Въпрос
Библейска идея ли е екуменизмът? Трябва ли един християнин да участва в екуменическото движение?
Отговор
Д-р Уолтър Еуел определя екуменизма като „организирани усилия за сътрудничество и единство между християните“ (Кратък речник на евангелското богословие). В международен план екуменизмът е представен в дейността на Световния Съвет на Църквите (ССЦ), който дефинира своята мисия по следния начин: „ССЦ е общност от църкви, които изповядват Господ Исус Христос като Бог и Спасител според Писанията и затова се стремим да изпълним заедно нашето общо призвание за прослава на Бог Отец, Син и Святия Дух. Това е общност от църкви, които вървят по пътя на видимо единство в една вяра и едно евхаристийно общение, изразено в поклонение и общ живот в Христос. Тази общност се стреми към изграждането на това единство, както и Исус се помоли за своите последователи „за да повярва светът“ (Йоан 17:21)“ (www.wcc-coe.org). Друг пример за екуменизъм е един документ, озаглавен „Евангелски вярващи и католици заедно: Християнската мисия през Третото хилядолетие“, публикуван през 1994г. и прогласяван от видни представители на евангелското християнство.
Екуменизмът може да бъде дефиниран и по-широко като „движение, което прокламира световно единство на всички религии чрез по-близко сътрудничество.“ Например, един християнски свещеник може да покани мюсюлмански имам да говори от амвона, или една църква да се събере заедно с поклонниците от индуиски храм и да направят общо богослужение. Разбиран по този начин, екуменизмът определено е нещо погрешно. Не трябва да се „впрягаме несъразмерно с невярващите“ (2 Кор. 6:14, вижте също Гал. 1:6-9). Светлината и тъмнината нямат нищо общо.
За нуждите на тази статия ще се ограничим до определението за екуменизъм като „движение за единство между християнските вероизповедания“. Важният въпрос е дали екуменическите действия са библейски. Трябва ли да сътрудничим с други „християни“ в съвместни инициативи на местно, национално и международно ниво? Отговорът не е еднозначен. Разбира се, единството между християните е важно (Псалм 133:1; Йоан 17:22). Но какво да правим ако някои от тези, които казват, че изповядват християнството всъщност отричат някои от основите на вярата? Всяка ситуация трябва да бъде разглеждана поотделно. Ето някои въпроси, които ще ни помогнат да взимаме богоугодни решения по отношение на екуменизма:
Преди всичко, дали тези, с които сътрудничим наистина са християни в библейския смисъл на думата? Много хора и организации се позовават на името на Исус Христос и дори заявяват, че е техен Господ и Спасител, и все пак видимо отхвърлят това, което Библията учи за Него. Очевиден пример за това са мормоните и свидетелите на Йехова, които наричат себе си последователи на Исус Христос и твърдят, че са „християни“, но въпреки това отхвърлят това, което Библията твърди за природата и делото на Христос. Друг пример, който не е толкова очевиден е т. нар. либерално християнство. Негови проявления могат да се намерят във всяка една деноминация и въпреки, че може да изглежда като християнство, то обикновено отхвърля няколко основни истини. Либералните християни често отричат или омаловажават боговдъхновеността и авторитета на Библията (2 Тим. 3:16), изключителният характер на спасението в Христос (Йоан 14:6; 1 Тим. 2:5) и пълната зависимост на Божията благодат за спасението, независимо от човешките дела (Римл. 3:24,28; Гал. 2:16; еф. 2:8-9).
В днешно време се поставя голям акцент върху екуменическото единство между римокатолиците и евангелските християни. Тези, които проповядват това единство заявяват, че и двете вероизповедания са християнски и имат богоугодни системи на вярата. Все пак, обаче, съществуват съществени различия между двете религиозни групи. Библейското християнство и римокатолизицма са реално две различни религии, които вярват и практикуват различни неща относно как се спасява човек, авторитета на Библията, свещенството на вярващите, природата на човека, делото на Христос на кръста и т.н. Има дълъг списък на непримирими различия между това, което казва Римокатолическата църква и това, което казва Библията, така че, всяка съвместна мисия е невъзможна. Тези, които отричат това твърдение не са последователни в това, което казват, че вярват, независимо от коя страна са. Всеки католик, който приема сериозно своята вяра ще отхвърли това, в което вярва един евангелски вярващ и обратно.
Едно от привлекателните неща в екуменизма е, че често религиозни групи с богословски различия все пак горещо споделят едно мнение от определени теми. Библейското християнство обикновено заема позиция против абортите, за традиционното семейство, убеждение да се грижи за бездомните и болните и желание да види справедливост в света. Други религиозни групи, които имат небиблейско богословие могат също да подкрепят същите социални идеи. Така понякога е голямо изкушението да се обединяват ресурси за обща кауза. Това ни води до следващия въпрос.
Второ, каква е крайната цел на тази екуменическа идея? Св. Писание ни дава ясни указания как трябва да живеят християните, които следват Библията. Колосяни 3:17 заявява това по следния начин: „и каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца.” По отношение на нашите взаимоотношения с изгубените (т.е. хората, които не познават Бога – бел. прев.), Исус казва следното в Мат. 5:16: „Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” Мат. 28:18-20 и 1 Кор. 2:2 правят благовестието да бъде наш пръв приоритет. Всичко, което правим трябва да допринася за Божия слава. Ние трябва да правим добри дела в живота си в един изгубен и погиващ свят и трябва да занесем в света животопроменящото послание на благовестието. Това, да споделяме с другите за смъртта и възкресението на Христос носи слава на Бога и трябва да мотивира нашето взаимодействие със света.
Така по отношение на екуменическите начинания трябва да се запитаме дали именно гореописаните цели са фокуса или не. Често споделянето на благовестието остава на заден план ако въобще се спомене. По отношение на евангелието, екуменизмът по-често изпраща политически или социални послания. Вместо да се стреми да преобразява сърца, екуменическите начинания по-скоро се опитват да променят средата – политическа, социална или финансова. Все пак, крайната цел на нашите действия трябва да бъде спасението на грешните (Ефесяни 2:1-3). Аннгелите в небесата се радват и за един грешник, който се кае (Лука 15:10). Нищо не се казва в Библията, че ангелите се радват, когато се прокара определен закон, когато се изкопае един кладенец или когато една улица се асфалтира. (Няма нищо лошо в тези дейности, но не трябва да се допуска те да изместват проповядването на благовестието). Така, когато разглеждаме екуменически начинания трябва да сме сигурни, че Божието царство е издигнато чрез проповядване на благовестието.
В заключение, трябва ли да бъдем включени в екуменическо сътрудничество с други християнски църкви и други групи от вярващи хора? Ако няма доктринални компромиси, ако благовестието не е пренебрегвано, ако вярващите имат силно свидетелство пред света и ако Бог е прославен – тогава свободно и с радост можем да се присъединим към други вярващи хора в стремежа към Божието царство.
English
Библейска идея ли е екуменизмът? Трябва ли един християнин да участва в екуменическото движение?
