Въпрос
Какъв е ключът за преодоляване на обезсърчението?
Отговор
Когато сме обезкуражени, губим мотивацията да продължим напред. Планината ни се струва твърде стръмна, долината - твърде тъмна, а битката - твърде ожесточена, и ние губим смелост да продължим.
На много места в Свещеното Писание Бог заповядва на Своя народ да придобие смелост (Псалм 27:14; 31:24; 2 Летописи 32:7; Второзаконие 31:6). Когато Бог избира Исус Навин да замени Мойсей като водач на израилтяните, едни от първите Му думи към него са:
“Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.” (Исус Навин 1:9). Господ основава тази заповед на предишното обещание на Исус Навин в ст. 5: „Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя.” Господ е знаел, че Исус Навин ще се изправи пред големи битки, и не е искал слугата Му да се обезсърчи.
Ключът към преодоляване на обезсърчението е да помним Божиите обещания и да ги прилагаме. Когато познаваме Господа, можем да се осланяме на обещанията, които Той е дал на Своя народ в Словото Си. Независимо дали ще видим изпълнението на тези обещания в този живот, Неговите обещания все още са в сила (Евреи 11:13-16). Това е давало сили на апостол Павел да продължава напред, да проповядва Евангелието и накрая да попадне в римски затвор, където губи живота си. От затвора той пише следното:
From prison, he wrote, “впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.” (Филипяни 3:14). Той може да продължи напред през преследванията, отхвърлянето, побоищата и обезсърчението, защото погледът му е насочен към най-голямата награда: да чуе думите "Браво!" от своя Господ и Спасител (вж. Матей 25:23; Откровение 22:12).
Лесно се обезкуражаваме, когато търсим награда или потвърждение от околните. Ако служението или покорството ни се основават на незабавното удовлетворение, може би сами сси създаваме причини за обезсърчение. Исус невинаги върви по лесния път и предупреждава последователите си да помислят за това, преди да го последват (Лука 14:25-33). Когато вече сме пресметнали цената на ученичеството, имаме повече сили да посрещнем предстоящите битки. Не се обезкуражаваме толкова лесно, когато нещата не се случват по нашия начин, защото знаем, че битката е на Господ (1 Царе 17:47).
Обезсърчението може да бъде като индикаторна лампичка, която ни подсказва, че сме загубили основния си фокус. Когато се почувстваме обезкуражени, е добре да останем насаме с Господ и да Му позволим да изследва сърцата и мотивите ни (Псалм 139:23). Често гордостта, алчността или пожеланията са тези, които подхранват нашето обезсърчение. Понякога то се получава от чувството за това, което смятаме, че ни се полага, което подчертава несъответствието между това, което имаме, и това, което смятаме, че трябва да имаме. Когато разпознаем това отношение като грях, можем да се покаем, да се смирим и да позволим на Светия Дух да коригира очакванията ни. Когато разглеждаме обезсърчението като напомняне, че приоритетите ни са погрешни, чувството на обезсърчение може да се превърне в инструмент за усъвършенстване, който да ни направи по-подобни на Исус (вж. Римляни 8:29).
Обезсърчението не е било непознато чувство за псалмиста и реакцията му е била да си спомни за Бога и да се довери на обещанията на Словото.
“ Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб …” (Псалм 42:5–6).
English
Какъв е ключът за преодоляване на обезсърчението?
