Въпрос
Как вярващ човек може да намери утеха след смърт на родител?
Отговор
Смъртта на родител (или който и да е член на семейството) може да бъде наистина тежко за християнина. Дори когато този, когото сме загубили е вярващ, никога не е лесно да се сбогуваме, особено ако загубата е внезапна. Да скърбим за близките ни е нещо очаквано и правилно; Самият Христос е плакал на гроба на Своя приятел Лазар (Йоан 11:35). Библията ни дава утешение и ние като християни можем да намерим утеха дори в загубата на толкова скъп за нас човек.
Тогава, когато е починал вярващ родител, най-голямата утеха, която християнинът има, е надеждата и увереността, че връзката ни с нашите родители не приключва със смъртта. Християнин, който е загубил родител-християнин, може да се облегне на обещанието, че ще се видим отново в рая. Нашият родител в момента е с Христос, като преживява Неговата радост (2 Коринтяни 5:8). По време на възкресението всички, които са приели Христос, ще бъдат прославени и ще им бъдат дадени нетленни тела (1 Коринтяни 15:42-44; Йоан 11:25). За християнина, Христос е победил смъртта! Както Павел с радост пише в 1 Коринтяни 15:54-57, „А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.”
Загубата на родител може да бъде по-трудна ако не сме сигурни в спасението на родителя си. Но ние все още можем да се доверим в обещанията на Бог и да Го търсим за утеха. Очакваме с нетърпение времето, когато всичко ще бъде направено ново и вярваме, че Той е справедлив и добър.
Библейският Бог на предлага утеха утеха на страдащите и сърцесъкрушените (Еремия 17:14; 2 Коринтяни 1:3-4; 7:6). Той е „баща на сирачетата“ (Псалм 68:5). Когато сме наскърбени от загубата на нашите близки, Бог бърза да ни предложи Своя мир. Посред нашия траур ние можем да познаем реалното присъствие на Бог при нас; дори в скръбта си можем да се приближим до Него в молитва и поклонение. Като вярващи, ние също не трябва да скърбим сами. Имаме други близки в Тялото Христово, които ще ни помогнат да понесем товара, да споделим болката и да „плачем с онези, които плачат“ (Римляни 12:15).
Загубата на родителите ни може да бъде дълбоко болезнена, особено след като те играят толкова важна роля в оформянето на живота ни. Наистина нашите родители често са тези, които ни утешават, когато сме наранени, и да ги загубим може да се почувстваме сякаш губим емоционалната си подкрепа. Но християните могат да се насърчат, че имаме утеха и извън нашите семейства; самият Бог на Творението, който ни познава по-добре, отколкото ние самите познаваме себе си, разбира болката ни и желае да се погрижи за нас, да ни изцели и да ни даде Своя мир.
English
Как вярващ човек може да намери утеха след смърт на родител?
