Въпрос
Трябва ли да призная моята изневяра на партньора си?
Отговор
Дали да призная или не греха на изневярата на партньора си е дилема за мнозина християни, които са имали нещастния опит да се поддадат на изневяра. Светски „експерти" обикновено насърчават прелюбодейците да мълчат за изневярата си като обявяват, че чрез признаването ще бъде нанесена по-голяма вреда. Проблемът с това е, че то задушава съвестта на човека и не позволява възстановяване на отношенията, което е предназначено да бъде обхванато от признанението. Яков 5:16 казва: „И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете."
Апостол Павел мъдро заявява: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците" (Деяния 24:16). Въпреки че изневярата е грях против Бог основно, Библията също казва, че нашите тела не ни принадлежат, а на другия, за когото сме оженени (1 Коринтяни 7:4). Физическият акт на секса е символът на начина, по който женената двойка става една плът, когато Бог ги съедини заедно в брак (1 Коринтяни 6:15-16). Поради тези причини човек, който е извършил прелюбодеяние, трябва да се моли и да позволи на Светия Дух да го води при признаването на изневярата в подходящото време.
Виновната съвест няма да си отиде просто като се опитваме да я игнорираме. Това може всъщност да доведе до психологически и дори физически проблеми. Колкото и трудно да е някой да каже на съпруга си или съпругата си, че той е бил неверен, това е необходимо не само за целостта на брака, но и за взаимоотношението между човека и Бог, така че неговата съвест да бъде чиста и той да може да живее свят и неопетнен живот.
English
Трябва ли да призная моята изневяра на партньора си?
