Въпрос
Кой е Господният ден?
Отговор
Изразът „Господният ден” обикновено се отнася за обозначаването на събитие, което става в края на историята (Исая 7:18-25) и често е тясно свързано с израза „онзи ден”. Ключ за разбирането на тези фрази е да отбележим, че винаги посочват период от време, през който Бог лично се намесва в историята, пряко или косвено, за да извърши някаква конкретна част от Своя план.
Повечето хора свързват Господния ден с период от време или с конкретен ден, който ще се случи, когато се изпълнят Божията воля и цел за Неговия свят и за човечеството. Някои учени вярват, че Господният ден ще бъде по-дълъг период от време, отколкото един единствен ден – период, когато Христос ще царува навсякъде по света преди Той да очисти небето и земята в подготовка за вечното състояние на цялото човечество. Други учени вярват, че Господния ден ще бъде мигновено събитие, когато Христос се връща на земята, за да изкупи верните вярващи и да изпрати невярващите на вечно осъждане.
Изразът „Господния ден” се използва деветнадесет пъти в Стария Завет (Исая 2:12; 13:6, 9; Езекиил 13:5, 30:3; Йоил 1:15, 2:1,11,31; 3:14; Амос 5:18,20; Авдий 15; Софоний 1:7,14; Захария 14:1; Малахия. 4:5) и четири пъти в Новия Завет (Деяния 2:20; 2 Солунци 2:2; 2 Петрово 3:10). Той се загатва също в други пасажи (Откровение 6:17; 16:14).
Старозаветните пасажи, които се занимават с Господния ден, често съдържат смисъл за нещо надвиснало, близко, и за очакване: „Ридайте, защото денят Господен наближи!” (Исая 13:6); „Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа” (Езекиил 30:3); „нека се разтреперят всички жители на страната; защото иде денят Господен, защото е близо” (Йоил 2:1); „Множества, множества в долината на решението - защото е близо Денят на Господа в долината на решението” (Йоил 3:14); „Мълчи пред Господа Бога, защото Денят на Господа е близо” (Софоний 1:7). Това е така, защото старозаветните пасажи, които се отнасят за Господния ден често говорят за близко и за далечно изпълнение, както и голяма част от пророчествата в Стария Завет. Някои старозаветни пасажи, които говорят за деня на Господа, описват исторически присъди, които вече са се изпълнили в известен смисъл (Исая 13:6-22; Езекиил 30:2-19; Йоил 1:15, 3:14; Амос 5:18-20; Софоний 1:14-18), докато други говорят за божествени присъди, които ще се изпълнят в края на века (Йоил 2:30-32; Захария 14:1; Малахия 4:1, 5).
Новият Завет го нарича ден на „гняв”, ден на „възмездие”, и „великия ден на Всемогъщия Бог” (Откровение 16:14) и говори за бъдещо изпълнение, когато Божият гняв се излива върху невярващия Израел (Исая 22; Еремия 30:1-17; Йоил 1-2; Амос 5; Софоний 1) и върху невярващия свят (Езекиил 38-39; Захария 14). Писанията посочват, че „Господният ден” ще дойде бързо, като крадец в нощта (Захария 1:14-15; 2 Солунци 2:2), и затова християните трябва да бъдат бдителни и готови за идването на Христос във всеки момент.
Освен, че ще бъде време на съд, денят ще е също време за спасение, тъй като Бог ще избави остатъка на Израел, като изпълни Своето обещание „целият Израел ще се спаси” (Римляни 11:26), като прости техните грехове и възстанови Своя избран народ в земята, която е обещал на Авраам (Исая 10:27; Еремия 30:19-31, 40; Михей 4; Захария 13). Окончателният резултат на Господния ден ще бъде „Гордостта човешка ще се приведе и човешката надменност ще се унижи, а само Господ ще се възвиси във онзи ден” (Исая 2:17, Верен). Окончателното или последно изпълнение на пророчествата относно Господния ден ще се случи в края на историята, когато Бог с чудна мощ ще накаже злото и ще изпълни всички Свои обещания.
English
Кой е Господният ден?
