Въпрос
Как мога да знам коя е правилната религия, като има толкова много различни религии?
Отговор
Несъмнено броят на различните религии в света наистина затруднява разбирането коя от тях е правилната. Нека първо да разгледаме някои общи мисли по темата и след това да видим как да подходим към темата по начин, който наистина да може да ни доведе до правилен извод относно Бога. Предизвикателството на различните отговори на даден въпрос не е уникално за предмета на религията. Например, можете да накарате 100 студента по математика да седнат и да им дадете за решаване някоя сложна задача, и вероятно много ще стигнат до грешен отговор. Но означава ли това, че не съществува правилен отговор? Никак даже. На тези, които стигат до грешния отговор просто трябва да им се покаже тяхната грешка и те трябва да разберат необходимите техники, по които да достигнат до верния отговор.
Как достигаме до истината относно Бога? Използваме систематична методология, която е предназначена да отделя истината от заблудата чрез използване на различни проверки за истинност, като крайният резултат е няколко верни заключения. Можете ли да си представите крайните резултати, до които достига един учен, ако влезе в лаборатория и просто започне да смесва нещата без метод или причина? Или ако един лекар просто започне да лекува пациент с произволни лекарства с надеждата той да оздравее? Нито ученият, нито лекарят предприемат такъв подход; вместо това използват систематични методи, които са методични, логически, базирани на доказателства и за които е доказано, че водят до верен краен резултат.
След като това е така, защо да мислим, че при богословието – изучаването на Бога – нещата са по-различни? Защо да вярваме, че можем да подходим към него по случаен и недисциплиниран начин и все пак да достигнем до правилните заключения? За нещастие това е подходът, който се предприема от мнозина, и това е една от причините за съществуването на толкова много религии. С това наум сега се обръщаме към въпроса как да достигнем до правилните заключения относно Бога. Какъв систематичен подход трябва да използваме? Първо, трябва да установим рамка за изпробване на различните твърдения за истина, а след това се нуждаем от пътеводител, който да следваме, за да достигнем до правилните заключения. Ето една добра рамка, която можем да използваме:
1. Логическа последователност – твърденията на една система от вярвания трябва да се съгласуват логически едно с друго и да не си противоречат по никакъв начин. Например, крайната цел на будизма е човек да се отърве от всички желания. Но, трябва да имаме желание да се отървем от всички желания, което е противоречив и нелогичен принцип.
2. Емпирическа адекватност – има ли доказателства, които да подкрепят системата от вярвания (независимо дали доказателствата са рационални, от външни свидетелства и пр.)? Разбира се, че е нормално да искаме доказателство за важни твърдения, които се излагат, за да можем да ги проверим. Например, мормоните учат, че Исус е живял в Северна Африка. Но няма абсолютно никакво доказателство, нито археологическо, нито друго, което да подкрепя това твърдение.
3. Екзистенциална релевантност – системата от вярвания трябва да съответства на действителността, която познаваме, и трябва да има смислено значение в живота на вярващия. Деизмът, например, твърди, че Бог само е подхвърлил въртящия се свят във вселената и не влиза във взаимодействие с тези, които живеят върху него. По какъв начин това вярване влияе върху всекидневния живот на един човек? Накратко, то не влияе.
Горната рамка, когато се прилага към предмета на религията, ще помогне да ни доведе до правилен възглед за Бога и ще отговори на четири големи житейски въпроси:
1. Произход – откъде сме дошли?
2. Етика – как трябва да живеем?
3. Смисъл – каква е целта на живота?
4. Предназначение – накъде отива човечеството?
Но по какъв начин се прилага тази рамка, когато търсим Бога? Една от най-добрите тактики, които можем да използваме, е да задаваме въпроси стъпка по стъпка и да им отговаряме. Когато ограничим списъка от възможни въпроси, се получава следното:
1. Съществува ли абсолютна истина?
2. Съчетават ли се разумът и религията?
3. Съществува ли Бог?
4. Може ли Бог да бъде познат?
5. Исус Бог ли е?
6. Бог грижи ли се за мен?
Най-напред трябва да знаем дали съществува абсолютна истина. Ако тя не съществува, тогава не можем реално да сме сигурни за нищо (духовно или не), и завършваме или като агностици, които не са сигурни дали действително могат да познаят нещо, или като плуралисти, които приемат всяка позиция, защото не са сигурни коя е правилната, ако въобще има правилна.
Абсолютната истина се дефинира като тази, която съответства на реалността, тази, която съответства на своя предмет, която казва нещата такива, каквито са. Някои казват, че няма абсолютна истина, но заемането на такава позиция отслабва вашето собствено твърдение. Например, релативистите казват: „Всяка истина е относителна”, но трябва да ги попитаме: това твърдение абсолютно вярно ли е? Ако да, тогава съществува абсолютна истина; ако не, защо въобще да се занимаваме с него? Постмодернизмът твърди, че няма истина, но заявява, че има поне една абсолютна истина: постмодернизмът е верен. В края на краищата абсолютната истина става неоспорима.
Освен това, абсолютната истина по естество е тясна и изключва своята противоположност. Две плюс две е равно на четири, и не е възможен никакъв друг отговор. Тази идея става особено важна, когато се сравняват различни системи на вярвания и мирогледи. Ако една система от вярвания има компоненти, които са доказано верни, тогава всяка конкурентна система от вярвания с твърдения за противното трябва да бъде заблуда. Освен това трябва да помним, че абсолютната истина не се влияе от искреността и желанието. Без значение колко искрено някой вярва в една лъжа, лъжата все пак си остава лъжа. И на този свят няма такова желание, което да може да направи истина от нещо, което е невярно.
Отговорът на първия въпрос е, че съществува абсолютна истина. От това става ясно, че агностицизмът, постмодернизмът, релативизмът и скептицизмът са неправилни позиции.
Това ни води до следващия въпрос: дали разумът/логиката могат да бъдат използвани във въпроси, които касаят религията. Някои казват, че това не е възможно, но – защо да не може? Истината е, че логиката е важна, когато изследваме духовни твърдения, защото тя ни помага да разберем защо някои твърдения трябва да бъдат изключени, а други да бъдат приети. Логиката е абсолютно важна при събарянето на плурализма (който казва, че всички претенции за истина, дори и тези, които взаимно си противоречат, са равнопоставени и валидни).
Например, ислямът и юдаизмът твърдят, че Исус не е Бог, докато християнството твърди, че Той е Бог. Един от основните закони на логиката е законът за непротиворечието, който гласи, че едно нещо не може да бъде едновременно и в същия смисъл „А” и „не А”. Прилагането на този закон към твърденията на юдаизма, исляма и християнството означава, че едното е вярно, а другите две са неправилни. Исус не може да бъде едновременно Бог и не Бог. Когато е използвана вярно, логиката е мощно оръжие срещу плурализма, защото ясно демонстрира, че ако две твърдения се изключват взаимно, то не може и двете да бъдат верни. Това разбиране събаря целия начин на мислене „това може да е вярно за теб, но не и за мен.”
Логиката също проваля цялата аналогия „всички пътища водят до върха на планината”, която се използва от плуралистите. Логиката показва, че всяка система от вярвания има свои собствени табели, които сочат към радикално различни крайни места. Логиката показва, че правилната илюстрация на търсенето на духовната истина прилича повече на лабиринт – единият път води до истината, докато всички останали водят в безизходно положение. Всички вери може да имат някои повърхностни прилики, но те имат огромни различия в своите основни доктрини.
Заключението е, че може да използвате разума и логиката за въпроси, свързани с религията. След като това е така, трябва да отхвърлим плурализма (вярването, че всички претенции за истина са еднакво верни и валидни), защото не е логично и съвместимо да вярваме, че две диаметрално противоположни твърдения могат да бъдат еднакво верни.
След това идва големият въпрос: съществува ли Бог? Атеистите и натуралистите (хората, които не приемат нищо, което е отвъд този физически свят и вселена) казват „не”. Макар по този въпрос да са били написани цели книги и да са се водили ожесточени дебати в историята, в действителност не е трудно да му дадем отговор. За да го поставим в правилна светлина, трябва най-напред да зададем този въпрос: Защо въобще имаме нещо, отколкото нищо? С други думи, как вие и всичко около вас сте се появили? Аргументът за Бог може да бъде представен много просто:
Нещо съществува.
Не получавате нещо от нищо.
Следователно, трябва да съществува вечно Същество.
Не може да отречете, че съществувате, защото трябва да съществувате, за да отречете вашето собствено съществуване (което твърдение само отрича себе си), затова първата презумпция по-горе е вярна. Никой не вярва, че можете да получите нещо от нищо (т.е. това „нищо” е направило вселената), затова и втората презумпция е вярна. По тази причина трябва да е вярна и третата презумпция – че трябва да съществува вечно Същество, което да е отговорно за всичко.
Това е позиция, която никой мислещ атеист не отрича; те просто твърдят, че вселената е това вечно същество. Обаче проблемът с тази позиция е, че всички научни сведения сочат към факта, че вселената е имала начало („големия взрив”). А всичко, което е имало начало трябва да е било създадено; затова вселената е била създадена и не е вечна. Понеже единствените два източника на вечност са вечна вселена (което е доказано, че не е вярно) или вечен Създател, единственото логическо заключение е, че Бог съществува. Положителният отговор на въпроса относно Божието съществуване отхвърля атеизма като валидна система от вярвания.
Това заключение не казва нищо за това какъв Бог съществува, но удивително е, че то извършва нещо радикално – то отхвърля всички пантеистични религии. Всички пантеистични мирогледи казват, че вселената е Бог и е вечна. А това твърдение не е вярно. Затова индуизмът, будизмът, джайнизмът и другите пантеистични религии се отхвърлят като валидни системи от вярвания.
Освен това, научаваме някои интересни неща за този Бог, който е създал вселената. Той е:
• Свръхестествен по природа (тъй като съществува извън Своето творение);
• Невероятно мощен (за да е създал всичко, което познаваме);
• Вечен (самосъществуващ, тъй като съществува извън времето и пространството);
• Всемогъщ (създал е пространството и не е ограничен от него);
• Безкраен и непроменим (Той е създал времето);
• Нематериален (защото надхвърля пространството);
• Личностен (безличното не може да създаде личности);
• Необходим (защото всичко останало зависи от Него);
• Безграничен и единствен (тъй като не можете да имате две безкрайности);
• Разнообразен, но въпреки това единен (тъй като природата показва разнообразие);
• Интелигентен (във висша степен, за е създал всичко);
• Целенасочен (тъй като преднамерено е създал всичко);
• Морален (никой морален закон не може да съществува без законодател);
• Грижовен (иначе нямаше да бъдат дадени никакви морални закони).
Това същество показва характеристики, които приличат много на Бога на юдаизма, исляма и християнството, които, са единствените останали основни вери след като са били елиминирани атеизма и пантеизма, което само по себе си е забележително заключение. Отбележете също, че сега имаме отговор на един от големите въпроси в живота (за произхода): ние знаем от къде сме дошли.
Това ни води към следващия въпрос: как можем да познаем Бога? В този момент нуждата от религия се заменя с нещо, което е по-важно – нуждата от откровение. Ако човечеството трябва да познава добре Бога, зависи от Него да се разкрие на Своето творение. Юдаизмът, ислямът и християнството твърдят, че имат книга, която представлява Божието откровение към човека, но въпросът е, коя от тези книги е наистина вярна (ако има такава)? Като отхвърлим дребните различния остават две основни спорни области: 1) Новият Завет на Библията; 2) личността на Исус Христос. Ислямът и юдаизмът твърдят, че Новият Завет на Библията не е верен за нещата, които твърди, и отричат, че Исус е въплътен Бог, докато християнството твърди че и двете са верни.
На тази планета няма вяра, която да може да се съпостави с планините от доказателства, които съществуват в полза на християнството. От огромния брой древни ръкописи до ранното датиране на документите, които са написани през живота на очевидците (около 15 години след смъртта на Христос), до множеството сведения (девет автори в 27 книги в Новия Завет), до археологическите доказателства – нито едно от тях не е отрекло и едно твърдение от Новия Завет – до факта, че апостолите загинаха заради твърденията си, че наистина се видели Исус и че Той се е върнал от мъртвите; християнството вдига летвата, защото осигурява доказателството, което подкрепя неговите твърдения. Историческата автентичност на Новия Завет – че той съдържа верен разказ за действителните събития, както са се случили – е единственото правилно заключение, до което може да се достигне, след като се прегледат всички доказателства.
Когато въпросът опира до Исус, намираме много любопитно нещо за Него – Той твърдял, че е Бог в плът. Собствените думи на Исус (напр. „преди Авраам да се роди Аз Съм”), Неговите действия (т.е. прощава грехове, приема поклонение), Неговия безгрешен и чудотворен живот (чрез който Той доказва истината на Своите твърдения в противовес на заявленията на своите опоненти) и Неговото възкресение подкрепят твърденията Му, че е Бог. Новозаветните автори постоянно потвърждават този факт в своите трудове.
Ако Исус е Бог, тогава казаното от Него трябва да е истина. И ако Исус е казал, че Библията е непогрешима и вярна във всичко, което казва (което Той направи), това трябва да означава, че Библията е вярна относно нещата, които говори. Както вече научихме, ако две твърдения си противоречат, не може и двете да са верни. Затова всичко в ислямския Коран и в писанията на юдаизма, което противоречи на Библията, не може да бъде вярно. Всъщност и ислямът, и юдаизмът не издържат на проверката, защото казват, че Исус не е въплътен Бог, докато доказателствата сочат обратното. И понеже можем наистина да познаем Бога (защото Той се е открил в Своето писмено Слово и в Христос), всички форми на агностицизма са опровергани. И накрая, още един голям житейски въпрос получава своя отговор – този за етиката – тъй като Библията съдържа ясни инструкции как трябва да живее човечеството.
Същата тази Библия твърди, че Бог се интересува дълбоко от човечеството и желае всички да Го познаят отблизо. Всъщност Той се грижи толкова много, че е станал човек, за да покаже на Своето творение точно каква личност е. Има много хора, които са искали да бъдат Бог, но само един Бог, който е поискал да бъде човек, за да може да спаси тези, които обича дълбоко, за да не бъдат разделени от Него цяла вечност. Този факт показва екзистенциалната релевантност на християнството и отговаря на последните два големи житейски въпроса – смисъла и предназначението. Всеки човек е бил направен от Бог с цел, и всеки има предназначение, което го очаква – за вечен живот с Бога или вечно отделяне от Него. Този извод (и фактът, че в Христос Бог е станал човек) опровергава също деизма, който казва, че Бог не се интересува от делата на човечеството.
Накрая, виждаме, че окончателната истина за Бог може да бъде намерена, а лабиринтът от мирогледи може успешно да бъде изминат чрез проверяване на различните твърдения за истина и систематичното отхвърляне на заблудите, така че да остане само истината. Използването на проверката на логическата последователност, емпиричната адекватност и екзистенциалната релевантност, заедно със задаването на правилните въпроси води до верните и разумни заключения относно религията и Бога. Всеки трябва да се съгласи, че единствената причина да вярваме в нещо, е че то е вярно – нищо повече. За жалост, истинската вяра е въпрос на волята, и не зависи от това колко логически доказателства са представени; някои все пак ще изберат да отрекат Бога, който съществува, и ще пропуснат единствения истински път на хармония с Него.
English
Как мога да знам коя е правилната религия, като има толкова много различни религии?
