Въпрос
Какво казва Библията за разрешаване на конфликти?
Отговор
Разрешаването на конфликти в тялото на Христос е от решаващо значение по няколко причини. Избягването на конфликти, без да се полагат усилия за разрешаването им, отлага правилния отговор и задълбочава проблема, защото конфликтите, които се оставят да се разрастват, без да бъдат разрешени, винаги ще се увеличават и ще имат отрицателно въздействие върху отношенията в Tялото Hristowo. Целта на разрешаването на конфликти е единството, а единството в църквата представлява заплаха за дявола, който ще използва всяка възможност да се възползва от нерешените проблеми, особено тези, свързани с гняв, горчивина, самосъжаление и завист. Тези емоции са част от повечето църковни конфликти. Писанието ни казва, че трябва " „всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба“ да се махнат от нас; (Ефесяни 4:31). Ако не изпълняваме тази заповед, това води до разделение в Христовото тяло и до оскърбление на Светия Дух. Също така ни е казано да не позволяваме "горчивия корен" да поникне сред нас, което води до проблеми и смущения (Евреи 12:15). Очевидно е, че е необходим библейски метод за разрешаване на конфликти.
В Новия завет има многобройни заповеди към вярващите, които показват, че трябва да живеем в мир помежду си. Има много увещания да се обичаме един друг (Йоан 13:34; Римляни 12:10), да живеем в мир и хармония помежду си (Римляни 15:5; Евреи 12:14), да разрешаваме разногласията помежду си (2 Коринтяни 13: 11), да бъдем търпеливи, любезни и нежни един към друг (1 Коринтяни 13:4), да поставяме интереса на другите пред себе си (Филипяни 2:3), да си носим един на друг теготите (Ефесяни 4:2) и да се радваме на истината (1 Коринтяни 13:6). Конфликтът е антитеза на християнското поведение, както е описано в Писанието.
Има моменти, когато въпреки всички усилия за помирение, различни проблеми ни пречат да разрешим конфликта в църквата. В Новия завет има две места, които ясно и недвусмислено разглеждат разрешаването на конфликти, в които е намесен грях. В Матей 18:15-17 Исус описава процеса и стъпките как да се справим с конфликт с друг брат. Според този пасаж, когато има конфликт, в който има явен грях, въпросът първо трябва да се разгледа на четири очи. След това, ако все още не е разрешен, той трябва да се отнесе към малка група и накрая - пред цялата църква ако проблемът все още не е разрешен.
Другият библейски пасаж, който директно говори за това е Лука 17гл. В стихове 3-4, Исус казва, “Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.“ Съществена част от разрешаването на конфликти е прошката. Всяка дисциплинарна процедура винаги трябва да има за крайна цел възстановяването на съгрешилия.
Понякога конфликтите са свързани с различни предпочитания или личности, а не с конкретен грях. В такива случаи е добре да проверяваме собствените си мотиви и да не забравяме да не правим „…нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.” (Филипяни 2:3–4). Ако имаме истинско несъгласие с някого по отношение на оперделени предпочитания – например най-добрия начин за постигане на определена цел на служението, църковния бюджет, начина на протичане на църковната служба и т.н. - трябва да започнем дискусия и да постигнем взаимно съгласие. Във Филипяни 4:2-3 Павел моли Евдокия и Синтика "да бъдат единомислени в Господа" и другите да им помогнат. Трябва да се смирим, за да се изслушваме истински един друг като се стремим към мир в тялото (Римляни 12:16, 18). Също така трябва да търсим Божията мъдрост и насока (Яков 1:5). Вярно е, че понякога е най-добре да се разделим, като признаем, че Бог има различен призив живота ни. Все пак, трябва да направим всичко възможно никога да не се разделяме в гняв.
Причината, поради която разрешаването на конфликти е толкова трудно е, че не обичаме да се поставяме в неудобни ситуации. Също така често не желаем да се смирим достатъчно, за да признаем, че може да грешим, или да направим необходимото, за да поправим грешката си. Тези, които се справят най-добре с разрешаването на конфликти, често са онези, които биха предпочели да не се конфронтират с другите за техния грях, но все пак го правят от послушание към Бога. Ако въпросът е сравнително маловажен, може да се окаже, че най-доброто, което трябва да направим, е да проявим търпение и да пренебрегнем обидата (Притчи 19:11). Ако това не може да се пренебрегне, човек трябва да се стреми към помирение. Това наистина е важен въпрос за Бога, защото мирът с Него и мирът с другите са неразривно свързани (Матей 5:23-24).
English
Какво казва Библията за разрешаване на конфликти?
