Въпрос
Как трябва християнските родители да се справят със смъртта на дете?
Отговор
Като родители не можем да си представим по-травмиращо преживяване от загубата на дете. Всички родители естествено очакват техните деца да ги надживеят. Такава загуба е извънредно събитие, което донася със себе си съкрушително чувство на болка и продължителна скръб. Това е променящо живота събитие, което представя единствени по рода си предизвикателства пред родителите, които се опитват да продължат живота си без своето дете.
Ще бъде самонадеяно за всеки да казва на родителите как да се справят със смъртта на тяхното дете. Обаче, ние знаем, че онези, които са предали живота си на Бог, са по-склонни да се възстановят от такава загуба с по-голямо чувство на нормалност отколкото тези без истинска и положителна вяра в нашия Създател. Така, как християнските родители се справят със смъртта на дете? Занимава ли се Библията с въпроса и ако да, по какъв начин?
Първо, трябва да отбележим, че всеки човек се справя различно със скръбта. Емоциите се различават широко в своята интензивност. Тези емоции са нормални и естествени. Второ, никой родител никога не се възстновява напълно от загубата на дете. Това не е като болест, от която се оправяме. Повечето съветници го оприличават на променяща живота физическа травма. Обаче, трябва също да знаем, че макар и винаги да чувстваме загубата, нейната интензивност намалява с времето.
Вярата в любящия и винаги верен Бог е тази, която ни позволява да понесем и да се възстановим от загубата на дете, понякога по начини, които другите намират за забележителни. Такъв бил случаят с Давид при загубата на неговото дете, което умряло седем дена след раждането (2 Царе 12:18-19). Има няколко ценни урока, които можем да научим от този пасаж на Писанието, които могат да помогнат на скърбящите родители да се изправят пред бъдещето с надежда.
Единият е, че Давид се молил горещо за живота на детето си (2 Царе 12:16). Това трябва да е вярно за всички родители по всяко време, а не само в трудни времена. Родителите трябва винаги да се молят Бог да им даде благочестива мъдрост и напътствие, така че нашите деца да растат в Господното учение и наставление (Съдии 13:12; Притчи 22:6; Ефесяни 6:4).
Друг урок, който научаваме от Давид, била неговата реакция на смъртта на детето му. Когато научил, че детето е починало, имало приемане, обозначено от неговите действия, когато той „стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде" (2 Царе 12:20). Изненадващото в този пасаж е, че Давид „влезе в Господния дом та се помоли". С други думи, Давид не само приел смъртта на детето си, но предал въпроса на Бог в молитва. Способността за молитва и почитане на Бог във време на изпитание или криза е силна демонстрация на нашата духовна увереност в нашия Бог. Този акт ни позволява да приемем реалността на нашата загуба. А това е начинът, по който Бог ни освобождава да продължим да живеем.
Следващият урок е най-разкриващ. Това е увереността в знанието, че децата, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, отиват на небето. Отговорът на Давид към онези, които поставили под въпрос неговата реакция на смъртта на детето му, винаги е бил велик източник на утеха за вярващите родители, които са загубили бебета и малки деца: „Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене" (2 Царе 12:23). Давид бил напълно убеден, че той ще срещне сина си на небето. Този пасаж е силен знак, че малките деца, които напускат този свят, ще отидат на небето.
Скърбенето за загубата на дете е сърцераздирателен път за изминаване. Няма определени насоки, които да ни учат как да се справим със скърбенето. Обаче, съветниците и тези, които са изживели загубата на дете, дават някои полезни съвети:
• Приемете, че не сте сами. Имате Бог. Имате вашите братя и сестри в Христос. Имате близки приятели и семейство. Облегнете се на тях. Те са там да ви помогнат.
• Не поставяйте времеви ограничения за вашето възстановяване. Не очаквайте да мине и ден без да мислите за вашето дете, нито искайте това.
• Говорете за вашето дете. Важно е да споделяте историята за вашето дете с другите.
• Грижете се за вас и другите ви деца. Те също страдат. Те скърбят за загубата на братчето или сестричето и допълнително са обременени да виждат родителите си в скръб.
• Опитайте се да не взимате никакви важни решения поне през първата година.
• Очаквайте, че преминаването през многото „първи неща" след смъртта на малкото дете – първи рожден ден, първо Рождество, т.н. – ще бъде болезнено.
И накрая, християните, които са загубили дете, имат великото и вярно обещание на Божието Слово: „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина" (Откровение 21:4).
English
Как трябва християнските родители да се справят със смъртта на дете?
