Въпрос
Важна ли е общата молитва? Общата молитва по-силна ли е от индивидуалната молитва сам?
Отговор
Общата молитва е важна част от живота на църквата, заедно с хвалението, здравото поучение, причастието и общението. Ранната църква се срещаше редовно, за да изучава доктрината на апостолите, да разчупва хляб и се молят заедно (Деяния 2:42), започвайки веднага след възкресението на Исус (Деяния 1:14) и продължавайки до ден днешен. Когато ние се молим заедно с други вярващи, последиците могат да бъдат много положителни. Общата молитва назидава и ни обединява, като ние споделяме нашата обща вяра. Същият Святи Дух, Който обитава във всеки един вярващ, радва нашите сърца, когато ние слушаме хваление на нашия Господ и Спасител, споявайки ни заедно в неповторима връзка на общение, която не можем да открием никъде другаде в живота си.
За онези, които може би са сами и се мъчат с товарите на живота, това да чуят, че други ги издигат до трона на благодатта, може да бъде голямо окуражаване. То също изгражда в нас любов и загриженост към другите, като се застъпваме за тях. Общата молитва също така учи по-млади вярващи на това как да се молят и ги въвежда в близко общение в тялото на Христос. В същото време общата молитва е просто отражение на сърцата на индивидите, които участват. Ние трябва да дойдем при Бог със смирение (Яков 4:10), истина (Псалом 145:18) и покорство (1Йоан 3:21-22), с благодарност (Филипяни 4:6) и вяра (Евреи 4:16). За съжаление, общата молитва може също така да стане платформа за онези, чиито думи са насочени не към Бог, а към техните слушатели. Исус предупреди срещу такова поведение в Матей 6:5-8, където Той ни увещава да не бъдем показни, отегчителни или лицемерни в нашите молитви, но да се молим тайно в нашите собствени стаички, за да избегнем такова изкушение.
Няма нищо в Писанието, който да подсказва, че общите молитви са „по-силни” от индивидуалните молитви в смисъл на местене ръката на Бог. По-скоро твърде много християни приравняват молитвата на „получаване неща от Бог” и общата молитва главно става възможност да изредим списъка с нашите желания. Библейските молитви, обаче, са многостранни, обхващайки цялостното желание да влезем в съзнателно и близко общение с нашия свят, съвършен и праведен Бог. Тъй като Бог ще приклони ухото Си към създанията си, това поражда изливане на хвала и преклонение в изобилие (Псалом 27:4; 63:1-8), докарва сърдечно покаяние и изповядване (Псалом 51; Лука 18:9-14), причинява преливане на признателност и благодарност (Филипяни 4:6; Колосяни 1:12) и създава искрени ходатайствени молби за другите (2 Солунци 1:11; 2:16).
Молбата в молитвата не е открита в молитвите на Павел или Исус, освен там, където излагат техните желания, но винаги в подчинение на Божията воля (Матей 26:39; 2 Коринтяни 12:7-9). Молитвата, следователно, е сътрудничене с Бог да изпълни Неговия план, а не да се опитваме да Го пречупим към нашата воля. Изоставяйки нашите собствени желания в покорност на Единствения, който познава нашите обстоятелства далеч по-добре, отколкото ние изобщо можем и „който знае това, от което се нуждаете, преди да сте Го помолили” (Матей 6:8), нашите молитви достигат тяхното най-високо ниво. На молитвите в съгласие с Божествената воля, следователно, винаги се отговаря положително, независимо дали са принесени от един човек или хиляди. Това е истинската сила на молитвата.
Идеята, че е по-вероятно общата молитва да движи ръката на Бог, идва предимно от погрешното тълкуване на Матей 18:19-20, „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” Тези стихове идват от по-голям пасаж, който се отнася до процедурите, които трябва да се следват в случай на църковно дисциплиниране на човек в грях. Тълкуването им като обещание към вярващите за моментално изпълнение на всичко, за което могат да се съгласят да молят Бог, независимо от това колко грешно или глупаво е то, не само не подхожда на контекста на църковното дисциплиниране, но то отхвърля останалата част от Писанието, особено суверенитетът на Бога и многото заповеди за покорно предаване на вярващите на Неговата воля, не по друг начин.
В допълнение, глупост е да вярваш, че когато „двама или трима са събрани” да се молят, автоматично се прилага някакъв вид магически силен тласък. Разбира се, Исус присъства, когато двама или трима се молят, но Той също така присъства, когато вярващия се моли сам дори ако този човек е отделен от другите на хиляди мили. Неправилното тълкуване на тези стихове ни показва защо е важно да се четат и разбират пасажите в техния контекст и в светлината на цялото Писание.
English
Важна ли е общата молитва? Общата молитва по-силна ли е от индивидуалната молитва сам?
