Въпрос
Какво представлява Заветното богословие и библейско ли е то?
Отговор
Заветното богословие не е толкова „богословие” в смисъл на систематичен набор от доктрини, колкото тълкувателна рамка за интерпретиране на Писанието. Обикновено то се поставя в контраст с друга тълкувателна рамка на Писанието, наречена „Диспенсационално богословие” или „диспенсационализъм”. Това е тълкувателен метод на Библията, който е най-популярен в американския евангелизъм в момента, и е бил такъв от втората половина на 19 век чак до 21 век. Заветното богословие, обаче, остава преобладаващия възглед на протестантизма от времето на Реформацията, и то е системата, която се предпочита от хората с повече реформирани или калвинистки убеждения.
Докато диспенсационализмът вижда Писанието като разкриващо поредица от (обикновено) седем „диспенсации” („диспенсация” може да се определи като конкретен начин, по който Бог се отнася към човека и творението през определен период от изкупителната история), Заветното богословие гледа на Писанието през рамката на завета. То разграничава два първостепенни завета: завета на дела (ЗД) и завета на благодат (ЗБ). Понякога се споменава за трети завет, а именно, завет на изкупление (ЗИ), който логически предшества другите два завета. Ние ще обсъдим последователно и трите. Важно е да помним, че всички различни завети, които са описани в Писанието (напр., заветите направени с Ной, Авраам, Мойсей, Давид и Новия Завет) са проявления или на завета на дела, или на завета на благодат.
Нека да започнем да разглеждаме различните завети, описани в Заветното богословие, като започнем със завета на изкуплението, който логически предшества другите два завета. Според Заветното богословие, ЗИ е завет, направен между трите Личности на троицата, за да изберат, изкупят и спасят определена група хора за избавление и вечен живот. Както казва един популярен пастор-богослов, в завета на изкуплението „Баща избира невяста за Своя Син.” Макар Писанията да не говорят изрично за ЗИ, те ясно заявяват вечното естество на плана на спасението (Ефесяни 1:3-14; 3:11; 2 Солунци 2:13; 2 Тимотей 1:9; Яков 2:5; 1 Петрово 1:2). Освен това Исус често говори за Своята задача да изпълни волята на Отец (Йоан 5:3, 43; 6:38-40; 17:4-12). Не може да има съмнение, че спасението на избраните беше Божието намерение от самото начало на творението; ЗИ само формулира този вечен план с езика на завета.
От изкупителна историческа перспектива, заветът на дела е първият завет, който виждаме в Писанието. Когато Бог сътвори човека, Той го постави в Едемската градина и му даде една проста заповед: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, и Господ Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:16-17). Можем да видим заветната формулировка, която се съдържа в тази заповед. Бог поставя Адам в градината и обещава вечен живот на него и потомството му докато той се покорява на Божиите заповеди. Животът е награда за покорството, а смъртта е наказанието за непокорството. Това е заветен език.
Някои учени виждат в завета на дела форма на това, което се нарича завет между сюзерен и васал. В този тип завети сюзеренът (т.е. царят или владетелят) предлага условията на завета на васала (т.е. поданика). Сюзеренът дава благословение и закрила в замяна на подчинение от страна на васала. В случая със завета на дела, Бог (сюзеренът) обещава вечен живот и благословения на човечеството (васала, представляван от Адам като глава на човешката раса) в замяна за покорство на човека към постановленията на завета (т.е. не яж от дървото). Виждаме подобна структура, когато Старият Завет бе даден на Израел чрез Мойсей. Израел направи завет с Бог в Синай. Бог даде Обещаната земя, възстановен „Едем” („земя, в която текат мляко и мед”), и Своето благословение и закрила срещу всички врагове в замяна за покорството на Израел към постановленията на завета. Наказанието за нарушаването на завета беше изгонване от земята (което се случи при завладяването на Северното царство през 722 г. пр. Хр. и на Южното царство през 586 г. пр. Хр.).
Когато Адам наруши завета за делата, Бог въведе трети завет, наречен завета на благодат. В ЗБ Бог свободно предлага на грешниците (тези, които не успяват да живеят според ЗД) вечен живот и спасение чрез вяра в Исус Христос. Виждаме, че ЗБ се дава веднага след грехопадението, когато Бог пророкува за „семето на жената” в Битие 3:15. Докато заветът на дела е условен, като обещава благословение за покорство и проклятие за непокорство, заветът на благодат е безусловен и се дава свободно заради Божията благодат. ЗБ приема формата на древните договори за даване на земя, при които един цар давал земя на получателя като подарък, без допълнителни условия. Може да се твърди, че вярата е условие за завета на благодат. Библията често увещава получателите на Божията безусловна благодат да останат верни до края, затова в един реален смисъл, запазването на вярата е условие за ЗБ. Но Библията ясно учи, че дори спасителната вяра е благодатен дар от Бога (Ефесяни 2:8-9).
Виждаме проявлението на завета на благодат в различните безусловни завети, които Бог прави с отделни хора в Библията. Заветът, който Бог прави с Авраам (да бъде Бог на Авраам, а неговото потомство да бъдат Божии люде) е продължение на ЗБ. Давидовият завет (че наследник на Давид винаги ще царува като цар) също е продължение на ЗБ. Накрая, Новият Завет е окончателният израз на ЗБ, когато Бог написва Своя закон върху нашите сърца и напълно прощава греховете ни. Докато гледаме на различните старозаветни завети трябва да ни стане ясно, че всички те намират своето изпълнение в Исус Христос. Обещанието към Авраам да благослови всички народи се изпълни в Христос. Давидовият цар, който вечно ще царува над Божия народ, също се изпълнява в Христос, а Новият Завет очевидно се изпълни в Христос. Дори в Стария Завет има загатвания за ЗБ, тъй като всички СЗ жертви и ритуали сочат към спасителното дело на Христос, нашият велик Първосвещеник (Евреи 8-10). Ето защо Исус може да каже в Проповедта на планината, че Той не е дошъл да отмени закона, но да го изпълни (Матей 5:17).
Също виждаме ЗБ в действие по времето на СЗ, когато Бог спестява на Своя народ присъдата, която заслужават неговите постоянни грехове. Макар постановленията на Мойсеевия завет (приложение на ЗД) да обещаха Божията присъда върху Израел заради неговото непокорство към заповедите Му, Бог се отнася търпеливо със Своя заветен народ. Това се придружава обикновено от израза: „Бог си припомни завета, който беше направил с Авраам” (4 Царе 13:23; Псалм 105; Исая 29:22; 41:8); Божието обещание да изпълни завета на благодат (който по условие е едностранен завет) често надделява над неговото право да наложи завета на дела.
Това е кратко описание на заветното богословие и как то тълкува Писанието през фокуса на завета. Един въпрос, който често възниква във връзка със заветното богословие, е дали ЗБ измества или заменя ЗД. С други думи, ЗД остарял ли е след като Старият Завет е остарял (Евреи 8:13)? Старият (Мойсеевият) завет, макар да е приложение на ЗД, не е самият ЗД. Отново, ЗД се проследява назад в историята чак до Едемската градина, когато Бог обеща живот за покорство и смърт за непокорство. ЗД се доразвива в Десетте заповеди, в които Бог отново обещава живот и благословение при покорство и смърт и наказание при непокорство. Старият Завет е нещо повече от моралния закон, кодифициран в Десетте Заповеди. Той включва правилата и постановленията свързани с поклонението пред Бога. Той също включва гражданския закон, който управлява народа Израел по време на теокрацията и монархията. С идването на Исус Христос, обещаният Месия от СЗ, много аспекти на Стария Завет стават остарели, понеже Исус изпълнява Старозаветните образи и символи (отново виж Евреи 8-10). Старият Завет представлява образи и сенки, докато Христос представлява „същината” (Колосяни 2:17). Отново, Христос дойде да изпълни закона (Матей 5:17). Както казва Павел: „Понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са "Да"; затова и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас” (2 Коринтяни 1:20).
Обаче това не отменя завета на дела, както той е кодифициран в моралния закон. Бог изискваше святост от Своя народ в СЗ (Левит 11:14), и все още изисква святост от Своя народ в НЗ (1 Петрово 1:16). Като Негов народ, ние все още сме задължени да изпълняваме постановленията на ЗД. Добрата вест е, че Исус Христос, последният Адам и наш заветен Глава, съвършено изпълни изискванията на ЗД и тази съвършена праведност е причината, поради която Бог може да разшири ЗБ за избраните. Римляни 5:12-21 описва ситуацията между двете „федерални глави” на човешката раса. Адам представляваше човешката раса в градината и не спази ЗД, и така потопи себе си и своето потомство в грях и смърт. Като представител на човечеството, Исус Христос устоя от времето на Своето изкушение в пустинята чак до Голгота и съвършено изпълни ЗД. Ето защо Павел може да каже: „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят” (1 Коринтяни 15:22).
В заключение: Заветното богословие гледа на Писанията като проявление или на ЗД или на ЗБ. Целият сюжет на изкупителната история може да се види като Бог, който разгръща ЗБ от неговите начални етапи (Битие 3:15) през целия път до неговото изпълнение в Христос. Затова Заветното богословие е много христоцентричен начин за разглеждане на Писанието, понеже вижда СЗ като обещание за Христос, а НЗ като изпълнението на Христос. Някои обвиняват Заветното богословие, че поучава така нареченото „Заместително богословие” (т.е., че църквата замества Израел). Това не би могло да бъде по-далеч от истината. За разлика от диспенсационализма, Заветното богословие не вижда рязко разграничение между Израел и църквата. Израел представлява Божия народ в СЗ, а църквата (която е съставена от юдеи и езичници) представлява Божия народ в НЗ; двете групи съставляват един народ на Бога (Ефесяни 2:11-20). Църквата не заменя Израел; тя е Израел, и Израел е църквата (Галатяни 6:16). Всички хора, които упражняват вярата на Авраам са част от заветния народ на Бога (Галатяни 3:25-29).
Може да се кажат още много неща за Заветното богословие, но важното е да помним, че то е тълкувателна рамка за разбиране на Писанията. Както видяхме, то не е единствената такава рамка за четене на Библията. Заветното богословие и диспенсационализмът имат много различия и понякога водят до противоположни заключения относно някои вторични доктрини, но и двете се придържат към съществените истини на християнската вяра: спасението е единствено по благодат, само чрез вяра в Христос, а славата принадлежи единствено на Бога!
English
Какво представлява Заветното богословие и библейско ли е то?
