Въпрос
Защо трябва да изповядваме греховете си, ако вече са били простени (1 Йоан 1:9)?
Отговор
Апостол Павел пише: „за похвала на славната Си благодат, с която ни е облагодетелствал във Възлюбения Си, в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране” (Ефесяни 1:6-8). Това опрощаване говори за спасението, при което Бог взема нашите грехове и ги премахва от нас „колкото отстои изток от запад” (Псалм 103:12). Това е юридическа прошка, която Бог ни дава, когато приемем Исус Христос за наш Спасител. Всичките ни минали, настоящи и бъдещи грехове са опростени на юридическа основа, което означава, че ние няма да претърпим вечна присъда заради нашите грехове. Обаче все още ще трябва да понесем последствията от греха, докато сме на земята, което ни изправя пред конкретния въпрос.
Разликата между Ефесяни 1:6-8 и 1 Йоаново 1:9 е, че Йоан се занимава с това, което наричаме „роднинска” или „семейна” прошка – като прошката, която бащата дава на сина. Например, ако един син направи нещо лошо на баща си – не изпълни неговите очаквания или правила – синът е затруднил общението с баща си. Той остава син на баща си, но отношенията им страдат. Тяхната връзка ще бъде осуетена, докато синът не признае на баща си, че е постъпил лошо. В нашите отношения с Бога нещата стоят по същия начин; общението ни с Него е затруднено, докато не изповядаме своя грях. Когато признаем всичко на Бог, общението ни се възстановява. Това е роднинска прошка.
„Позиционната” или юридическата прошка` е тази, която се придобива от всеки вярващ в Христос. В позицията си на членове на Христовото тяло, ние сме били опростени от всеки грях, който някога сме извършили или ще извършим. Цената, платена от Христос на кръста, е задоволила Божия гняв срещу греха и не са необходими никаква друга жертва или плащане. Когато Исус каза: „Свърши се”, Той имаше предвид точно това. Ние получаваме своята позиционна прошка чрез това Негово действие.
Изповедта на греховете ще ни помогне да се пазим от наказанието на Господ. Ако не изповядваме греховете си, Неговото наказание със сигурност ще дойде в живота ни, докато не сторим това. Както казахме преди, нашите грехове са простени при спасението (позиционната прошка), но нашето ежедневно общуване с Бог трябва да бъде в добро състояние (семейна прошка). Правилните отношения с Бог не може да се случат, ако в нашия живот имаме грях, който не е изповядан. Затова, за да запазим добро общение с Бога, трябва да изповядваме своите грехове пред Него още като осъзнаем, че сме съгрешили.
English
Защо трябва да изповядваме греховете си, ако вече са били простени (1 Йоан 1:9)?
