Въпрос
Кои били ранните църковни отци?
Отговор
Ранните църковни отци попадат в три основни категории: апостолски отци, предникейски отци и следникейски отци. Апостолските църковни отци са хора като Климент от Рим, които били съвременници на апостолите и вероятно били учени от тях, като продължили традицията и учението на самите апостоли. Лин, споменат във 2 Тимотей 4:21, станал епископ на Рим след като Петър загинал мъченически, а Климент наследил Лин. По тази причина и Лин, и Климент от Рим се считат за апостолски отци. Изглежда, обаче, че не са оцелели никакви трудове от Лин, докато много от трудовете на Климент Римски съществуват до днес. Апостолските отци като цяло слизат от сцената с началото на втори век, освен малцината, които може да са били ученици на Йоан, като Поликарп. Според традицията, апостол Йоан умира в Ефес около 98 г. от Хр.
Предникейските отци са тези, които идват след апостолските и преди Никейския събор през 325 г. от Хр. Хора като Ириней, Игнатий и Юстин Мъченик са предникейски отци.
Следникейските отци са тези, които идват след Никейския събор през 325 г. от Хр. Това са бележити хора като Августин, епископът на Хипон, който често е наричан баща на [римокатолическата] църква, заради огромният му труд в областта на църковната доктрина; Йоан Златоуст, наречен така заради своите превъзходни ораторски умения и Еузебий, който пише история на църквата от раждането на Исус до 324 г. от Хр., една година преди Никейския събор. Той е включен към следникейската ера, понеже написва историята си едва след провеждането на Никейския събор. Други следникейски отци са Йероним, който превежда гръцкия Нов Завет в латинската Вулгата и Амвросий, който бил основно отговорен за обръщането на император Константин към християнството.
И така, в какво са вярвали ранните църковни отци? Апостолските отци много държели евангелието, което се разгласява, да бъде точно това, което самите апостоли прогласявали. Те не били заинтересовани да формулират богословски доктрини, защото евангелието, което били научили от апостолите, било твърде достатъчно за тях. Апостолските отци били ревностни като самите апостоли за изкореняването и разобличаването на всяко лъжливо учение, което се било появило в ранната църква. Ортодоксията на посланието била запазена от желанието на апостолските отци да останат верни на евангелието, на което ги били научили апостолите.
Предникейските отци също се опитали да останат верни на евангелието, но те имали допълнителни тревоги. Сега имало няколко фалшиви писания, които претендирали, че имат същия авторитет като утвърдените писания на Павел, Петър и Лука. Причината за тези фалшиви документи била очевидна. Ако Христовото тяло можело да бъде убедено да приеме фалшиви документи, тогава заблудата щяла да се промъкне в църквата. Затова предникейските отци прекарали голяма част от времето си в защита на християнската вяра от лъжливи учения и това довело до началото на формулирането на приетата църковна доктрина.
Следникейските отци продължили мисията на защитата на евангелието срещу всички видове ереси, така че все повече и повече следникейски отци се заинтересовали от методи за защита на евангелието и намалял техния интерес от предаването на евангелието в неговата чиста и истинска форма. Така те започнали да отпадат от ортодоксията, която била характеристика на апостолските отци. Това била епохата на богословите и на безкрайните дискусии по отвлечени теми като „колко ангели могат да танцуват върху главата на топлийка”
Ранните църковни отци са примери за това какво означава да следваш Христос и да защитаваш истината. Никой от тях не е бил съвършен, както никой от нас не е такъв. Някои от ранните църковни отци са защитавали вярвания, които повечето християни днес считат за неправилни. Корените на това, което станало римокатолическо богословие, се намират в писанията на следникейските отци. Макар че можем да спечелим знание и прозрение от изучаването на ранните църковни отци, нашата вяра трябва все пак да бъде в Словото на Бога, а не в писанията на ранните църковни водачи. Само Божието Слово е непогрешимо ръководство за вярата и практиката.
English
Кои били ранните църковни отци?
