Въпрос
Какво представлява съвестта?
Отговор
Съвестта се дефинира като част от от човешката душа, която причинява умствено мъчение и чувства на вина, когато я нарушаваме, и чувства на удоволствие и благосъстояние, когато нашите действия, мисли и думи са в съответствие с нашата ценностна система. Гръцката дума, преведена „съвест“ във всички новозаветни препратки, е suneidēsis, означаваща „морална осъзнатост“ или „морално съзнание“. Съвестта реагира, когато нечии действия, мисли и думи съответстват или са обратни на стандарт за добро и лошо.
Няма еврейски термин в Стария Завет, еквивалентен на suneidēsis в Новия Завет. Липсата на еврейска дума за „съвест“ може да се дължи на еврейския светоглед, който бил общностен вместо индивидуален. Евреите смятали себе си като членове на заветна общност, която е свързана общо с Бог и неговите закони, а не като индивиди. С други думи, евреите били уверени в своето собствено положение пред Бог, ако еврейският народ като цяло бил в добро общение с Него.
Новозаветното понятие за съвест е по-индивидуално по своята същност и включва три основни истини. Първо, съвестта е дадената от Бог способност на човешките същества за извършване на самооценка. Павел споменава няколко пъти своята собствена съвест като „добра“ или „чиста“ (Деяния 23:1; 24:16; 1 Коринтяни 4:4). Павел изследвал своите собствени думи и дела и ги намерил за съответстващи на своя морал и ценностна система, които, разбира се, били основани на Божиите стандарти. Неговата съвест удостоверявала честността на неговото сърце.
Второ, Новият Завет изобразява съвестта като свидетел на нещо. Павел казва, че езичниците имали съвест, която свидетелствала за присъствието на Божия закон, записан в техните сърца, въпреки че нямали Мойсеевия закон (Римляни 2:14-15). Той също призовал своята собствена съвест като свидетел, че говори истината (Римляни 9:1), и че се е държал в святост и искреност при отношенията си с хората (2 Коринтяни 1:12). Той също казва, че неговата съвест му казва, че действията му са явни както за Бог, така и за съвестта на другите хора (2 Коринтяни 5:11).
Трето, съвестта е слуга на ценностната система на човека. Незрялата или слаба ценностна система създава слаба съвест, докато изцяло изпълнена ценностна система създава силно чувство за правилно и погрешно. В християнския живот човешката съвест може да бъде движена от недостатъчно разбиране на библейските истини и може да създаде чувства на вина и срам, непропорционални на засегнатите въпроси. Узряването във вярата заздравява съвестта.
Тази последна функция на съвестта е това, с което Павел се занимава в своите указания относно яденето на храна, пожертвана за идоли. Той привежда аргументи, че тъй като идолите не са истински богове, няма разлика дали храната е била пожертвана за тях или не. Но някои в коринтската църква били слаби в разбирането си и вярвали, че такива богове наистина съществували. Тези незрели вярващи били ужасени при мисълта да ядат храна, пожертвана за боговете, защото тяхната съвест била изпълнена с погрешнни предубеждения и суеверни виждания. Затова Павел насърчил по-зрелите в тяхното разбиране да не упражняват свободата си да ядат, ако това ще доведе до осъждането на техните действия от съвестта на техните по-слаби братя. Урокът тук е, че ако нашата съвест е чиста поради зряла вяра и разбиране, ние няма да причиним препъването на тези с по-слаба съвест чрез упражняването на свободата, която идва с по-силна съвест.
Друго споменаване на съвестта в новия Завет е съвестта, която е „прегоряла“ или направена нечувствителна сякаш е била обгорена с горещо желязо (1 Тимотей 4:1-2). Такава съвест е втвърдена или загрубяла, нечувстваща повече нищо. Човек с прегоряла съвест повече не слуша нейните подтици и може да съгрешава невъздържано като се заблуждава, че всичко е наред с неговата душа, и като се отнася с другите безчувствено и без състрадание.
Като християни ние трябва да пазим съвестта си чиста като се подчиняваме на Бог и пазим взаимоотношението си с Него в добро състояние. Ние правим това като прилагаме Неговото слово чрез обновяване и омекотяване на сърцето си постоянно. Отнасяме се към онези, чиято съвест е слаба, с християнска любов и състрадание. English
Какво представлява съвестта?
