Въпрос
Прави ли Бог грешки?
Отговор
Бог не прави грешки. Неговото съвършенство и величие отхвърлят грешките: „Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо" (Псалом 145:3). В оригиналния език думата, преведена „изследим" обединява мисълта за „възможен да открие или изброи". С други думи Божието величие е безкрайно. Това твърдение не може да се отнася до погрешим човек, тъй като дори с една грешка неговото величие би било измеримо и крайно.
Божията способност да прави всички неща и да разбира всички въпроси също Го предпазва да не прави грешки: „Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен" (Псалом 147:5). Отново Писанията показват, че Бог е непогрешим. Ограниченото знание води до грешки, но Бог има неограничено знание и не прави грешки.
Бог не е направил грешки при Своето сътворение на света. Божията безкрайна мъдрост, безкрайна сила и безкрайна благост са се обединили да сътворят съвършен свят. В края на шестте дена сътворение Бог огледал всичко, което направил и изрекъл, че е „твърде добро" (Битие 1:31). Нямало е изключение или уговорки или разочарование. Само заявлението „твърде добро".
„Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?" (Числа 23:19). За разлика от човек Бог не прави грешки и няма сетнешни мисли, които водят до промяна на ума. Бог не издава укази, които по-късно трябва да анулира, защото не е обмислил всичките последствия или защото не притежава властта да изпълни. Също Бог не е като човека, чиято греховност изисква осъждане. „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина" (1 Йоаново 1:5б). „Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела" (Псалом 145:17).
Някои твърдят, че Писанията показват, че Бог има сетнешни мисли за Своето творение: „И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, — човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, — понеже се разкаях, че ги създадох" (Битие 6:5-7).
Добре е да разберем думата „разкая" в този пасаж. Когато се използва за Бог, „разкая" обединява мисълта за съчувствена скръб и предприето действие. Бог не показвал слабост, признаване на грешка или разкайване за грешка. По-скоро Той изразявал Своята необходимост да предприеме особено, драстично действие, за да противодейства на поквареността на човечеството: „всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло" (Битие 6:5). Фактът, че Бог не счита творението Си за грешка, се доказва от продълженото съществуване на света. Ние все още сме тук, въпреки че сме грешни. Слава на Бога за тази милост: „гдето се умножи грехът преумножи се благодатта" (Римляни 5:20б) и „А Ной придоби Господното благоволение" (Битие 6:8).
Бог никога не е направил грешка. Той е имал цел във всичко и резултатите не са изненада за Него, тъй като Той обявява края още от началото: „Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно" (Исая 46:9-10).
Някой може да мисли, че Бог е сгрешил в неговия или нейния личен живот. Някои преживявания и условия отвъд нашия контрол ни карат да се чудим дали Бог може би не е пресметнал погрешно. Обаче „знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение" (Римляни 8:28). Това изисква вяра, за да се приеме, но „защото с вярване ходим, а не с виждане" (2 Коринтяни 5:7). Във всяко нещо трябва да разбираме, че нещата от този живот са заменими и се изразходват за нашата вечна награда според мъдростта му, който „може да ви предпази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава" (Юда 1:24). Можем да ликуваме, че нашият Господ Бог не прави грешки в нашия живот, а има добра и любяща цел за всичко, което допуска.
Няма недостатък в нашия Бог; няма грешки, които Той е направил. И няма недостатък в Неговия Син; Исус не е извършил грях с мисъл, дума или дело (Евреи 4:15). Сатаната отчаяно се опитвал да открие поне един недостатък в Исус, но Дяволът напълно се провалил в опитите си (Матей 4:1-11). Исус останал Агнето без недостатък на Бог (1 Петрово 1:19). В края на живота на Исус неговият земен съдия Пилат Понтийски заявил: „Аз не намирам никаква вина в Тоя човек" (Лука 23:4).
Ние живеем с нашите грешки, големи и малки, дребни и катастрофални, и свикваме да ги правим. Но ние служим на непогрешим, безгрешен Бог, чието величие е неизследимо. „Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване" (Псалом 40:5). Добре е да знаем, че Бог е в контрол и че Той, който не греши, може много повече да направи отколкото да ни компенсира за нашите грешки.
English
Прави ли Бог грешки?
