Въпрос
Грешно ли е да чувстваме разочарование от Бог?
Отговор
Разочарованието от Бог не е непременно грешно или греховно; напротив, това е част от човешкото състояние. Думата „разочарование“ означава „чувство на неудовлетвореност, когато нечии надежди, желания и очаквания не са се сбъднали“. Когато Бог понякога не удовлетвори нашите надежди или не отговори на очакванията ни, неизбежно последва разочарованието. Ако Бог не се държи по начина, по който мислим, че Той би трябвало, ние се разочароваме от Него и сме неудовлетворени от Неговите действия. Това може да доведе до колеблива вяра в Бог, особено в Неговия суверенитет и Неговата благост.
Когато Бог не действа, когато смятаме, че Той трябва да действа, това не е, защото Той е неспособен да го направи. А Той просто избира да не го направи. Докато това изглежда произволен или капризен акт от Негова страна, точно обратното е вярно. Бог избира да действа или да не действа според Своята съвършена и свята воля, за да изпълни Своите праведни цели. Нищо не се случва извън Божия план. Той е в контрол над всяка молекула, коята се носи из вселената, и Божията воля обхваща всяко действие и решение на всеки човек по света за всички времена. Той ни казва в Исая 46:11: „Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша“. Дори птиците са по някакъв начин част от Неговия предопределен план. Нещо повече, има времена, когато Той избира да ни извести за Своите планове (Исая 46:10), и времена, когато не ни известява. Понякога разбираме какво прави Той; а понякота не разбираме (Исая 55:9). Едно нещо, което със сигурност знаем: ако Му принадлежим, каквото и да прави Той, ще бъде за наша полза, независимо дали го разбираме или не (Римляни 8:28).
Ключът за избягването на разочарованието от Бог е да хармонизираме волята си с Неговата и да се подчиним на Неговата воля във всички неща. Като направим така, това не само ще ни избави от разочарованието от Бог, но също ще предотврати мърморенето и оплакването за събитията, които се случват в нашия живот. Израилтяните в пустинята се оплакваха и поставяха под въпрос Бог на няколко пъти, въпреки че имаха чудотворни проявления на Неговата сила при разделянето на Червено море, осигуряването на манна и пъдпъдъци в пустинята, и славата на Господ, която ги следваше под формата на огнен стълб (Изход 15-16; Числа 14:2-37). Въпреки Божията непрекъсната вярност към Своя народ, те мърмореха и бяха разочаровани от Бог, защото Той не действаше така, както те мислеха, че Той трябва. Вместо да се подчинят на волята Му, те бяха в постоянно състояние на бунт и объркване.
Когато уеднаквим волята си с Божията и когато можем да кажем с Исус: „Не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42), тогава намираме задоволството, за което говори Павел в 1 Тимотей 6:6-10 и Филипяни 4:11-12. Павел се е научил да бъде доволен от каквото му изпрати Бог по пътя. Той се доверявал на Бог и се подчинявал на волята Му като знаел, че святият, праведен, любящ и милостив Бог ще съчетае всички неща за негово добро, защото това е Неговото обещание. Когато видим Бог в тази светлина, изобщо не можем да се разочароваме от Него. Вместо това, се подчиняваме с желание на нашия небесен Отец като знаем, че Неговата воля е съвършена и че всичко, което Той допуска да премине през живота ни, ще бъде за наше добро и Негова слава. English
Грешно ли е да чувстваме разочарование от Бог?
