:23-25, Христовата смърт на кръста била осъществена от „предопределения план и предузнание на Бог“. Деяния 4:27-28 по-нататък разкрива, че действията на Ирод, Понтий Пилатски, езичниците и народа на Израил били определени и решени да се случат от Самия Бог като се „съберат срещу“ Исус и извършат „всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.“ Въпреки че Бог е определил, че Христос ще умре, тези отговорни за Неговата смърт били все още отговорни за своите действия. Христос бил убит от грешни мъже, „но Господ благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда“ (Исая 53:10). Още веднъж отговорът на въпроса „кой уби Исус?“ е и Бог, и грешните хора – две цели, изпълнени от два субекта с едно действие.
Има още пасажи в Писанието, които се отнасят до понятието за компатибилизма като Бог, който затвърждава сърцата на хората (напр. Изход 4:21; Исус Навиев 11:20; Исая 63:17). Докато компатибилизмът изглежда озадачаващ за нас (Йов 9:10; Исая 55:8-11; Римляни 11:33), тази истина е била разкрита от Самия Бог като средството, чрез което Неговото суверенно решение е съвместимо с човешката воля. Бог е суверен над всички неща (Псалом 115:3, Даниил 4:35, Матей 10:29-30), Бог знае всички неща (Йов 37:16; Псалом 147:5; 1 Йоаново 3:19-20), и човек е държан отговорен за това, което върши (Битие 18:25; Деяния 17:31; Юда 1:15). Наистина Неговите начини са необхватни (Йов 9:10; Римляни 11:33), и затова трябва да се доверяваме на Господ в сърцата си и да не се осланяме на нашето собствено разбиране (Притчи 3:5-6).
English
Какво представлява компатибилизмът?
