Въпрос
Призовава ли Библията християните да защитават вярата/да спорят за вярата?
Отговор
Класическият стих, който насърчава апологетиката (защитата на християнската вяра) е 1 Петрово 3:15, който казва, че вярващите трябва да защитават „надеждата, която имат“. Единственият начин да се направи това ефективно е да се изучат причините защо вярваме това, в което вярваме. Това ще ни подготви „понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа“, както Павел е казал, че трябва да правим (2 Коринтяни 10:5). Павел е практикувал това, което е проповядвал; всъщност защитата на вярата била неговата обичайна дейност (Филипяни 1:7). Той споменава апологетиката като страна от своята мисия в същия пасаж (стих 16). Той също е направил апологетиката изискване за църковно водителство в Тит 1:9. Юда, Исусов апостол, написал, че „като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви овещая да се подвизаете за вярата, която еднаж за винаги бе предадена на светиите“ (стих 3).
Откъде апостолите черпят тези идеи? От Самия Господар. Исус бил Свой собствен апологет, както Той често заявявал, че трябва да вярваме в Него поради свидетелствата, които представя (Йоан 2:23; 10:25; 10:38; 14:29). Всъщност цялата Библия е пълна с божествени чудеса, които потвърждават това, в което Бог иска да вярваме (Изход 4:1-8; 3 Царе 18:36-39; Деяния 2:22-43; Евреи 2:3-4; 2 Коринтяни 12:12). Хората правилно отказват да повярват в нещо без доказателства. Тъй като Бог е създал хората като рационални същества, не трябва да се изненадваме, когато той очаква от нас да живеем рационално. Както казва Норман Гайслер: „Това не означава, че няма място за вяра. Но Бог иска от нас да предприемем стъпката на вяра в светлината на доказателства, вместо да скочим в тъмното.“
Онези, които се противопоставят на тези ясни библейски учения и примери, могат да кажат: „Божието Слово не се нуждае от защита!“ Но кои от световните писания са Божието Слово? Когато някой отговори на това, той се занимава с апологетика. Някои твърдят, че човешкият разум не може да ни каже нищо за Бог – но самото това твърдение е „разумно“ твърдение за Бог. Ако не е, тогава няма причина да го вярваме. Любимо твърдение е: „Ако някой може да те убеди за християнство, тогава някой друг може да те разубеди.“ Защо това е проблем? Не е ли дал самият Павел критерий(възкресението), по който хритиянството може да бъде прието или отхвърлено в 1 Коринтяни 15? Само набожност не на място е това, което е отрицателният отговор.
Нищо от това не казва, че само апологетиката отделно от влиянието на Светия Дух може да доведе някой до спасителната вяра. Това създава лъжлива дилема в умовете на мнозина. Но това не трябва да бъде „Духът срещу Логиката“. Защо не и двете? Светият Дух трябва да доведе някой до състояние на вяра, но как го постига зависи от Него. При някои хора Бог използва изпитания; при други може да бъде емоционално преживяване; при други е чрез разум. Бог може да използва каквито средства иска. На нас ни е заповядано, обаче, да използваме апологетиката на колкото може повече места, както ни е казано да проповядваме благовестието.
English
Призовава ли Библията християните да защитават вярата/да спорят за вярата?
