Въпрос
Какво представлява културният релативизъм?
Отговор
Културният релативизъм е гледището, че всички вярвания, обичаи и етични принципи са относителни за индивида в неговия социален контекст. С други думи, „правилното" и „погрешното" са културно специфични; това, което се счита за морално в едно общество, може да се счита за неморално в друго и тъй като не съществува универсален стандарт, никой няма правото да съди обичаите на друго общество.
Културният релативизъм е широко възприеман в съвременната антропология. Културните релативисти вярват, че всички култури заслужават своето собствено право и са с еднаква ценност. Разнообразието от култури, дори тези с несъвместими морални вярвания, не трябва да се разглежда с оглед правилно и погрешно или добро и лошо. Днешните антрополози считат всички култури за равностойни легитимни изрази на човешкото съществуване и че трябва да бъдат изучавани от чисто неутрална перспектива.
Културният релативизъм е тясно свързани с етическия релативизъм, който гледа на истината като на променлива и не абсолютна. Това, което представлява правилното и погрешното, се определя единствено от човека или от обществото. Тъй като истината не е обективна, не може да има обективен стандарт, който да се прилага към всички култури. никой не може да каже дали някой друг е прав или не; това е въпрос на лично мнение и никое общество не може да налага осъждане на друго общество.
Културният релативизъм не вижда нищо присъщо погрешно (и нищо присъщо добро) при никоя културна изява. Така древните практики на маите за самоосакатяване и човешко жертвоприношение не са нито добри, нито лоши; те са просто културни отличителни черти, подобни на американския обичай за изстрелване на фойерверки на Четвърти юли. Човешкото жертвоприношение и фойерверките – и двете са просто различни продукти на обособена социализация.
През януари 2002 г., когато президентът Буш нарече терористичните нации „ос на злото", културните релативисти бяха огорчени. Назоваването на друго общество „зло" е анатема за релативиста. Настоящото движение за „разбиране" на радикалния ислям – вместо за борба срещу него – е знак, че релативизмът печели. Културният релативист вярва, че западняците не трябва да налагат идеите си върху ислямския свят, включително идеята, че самоубийствените бомбени атентати срещу граждани са зло. Релативистът твърди, че ислямското вярване в необходимостта от джихад е точно толкова сериозно обосновано колкото всяко вярване в западната цивилизация и също толкова трябва да се обвинява Америка за атаката на 11 септември колкото и терористите.
Културните релативисти изобщо се противопоставят на мисионерскат работа. Когато благовестието прониква в сърцата и променя животи, винаги може да последва някаква културна промяна. Например, когато Дон и Карол Ричардсън покръстили племето саву в нидерландска Нова Гвинея през 1962 г., савусите се променили: по-специално те изоставили своя дълготраен обичай на канибализъм и принасяне в жертва на вдовиците на погребалните клади на техните съпрузи. Културните релативисти могат да обвинят семейство Ричардсън в културен империализъм, но по-голямата част от света ще се съгласи, че слагането на край на канибализма е добро нещо. (За пълната история на приемането на християнството от савусите, както и изложение на културната реформа, която се отнася до мисиите, вижте книгата на Дон Ричардсън „Дете на мира".)
Като християни ние ценим всички хора, независимо от културата, защото признаваме, че всички хора са създадени по Божи образ (Битие 1:27). Също признаваме, че разнообразието на културата е красиво нещо и трябва да се запазят и ценят разликите в храната, облеклото, езика и т.н. Същевременно знаем, че поради греха не всички вярвания и практики в една култура са богоугодни или културно полезни. Истината не е субективна (Йоан 17:17); истината е абсолютна и наистина съществува стандарт, пред който всички хора от всяка култура ще бъдат държани отговорни (Откровение 20:11-12).
Нашата цел като мисионери не е да превръщаме света по западен модел. По-скоро тя е да донесе на света добрата вест за спасението в Христос. Благовестието ще запали социалната реформа до степен, при която всяко общество, чиито практики са против Божия морален стандарт, ще се промени – например, идолопоклонството, многоженството и робството ще бъдат прекратени, когато преобладава Божието Слово (вижте Деяния 19). По неморалните въпроси мисионерите се стремят да запазят и уважават културата на хората, на които служат.
English
Какво представлява културният релативизъм?
